Какъв беше светът преди глобалната мрежа
Как хората търсеха информация и как плащаха сметките си
Световната мрежа (интернет) наистина ни донесе много предимства, но имаше време, когато хората оцеляваха без нея и тези времена определено си имаха предимствата.
И така, как хората търсеха например информация или как плащаха сметките си? Сега това става толкова лесно, а с хубавото се свиква толкова бързо, че хората сме склонни да забравяме какво е било.
Да не говорим, че има деца, които не живели и ден без съществуването на глобалната мрежа.
Ето някои неща, които правехме различно преди:
Писане на ръка
Бързото писане беше от изключителна важност за успешно бъдеще. В училище учителят говори и ти трябва да си водиш записки – на ръка. В университета записваш лекциите си – на ръка и колкото си по-бърз, толкова по-пълни ще са те.
Библиотеката
Преди Google да съществува ходехме в библиотеките и четяхме книгите там, за да събираме информация. Трябва да се подготвиш за изпит – библиотеката мястото, от което да извадиш нужната ти информация.
Музиката
Хората ходеха по магазините, за да си купят последния албум на любимата група. Нямаше интернет, където да чуеш песните. Трябваше да се сдобиеш с касетка или в по-късни времена CD, за да слушаш любимата музика. Някои дори търсехме прител с точната касетка, която презаписвахме на празна такава.
Снимки
Да се снимаш беше сложен процес. Фотоапаратите не бяха дигитални, трябваше да извадиш филма, да го занесеш във фотостудио и едва след време (обикновено на следващия ден) отиваш в студиото да си вземеш готовите снимки и едва тогава виждаш как изглеждат и ги показваш на приятелите си – лице в лице.
Телевизия
Нямаше You Tube и други канали за видео споделяне, но имаше телевизия и всеки си спомня каква е тръпката да чакаш с нетърпение излъчването на любимото ти предаване или филм и дори отлагахме срещи с приятели, за да изгледаме това, което искаме.
Пътуване
Нямаше GPS, нямаше интернет, в който да проверим къде се намира даден адрес, но имаше карти. Само те можеха да ни помогнат да не се загубим, когато искаме да стигнем от точка „А“ до точка „Б“.
Времето
Чудите се колко е часът? Сега вадите телефона и проверявате веднага, ако нямате часовник, но как беше едно време? Можеше да се обадите по телефона и да разберете колко е часа, на номер, на който се повтаряше точно това: „Часът в момента е точно...“. Много често навън просто питахме някой минувач: „Извинете колко ви е часът?“.
Да се свържеш с някого
Ако искаш да говориш с някого трябва или физически да го намериш, отивайки до дома му например, или да му се обадиш по стационарния телефон. Разбира се трябва да знаеш номера му или наизуст, или да си го записал по старомодния начин в тефтерче с химикал, или да го откриеш в онази огромна, дебела, често жълта на цвят книга, наречена телефонен указател.
Свободно време
Преди ерата на интернет, хората трябваше да помислят, за да намерят какво да правят в свободното си време, тъй като не можеха да забият нос в смартфона си. Вместо това запълвахме времето си с четене на книги, слушане на музика, излизане с приятели, писане в дневник и т.н.
Сметките
Нямаше онлайн банкиране или „Изи пей“, обикаляхме по различни гишета, за да платим сметките за ток, телефон, вода, парно.
Играта
Спомняте ли си времето, когато родителите не трябваше да се молят на децата си да оставят таблета или телефона, а да излязат навън? Тогава ни се молеха просто да се приберем щом се стъмни.
Свобода
Мнозина твърдят, че липсата на интернет и социални мрежи в живота на хората означава, че те имат по-голяма свобода да бъдат каквито си искат, без да бъдат постоянно осъждани за техните действия и мнения и за това как изглеждат. А вие съгласни ли сте?
7 признака, че партньорът ви е истински верен
Бум в стартирането на хотели и ресторанти, всеки иска да бизнесмен
На лявото или дясното ухо е полезно да държим телефона
Това е рецептата за най-бързите и пухкави мекици
Вероятността да разбереш до каква степен е мръсен светът в който живееш и как си бил лъган за всичко цял живот беше почти нулева, което осигуряваше относилно емоционално спокойствие, въпреки че малко или много разбираш че си роб и не принадлежиш към богопомазаните прослойки. Да знаеш че живееш в абсолютно фалшива "реалност", особено сега, и животът ти да е съсипан само защото по-голямата част от човечеството не си е направило труда да разбере в какъв свят живее, дори и при наличието на информация, е съсипващо психически!
Но донякъде разбирам и заровилите главите си в пясъка, образно казано, като еквивалентът на пясъка са средствата за дезинформация и манипулация, пълнещи празните глави с неспирни потоци помия и лъжи. Целият този бълвоч в целия свят се ръководи от 5-6 компании. Откриването на чудовищните измами и престъпления представяни като "реалност" и "случайност" наистина води до депресия и нежалание да продължиш жалкото си съществуване... Как да имаш някакви надежди за бъдещето, мечти, идеали и т.н. когато осъзнаеш че за господарите си не си нищо повече от това което са хлебарките за нас... Цял "живот" само гледаш как да не те стъпчат окончателно, а те те тъпчат непрекъснато, по всякакви начини... Откровено казано, направо бих се подложила на лоботомия за да забравя каквото знам!