Зорница, която беше Динева: При голямата любов с Йордан Динев не се вписва нито „бивша“, нито „олигарх“

В сърцето ми завинаги той ще си остане мъжът, когото най-силно съм обичала, споделя тя

Ключови думи: зорница динева, йордан динев, бивша съпруга, интервю, братя диневи

Зорница Петкова, която България познава като Динева по фамилията на бащата на трите й деца, прави невероятна изповед пред "19 минути" за изпитанията на момиче, изоставено на 1 годинка от баща си, на сестра на инвалид с тежка диагноза, на най-красивата олигархична половинка у нас, на  лицемерието тогава и предателствата след това, на имането и нямането на пари. И на Психологията, която открива не само като наука, на която да се посвети, а и като призвание – първо, за да помогне на себе си, после – и на другите:
 
- Как една бивша съпруга на олигарх се освобождава от вътрешните си затвори, за да се превърне в психолог?

- При голямата любов, каквато изживях с Йордан Динев, не се вписва нито думата „бивша“, нито думата „олигарх“. В сърцето ми завинаги той ще си остане мъжът, когото най-силно съм обичала, мъжът, с когото съм искала да остарея. Мъжът, на когото исках да сбъдна мечтата – от една жена да има пет деца. Но той има трима сина. И след като Господ ни дари да се докоснем до това щастие – ние имаме дълга да ги предпазваме. Дали заедно, един до друг или поотделно, от разстояние, ние трябва силно да им показваме какво е майчина подкрепа и бащино рамо. Да им бъдем приятели, да им прощаваме и да им предадем знанията и мъдростта си. Казват, че преди душата да слезе на земята, за да отработи уроците си и да си спомни защо сме тук на земята, душата сама избирала народността и родителите си. За мен, предполагам и за Йордан Динев, най-голямото богатство са момчетата ни - три за щастие. Обръщам се към всички родители, за да не правят моята грешка и да губят от времето и енергията си в нестойностни разговори и за хора, които не заслужават компанията ни. Внимание, раздаване и безусловна любов  заслужават най - много децата. Това се отнася за всички деца по света. Та те затова се наричат деца - чисти създания. И ние – родителите, да имаме усещанията, когато те пораснат, да дадем крачка встрани, но винаги да знаят, че сме наблизо. И тези деца, които учат и работят в чужбина. Трябва да дадем свободата на децата си. За мен в родителството основната съставна е обичането. Силно ме докоснаха думите на автора на книгата „Духовен Войн“, че чрез децата си ние общуваме с Бог. Последната книга „Смелостта да възпитаваш“ ме накара да осъзная, че наистина се изисква смелост да възпитаме децата си. Защото се иска смелост от нас, когато се появят големите трудности в родителството като темите: наркотици, алкохол и опасни компании. Ние също сме били деца някога. А относно разделените родители трябва да се стремим да бъдем приятели. Става ми тъжно, когато видя майки и бащи как си отмъщават един на друг и така страдат децата. Моето освобождаване и отключване на затворите ми, справяйки се може би на половина, сбъдвайки си най-голямата момичешка мечта е да се гмурна в света на психологията.

Имам да уча много, споделяйки го сега с вас си спомням за думите на баба: „Човек се учи, докато е жив“. Гордея се че съм кръстена точно на нея. Една голяма жена, останала вдовица едва на 30 години и отгледала и дала дом на трите си деца. Една от тях е моята майка – един от големите ми учители, показали какво означава съдба, състрадание, милосърдие, какво означава да бъдеш отдаден родител. Отдаден към бремето, към кръста, който тя достойно носи и е зачеркнала личната си свобода в името да гледа болната си дъщеря с атрофия на мозъка – моята сестра! Благодарна съм на психологията, която лекува наранената ми душа и използвам в ежедневието си два от най-силните инструменти – наблюдението и най-вече самонаблюдението. Безкрайно съм благодарна на Зорница, че е търсеща и любознателна.

 
- Моника Белучи заяви в интервю пред нас, че красотата не е толкова важна: какво е Вашето мнение за това оръжие в психологическите войни?

 - Съгласна съм с Моника Белучи, че красотата не е такъв важен фактор в това един човек да бъде интересен, индивидуален,успял и знаещ ! Както и съм виждала много красиви външности и само толкова !Нищо повече! А относно психологическите войни, за тях е необходим красив ум, красиви постъпки и дела! Красиви послания и красива душевност. Ако човек успее да ги постигне  с годините, ще успее. Особено в тези нови трудни времена ! В ерата на Водолея и изграждането на шестата раса .Започвам все повече да разбирам какви знания ни е оставил големият учител Петър Дънов. Видяхме всички какво значи света да бъде на пауза. Дано сме си взели поуките. Дойдоха времена, в които лъжите се отдръпват встрани - изплуват истините и най -впечатляващото за мене е , че хората свалят маските си и ще им се наложи искат или не да покажат на света истинските си лица!

 
- Има ли във Вашата и в съдбата на всеки друг ребром поставен въпрос: парите или живота?

 - Има, разбира се ! Парите са важни за оцеляването ни. В парите има толкова закодирана енергия. Макар да сме поели по пътя към духовността и много от духовно израстналите учители на високо духовно ниво да успяват да преживяват деня си с три долара - така сподели учителят ни от последното ми обучение. Лично за мен без пари би било трудно и плашещо. Въпреки че съм от хората, за които пътеводната светлина винаги е била животът. А в живота ми най-голямата съставка е била и ще бъде любовта ! Любовта във всичките й измерения - красивата и истинската! Винаги трябва да избираме живота, но и да имаме отношение към парите . И с тези пари да помагаме, да се изучаваме и да израстваме. Тогава ще има вълшебства и тогава самооценката ни ще бъде подплатена.

