Вътрешните разломи в парламентарните групи на новото Народно събрание

Четири от шестте формации в 46-ото Народно събрание са коалиции

Ключови думи: парламент, партии

Четири от шестте формации в новия парламент представляват коалиции. Двете изключения са партиите на Слави Трифонов и Ахмед Доган - „Има такъв народ“ и ДПС.

Това поражда въпроса какви са вътрешно-коалиционните разломи, откъдето може да се очакват евентуални разцепления.

Най-малката парламентарна група - тази на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, изглежда най-застрашена от подобни процеси.

Зам.-председателят й Николай Хаджигенов още в предишното Народно събрание обяви, че коалицията им е „безумна“. Въпреки това тя се запази и в настоящия парламент.

Макар формално да се състои от три партии - „Движение 21“, Движение България на гражданите“ и „Единна народна партия“, тук разделението е на друга основа. По-голямата фракция е тази около лидера Мая Манолова и нейното сдружение „Изправи се БГ“. Тя се състои от 10 депутата. Към нея са и представителите на „Движение 21“, начело с Татяна Дончева, и Димитър Делчев – лидер на „Движение България на гражданите“.

Втората фракция е от останалите трима депутати – Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „Отровното трио“ и Мария Капон, която е представител на Единната народна партия.

Друга парламентарна група – тази на „Демократична България“ (ДБ), подобри представянето си на последните избори. Тя вдигна депутатите си от 27 на 34.

ДБ се състои от три партии - „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“. Разпределението на депутатите пък е съответно 18:12:4. Тук трябва да се отбележи, че има и граждански квоти, които се причисляват към една или друга от партиите.

„Демократична България“ вече няколко години запазва завидна монолитност и на този етап няма изгледи за разломни движения.

Парламентарната група на „БСП за България“ се сви до 36 души в 46-ото Народно събрание. Това е многочислена коалиция с голям хегемон в лицето на БСП. Все пак и тук има известно разделение. Така например твърдите бесепари – членове на партията, са 29, а депутатите от гражданските квоти (в които влизат и коалиционните партньори) са 7 - по информация отвътре.

През годините от групата на „БСП за България“ обичайно се намират по няколко отцепници, така че тук не може да се изключат подобни явления.

ГЕРБ, както и на предните избори, се яви в коалиция със СДС. Там обаче съотношението е доста смущаващо - 60 към 3. При това от СДС чист партиец е само лидерът Румен Христов. Другите двама са граждански квоти – Димитър Николов и Петър Николов. Те пък май реално са по-свързани с ГЕРБ.

В ГЕРБ-СДС обаче изглеждат монолитни. Ако има отцепници, те по-скоро ще са по друга, а не по коалиционна линия.

Любопитно е да се отбележи, че „Има такъв народ“ има само двама депутати повече от ГЕРБ-СДС. Т.е. ако се намерят само трима отцепници от формацията на Слави Трифонов, тя ще се окаже втора парламентарна сила. А това не е изключено предвид странния характер на новата партия.

При ДПС традиционно нещата изглеждат стабилни. Там вътрешните разломи са малко вероятни.

Сред първите сериозни изпитания за единността на формациите в 46-ото Народно събрание ще е гласуването на правителството на „Има такъв народ“ идните дни.