Къде са намира българският Лас Вегас и как корона кризата промени икономиката му

Ключови думи: Българският Лас Вегас, новини, Флагман, Бургас, Атанас Карчев, казина

Трудно е да сбъркаш входа на Свиленград с някое друго място. Още с влизането те посрещат билборд след билборд, реклами на казина и игрални зали. Някои го наричат "българския Лас Вегас", но през март усещането е по-скоро за притихнал град, далеч от глъчката и купона. И все пак може би най-добрият пример за това колко се е пропил хазартът в икономиката на града е фактът, че на паркинга на огромния хипермаркет Janet има друга сграда със същото име - на игрална зала. Вероятно само болницата си няма хазартен бизнес в двора.

Спретнат град с някои кичозни хотели и добре почистени, но пусти улици. В днешно време Свиленград няма индустрия, няма и планове за нея, разчита основно на туризма, който в контекста на коронавируса е в беда. Факт е, че само на няколко километра се строи мегакомплекс за 300 млн. лв., а и в самия град се появяват нови и нови хазартни и хотелски инвестиции. Кметът Анастас Карчев е оптимист и вярва в развитието на Свиленград като дестинация, но несигурното бъдеще повдига въпроси относно бизнес средата в региона.

Руска рулетка за бизнеса

"Ние сме граничен град, на две граници сме. Навремето имаше много гранични войски, поделения. Трудно се влизаше в Свиленград. След това с отварянето градът се разви в сферата на туризма и транспорта. Производствените ни предприятия спряха да функционират", разказва арх. Карчев. От 2015 г. той е главен архитект на община Свиленград, а през 2019 г. е избран за кмет от ГЕРБ.

И наистина, ако се разгледа списъкът на най-големите компании в област Хасково по приходи, профилът на Свиленград изпъква ясно сред тях. Градът присъства с 12 фирми в стотицата и пет от тях са свързани с хазарта. Единственото машинно предприятие на града - "Автомобил компонент България", има около 100 служители. Карчев уточнява, че компанията е българско-германска и е изцяло за външния пазар.

"Големите ни предприятия от миналото отдавна са ликвидирани. За сметка на това има други бизнеси", казва той. И те са основно туризъм и хазарт, като през 2017 г. в града има шест казина и 14 игрални зали. Самият арх. Карчев казва, че вече е спрял да ги брои и не знае точния им брой в момента, а и не е ясно кои ще оцелеят след пандемията. Към 2019 г., преди кризата покрай коронавируса, заетите в хазартния сектор са около 1000 души. Тук е може би най-голямото казино в България - "Принцес Свиленград", с приходи близо 109 млн. лв. и над 200 служители през 2019 г.

През 2017 г. при предишна среща Карчев разказа пред "Капитал" за някои планове и инвестиции, които изглежда, че все пак са се сбъднали оттогава. Построен е комплексът на местния играч Росен Киришев - "Мерит Гранд Моста Хотел & Казино" на брега на река Марица, като оператор на казиното в него е турската Merit.

"Мерит глобъл гейм" е фирмата към казиното, като през 2019 г. е пораснала с 50% и е достигнала оборот над 15.7 млн. лв.

Някои казина загиват, но вакуум няма - на тяхно място се появяват нови. Например "Фиеста" затвори преди няколко години, но сега на негово място е казиното с актуално напоследък име Grand Corona. Към 2019 г. то има сериозен оборот от над 50 млн. лв. Официалният му собственик е адвокатът Ивиян Симеонов.

Построен е и хипермаркетът "Жанет", от който непрекъснато излизат хора с пълни колички. Финансовите резултати на дружеството го доказват - за 2019 г. има приходи над 21 млн. лв., а и цели 170 служители. Търговският обект е собственост на несебърските бизнесмени, братята Иван и Станислав Дашеви, които притежават верига с четири обекта с това име в Несебър и Слънчев бряг. Техни съдружници тук са свиленградският бизнесмен Павлин Паришев, който иначе се занимава с хотели в града, и неговата жена Дарина Паришева с минимален дял.

