Година след взрива в пристанището в Бейрут семейства на жертвите искат истината
Политици спъват разследването, което разпалва гнева на опечалените
Една година, след като 15-годишният ѝ син е убит при експлозията на пристанището в Бейрут, столицата на Ливан, Мирей Хури все още не знае истинската причина за смъртта му и защо химикалите, довели до най-големия неядрен взрив в историята, са съхранявани толкова безотговорно в сърцето на града.
Според нея властите в страната са безразлични към призивите истината да бъде разкрита, пише FT.
Повече от 200 души загинаха, след като тонове амониев нитрат експлодираха заради пожар в склад на пристанището на 4 август 2020 г. Взривната вълна буквално разруши града и рани хиляди хора. Щетите се оценяват на около 4 млрд. долара, предава investor.bg.
„В други страни нямаше да има нужда от протести“, казва Хури, която е участвала в демонстрации, призоваващи за справедливост. „Такова престъпление от такова ниво. . . правителствата биха работили ден и нощ, за да постигнат справедливост. Тук в Ливан обаче трябва да протестираме“, допълва тя.
Откакто последното правителство подаде оставка дни след взрива, страната, която се намира в дълбока финансова и икономическа криза, има само служебна администрация. Година след бедствието повече от 20 служители на по-ниско ниво от пристанищните и митническите власти бяха задържани и разследвани, въпреки че никой не беше съден в открито съдебно заседание. Следователите искат да преследват и по-висши политици, но те се ползват с парламентарен и друг имунитет.
Досега никой не пое отговорност за решението опасен материал да се съхранява в сърцето на града. Провалът на разследването олицетворява провала на администрацията като цяло. „Забавяния, закъснения и още закъснения“, писа в Twitter Айя Майзуб, изследовател от Ливан в Human Rights Watch, в отговор на неотдавнашните действия, с които се избегна свалянето на имунитети. „Класическа стратегия за избягване на отчетност“, допълва тя.
Експлозивният материал е съхраняван в пристанищен склад в продължение на шест години, оттогава са разкрити документи. Държавните органи, от силите за сигурност до министрите, казват, че техните агенции не носят отговорност за разпорежданията. И президентът, и премиерът публично признаха, че са били информирани за опасния материал.
Докато служебното правителство обещаваше независимо съдебно разследване, политическото нежелание да се премахнат парламентарните и други официални имунитети създава огромни пречки пред него.
В Ливан всички парламентаристи обикновено имат имунитет срещу съдебно преследване. Тарек Битар, вторият съдия, който ръководи разследването, през юли поиска от парламента да премахне имунитета на трима депутати, за да може да ги съди по обвинения от небрежност до убийство. Съдията е искал да разпита и служебния премиер Хасан Диаб, бивш министър, както и висши служители по сигурността, както е искал разрешение от премиера и президентството да проведе разпитите. Такова още не е предоставено.
Планът на Битар е подкрепен от семейства и групи за граждански права. Amnesty International призовава „ливанските власти незабавно да отменят всички имунитети, предоставени на длъжностни лица, независимо от тяхната роля или позиция“. „Всяко неспазване на това е възпрепятстване на правосъдието“, казва организацията.
Саад Харири, бивш министър-председател, който наскоро се отказа от опитите да състави ново правителство, е най-висшият политик, който подкрепя отмяната на имунитети.
Стратегията на Битар се различава от тази на съдия Фади Сауван, първоначалният водещ разследващ съдия, който обвини същите политици, но не се опита да отмени имунитета им. Той беше принуден да напусне.
Стратегията на Битар е „да спечели много повече сила“, казва Пол Нагър, чиято дъщеря също е убита от взрива. „Сега нашата основна кампания... е да се борим за отнемане на имунитетите“, допълва той.
Битар все още среща съпротива. В края на юли парламентарна комисия поиска още доказателства, преди да отмени имунитета на парламентаристите, а повече от 20 депутати гласуваха за прехвърляне на компетентността за разпит на депутатите от Битар на специален съд.
Human Rights Watch и други призовават за международно разследване, водено от ООН. Мисията на ООН в Ливан обаче казва, че подобно разследване може да бъде започнато само със „съгласието и сътрудничеството на въпросната държава членка“.
При липса на международна помощ разочарованите, опечалени семейства все по-често предприемат директни действия. Те протестираха пред жилищната сграда на министъра на вътрешните работи Мохамед Фами и използваха социалните медии, за да окажат натиск върху семейства на политици, които подкрепиха прехвърлянето на компетенции от Битар на отделен съд. В резултат най-малко четирима депутати са оттеглили подписите си.
Длъжностните лица „трябва да разберат, че тези решения имат цена“, каза Нагър. „Предполага се, че те ще бъдат изправени пред правосъдието и ако системата не може да го направи, ние ще тормозим тях и техните деца, техните семейства и техните приятели, нямаме друг инструмент, ако искаме да не прибягваме до насилие“, допълва той.
Хури се бори да разбере защо избраните представители на Ливан очевидно задържат разследването. „Сигурна съм, че всеки има свое намерение да прикрие това“, казва тя и допълва, че в такъв случай международната общност трябва да се намеси.