- Понеже имате опит в бизнеса, кое е по-важно: пътят или резултатът?

- Благодаря Ви ,че сте се вгледали в мен и сте видели много повече от една многодетна майка! Пътят, разбира се ! Всеки резултат, добър или лош, е следствие на изминалия път. Изобщо, възможно ли е да има резултат ,ако няма път ? Учила съм се от пътя на много хора. Известни и безизвестни. Черпила съм знания, анализирала съм и даже съм прилагала опита им. На всички тях пътят е бил трънлив, труден, понякога - доста тъмен. В моя път досега също е имало много трудности и много тъмнина! В пътя ми досега - Зорница на 41 - се е налагало да лекувам и да отработвам много травми. Започнах първо с тези от детството и моята лична травма - страха от изоставяне! Майка ми и баща ми се разделят на моя рожден ден на 1 годинка. После се наложи в годините да отработя болката, обидата, унижението, неискрените взаиимоотношения и най-разрушителния страх  - онзи, който в Библията пишело ,че е един от най -големият грях  - страха от смъртта!  В живота си срещнах и много предателства и разочарования. И всичките тези преживявания правят пукнатини и оставят дълбоки рани, но не онези от порязване, а от раните, които се причиняват на сърцето и душата ни! Физическите ни рани се лекуват дори сами. А тези другите разпиляват психиката ни. Как може да се излекуваме ли? Най -вече сами! Ние сме си най-големите лечители, защото никой не ни познава толкова добре .Това ме насочи и към психологията. Само да знаете колко и какво ли не направих да се съхраня и да се успокоя! Давала съм си последните пари за терапии и семинари. Но имаше полза и смисъл ! И то огромен смисъл.Това човек да инвестира в знания не може да бъде сравнено с никоя луксозна материална придобивка. Гледам жени които харчат парите си за ботокс и силиконов бюст, а дори не им хрумва ,че би било прекрасно, ако отделят средства за израстването си в духовен план. Не ги съдя, просто наблюдения. Трябва да израстваме и да се усъвършенстваме като човешки създания. Трябва да вникваме все повече в това какво е карма, родова карма, травми , чувства , страхове и емоции. Какво е прошката ? Да се научим истински да простим, а не да се залъгваме ,че уж сме го направили! Прошката е сила! Прошката е за големите духом! Прошката е смирение и тя е най-вече за нас, а не за острещния! Защото, ако не го направим, ще се изпълним с омраза и злоба , която ще ни разруши . Сега си дадох сметка колко много работа съм свършила да поправя усещането си за това ,че съм се чувствала ,,незначителна” и колко много съм се подценявала. Колко труд, за да вдигна в собствените си очи самооценката си. Мисля ,че успешно се справих ! И винаги ще бъда благодарна до края на дните ми на всички лечители и свещени места,на които съм  търсила спасение. Гордея се със Зорница! Тя вече по малко се страхува, тя е един всеотдаен родител, трудолюбива и достойна дъщеря!Тя е една достойна българка! Аз не съм изминала пътя ми, силно моля да съм спряла по средата и да имам още толкова години в живота си ,за да служа, да помагам и да оставя следи след себе си!


- Как коментирате поетичната фраза: "върхът е цел, но не и смисъл"?

- Винаги трябва да имаме цел. Винаги! Целта е действие. Целта е живот ! Нямаме ли цел, дори и такива от малките цели за деня - пропиляваме времето си. Аз лично, когато нямам цел, нямам и вдъхновение и потъвам. Потъвам толкова надълбоко ,че стигам дъното. Изпадам в апатия, след това идва ред на самосъжалението и започвам да тъгувам. Депресия! Не трябва да го позволяваме ! Или ако се случи, да не стоим дълго в това състояние. Затова се стремя максимално бързо да се издърпам за косата като барон Мюнхаузен и с помоща на всички сили, лечители и вдъхновители в тази сфера, да се справим. Въпреки че съм имала период няколко години да бъда така - безцелна. Даже мога да заявя, че си отглеждах страха и той ставаше все по -голям. Бих го описала като октопод, който пуска пипалата си и отравя дните и нощите ми. Уплаших се най-много, когато отказвах да карам кола, а аз толкова много обичам да шофирам. Религииите, които изучих, също много силно ми помогнаха. Помогнаха ми да усиля вярата си! Онази вяра, с която се раждаме и умираме, но изгубваме някъде по средата. Когато има цел, има и връх, а когато постигаме красиви цели и сбъдваме мечти, имаме повече изкачени върхове и следователно се създава смисълът. Онзи красивият и вълшебен смисъл, който ще ни придаде стойност. Пробуждането не е пътуване за хора със слаби сърца . Пробуждането е смирение. Пробуждането е да наведем глава. О , да ! Поставяни сме на колене много, много пъти . В пробуждането има много сълзи, които трябва да бъдат изплакани и преживени! Често си мисля ,че единственото нещо, което притежаваме и ще вземем със себе си, са нашите преживявания - грозни, красиви, разтърсващи и кардинални. Пожелавам на тези специални хора, които ще отделят от времето си, да ме прочетат, да имат много здраве,спокойствие, обич, вяра и най - великото чувство - Любовта!