Трябва ли шефът на „Общински пазари” да говори китайски?

Като гледам и слушам как моя колега от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” Венцислав Хаджиянков или Венци Брадъра, както му викахме, се опитва за пети път да стане шеф на „Общински пазари” и пет пъти съветниците го порязват, защото бил филолог, а не мениджър, се сетих за един стар виц. Завършило едно момче, още по времето на Тато, изобразително изкуство, но като се върнало на село -  няма подходяща работа по специалността му. В читалището колел и бесел Иван Културата, с който не се имали още от деца, а в селсъвета липсвали вакантни бройки за специалисти по Ван Гог, Модилиани, Микеланджело и „Пиета”. И тогава бащата на момчето решил да потърси помощ от един свой първи братовчед, клечка в партията. „Не мога да ти помогна, брачед, отговорил той. Имаме едно хубаво място като за наше момче, от пет месеца търсим човек, но е в АПК-то, няма как да стане”. „Че защо да не стане?”, учудил се бащата. „Е как защо, синът ти трябва да е агроном, да разбира от трайни насаждения, зеленчукопроизводство, торове, препарати, а не от Леонардо да Винчи”, настоявал роднината. „Виж сега, брачед, не се сдържал накрая бащата, щом вече пет месеца няма човек на това място, а работата върви, значи може да вземете какъв да е, какво толкова сте се заинатили – агроном, та агроном”!

Тук старият виц свършва и започва реалността – „Общински пазари” вече месеци наред няма шеф, временно неговата работа върши главният счетоводител Соня Артинян. И нещата си вървят. Значи няма защо съветниците да се пънат толкова и да се карат какъв човек да сложат – наш или ваш, мениджър, филолог, детска учителка или специалист по парни котли. Аз лично съм за филолог – дялан камък, за всичко става, даже може да научи и китайски за една нощ. Но това вече е друг виц.