Скандалът загрубя: Франция напуска НАТО?

Ключови думи: франция, излиза от нато, политика

Световният скандал №1 от последните дни загрубя сериозно - френските власти заявиха, че Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между САЩ и Великобритания и Австралия (AUKUS) и прехвърлянето от Вашингтон на ядрени подводни технологии в Канбера ще имат отрицателни последици за НАТО.

Германският политолог Александър Рар коментира пред руския вестник “Московский комсомолец“ дали Париж може да преразгледа членството си в Алианса след този скандал или напълно да се оттегли от военната организация на блока, както беше през 1966 г. при президента Шарл дьо Гол.

Франция нарече отношенията с НАТО обтегнати, след като Австралия реши да прекрати договор с френската компания Naval Group, който включва изпълнението на проект за разработване и изграждане на подводници. Канбера реши да избере сътрудничество с Вашингтон и Лондон. Според френския външен министър Жан-Ив Льо Дриан това решение е усложнило взаимодействието на Париж с алианса, цитира „Фокус“.

"Силата на съюза със САЩ също следва да бъде поставена под въпрос", каза министърът пред френската телевизия France 2. „Що се отнася до истински съюз, членовете му говорят помежду си и показват взаимно уважение, което в случая не се случи “.

Френският външен министър подчерта, че дадената ситуация застрашава новата стратегическа концепция на НАТО. Той също така заяви за "лъжи" и липса на доверие между страните членки на Северноатлантическия алианс, предава лупа.бг.

"Това е неприемливо, това свидетелства за криза", каза Льо Дриан и добави, че Париж е научил за сделката между САЩ и Австралия само час преди официалното й обявяване.

На този фон Франция за първи път в историята отзова своите посланици в Канбера и Вашингтон за консултации.

„Отзовахме нашите посланици“, каза Льо Дриан. „ По отношение на Обединеното кралство това не е необходимо. Знаем техния постоянен опортюнизъм. Следователно няма нужда да викаме посланика ни оттам”.

Германският политолог Александър Рар смята, че всъщност американците са изтласкали французите от сделката за разработване и изграждане на подводници.

„В същото време САЩ сами наложиха своите стоки на Канбера“, коментира той за МК. „Малко вероятно е поради подобна ситуация Франция да реши да напусне НАТО, особено докато президентът Еманюел Макрон, който е ангажиран с идеите за трансатлантизма, е на власт. Трябва да се случи нещо много по -лошо, та Париж сериозно да обмисли излизането си от Алианса. Междувременно президентските избори ще се проведат в страната през май 2022 г. и ако Марин Льо Пен, лидерът на Френската национална асоциация (бивш Национален фронт - MK), стане държавен глава, тогава този вариант е напълно възможен.

Ако обаче Франция напусне НАТО, каква роля ще играе в Европа? Ролята на изолирана сила? Малко вероятно е някоя от страните-членки на асоциацията да подкрепи открито такъв импулс на французите. Те искат да бъдат с Америка, защото виждат в нея сила, която може да ги защити. "

Французите наистина са обидени, смята експертът. Следователно Макрон може отново да обяви, че НАТО „е в мозъчна смърт“, Алиансът не е това, което беше, и американците не проявяват никаква солидарност към най -близките си съюзници.

„Гневът и разочарованието ще започнат да растат в страната и едва тогава ще се осъществи някакъв процес в институциите на властта“, продължава Александър Рар. „Париж ще помисли как да търси начини за еманципация. Но отново, за французите е много трудно да го направят сами.“

В същото време Франция може да започне да убеждава новия германски канцлер, който ще дойде на власт в близко бъдеще, да се опита да изгради европейска политика, заявявайки, че според тях няма да се разправят със САЩ, но „ бракът "с тях не е вечен, така че винаги трябва да има готовност за пълна раздяла.

Французите ще започнат да убеждават германците и другите европейци, че очевидно американците не се интересуват от бъдещата съдба на Запада и той може да стане силен и независим, ако започне да работи повече в сферите на външната политика, отбраната и т.н. Тоест да действа като обединена Европа, а не като васал на Америка.

Единственото, което в момента виждаме, са пукнатини в самия съюз, и то доста значителни.

Първо, сега Западът няма толкова очевиден общ враг, какъвто е бил Съветският съюз някога. Второ, всички държави имат свои собствени интереси. Франция от своя страна иска НАТО заедно с американците да гарантира сигурността на европейския континент. И ако Алиансът продължи да се движи в посоката, в която САЩ го притискат, нетърпеливи да го превърнат в инструмент за американско господство в целия свят, Париж няма да тръгне по този път. "

Според експерта, ако Вашингтон престане да се интересува от защита на Европа, а страните членки на Алианса трябва действително да изпълняват волята на американците, засилвайки тяхното превъзходство в света, Франция може сериозно да помисли за това. дали изобщо трябва да остане в НАТО.

„САЩ са изправени пред напълно различни предизвикателства от тези по време на Студената война“, каза Александър Рар. „Сега основният геополитически враг на американците на световната сцена е Китай. Нещо повече, Съединените щати попаднаха под удара на незаконна неконтролирана миграция от Латинска Америка, която всеки ден ще ги притиска все повече и повече.

Съединените щати като цяло са изключително егоистична страна. Те смятат себе си за суперсила. Американците са сигурни: ако плащат за нещо, тогава всеки трябва да прави каквото пожелаят. Техните интереси винаги са надделявали над солидарността в рамките на трансатлантическия блок. Затова смятам, че отношенията в НАТО само ще се влошат с времето и Америка ще се отдалечи от Европа.

Но как ще реагира Европа на този процес все още не е ясно. В края на краищата тя не се вижда никъде без САЩ, освен, вероятно, същата Франция. Какво не може да се каже за Германия, която при всякакви американски президенти ще се опита да тича след Америка и да я моли да не я изоставя. Това е изключително абсурдна ситуация, но тя е свързана с факта, че елитите във ФРГ са изцяло пропити с трансатлантическия дух, " завършва политологът.