Хазартът продължава да е водещ и при новите инвестиции, започнати, преди коронавирусът да промени ситуацията коренно. Още в началото на града прави впечатление строителството на черна сграда. Това е бъдещият хотел "Империал", който е допълнение към едноименното казино. До границата с Турция се строи друг огромен хотел с казино, като инвестицията е за внушителните 300 млн. лв. Зад проекта стоят двама американци с български паспорти - Джон Кевин Болдуин и Шон Андре Скот, чрез софийското си дружество "Би Си Индъстрис". От публикуваната от община Свиленград информация става ясно, че бъдещият комплекс ще бъде с разгъната застроена площ 61 000 кв.м, като ще включва три игрални зали - едната с площ 4000 кв.м, а другите две с общо 1000 кв.м.

Заложник на туризма

Пред големите хотели и казина се веят не само знамената на България и Европейския съюз, а и на Гърция и Турция и това никак не е случайно. Това са държавите, чиито туристи до голяма степен захранват хазартния бизнес от години. Посещенията на гърците постепенно намаляват след финансовата криза от 2009-2010 г., а тези на турците са променливи. Покрай опита за преврат преди няколко години се усеща лек застой в прилива на турски туристи, а сега и пандемията допринася за това. Границата с Гърция реално е затворена, но на моменти турските граждани могат да пристигнат в Свиленград с негативен PCR тест. "Не е това, което беше преди, но пак е раздвижване на бизнеса", казва Анастас Карчев.

През март 2021 г. паркингите пред големите казина са сравнително пусти, като има коли с български и турски регистрации - от Истанбул, от други градове. От една страна, все пак е четвъртък, а не уикенд. Не е и лято. Но се усеща, че очакванията, когато са строени огромните комплекси, са били други.

Тъжната истина е, че икономиката на Свиленград зависи от отрасли, които са сред най-ударените от кризата. В региона има и потенциал за винен туризъм, тук е и избата "Катаржина естейт", която има близо 13 млн. лв. приходи за 2019 г.

Кметът казва, че има потенциал за културен туризъм, като дава пример с близката крепост Мезек. "Допреди една година никой не е очаквал, че пандемията ще се случи. Но ето факт е. Туризмът е най-засегнат от тези мерки. Но хората имат нужда от почивки. Човек е свикнал да върви, да се разхожда, да опознава. В момента, в който се отпуснат мерките, хората тръгват. Те приемат риска и продължават", казва Карчев. Затова и той продължава да се надява, че туризмът ще живне скоро.

Градско развитие

През последните години градът се развива добре откъм инфраструктура, особено в сравнение с други. Арх. Анастас Карчев, който до 2019 г. е главен архитект, а сега кмет на общината, разказва, че над 70% от водопроводите са подменени. Общинското предприятие "Озеленяване и благоустрояване", в което по думите на Карчев работят около 130 души, активно работи по ремонтите на улици и тротоари, отговаря и за други комунални услуги. Градът се справя и добре с отпадъците - домакинствата масово ги събират разделно, има и изградена компостираща инсталация. В Свиленград има пет детски градини, строи се шеста. Амбицията на арх. Карчев е наесен тя да е готова и да посрещне децата.

Заради икономиката си, основана на туризъм и хазарт, в града се усещало присъствието на млади хора, твърди кметът. "Младите хора, които работят в тези сфери, искат да държат стандарт на живот спрямо немалкото заплащане на тези места. Идваха хора от вътрешността на страната да работят тук", разказва Карчев. И все пак според данните на Националния статистически институт населението е с негативен механичен прираст. Пандемията засилва този ефект, когато затваря най-големите работодатели в региона - туристическите комплекси.

Нов път напред

На въпрос на "Капитал" има ли все пак идеи да се измени профилът на местната икономика и да се привлекат големи производства в региона, арх. Карчев е леко скептичен. "Производството е свързано с работна ръка, площи и това да е евтино. Заради инвеститорите в услугите заплащането тук е високо. Производствен инвеститор трудно ще намери подходящи хора, конкуренцията би го възпряла", обяснява той.

Факт е, че Свиленград би влязъл в конкуренция с бумтящия Пловдив, Хасково, Стара Загора и Бургас и най-вероятно би загубил на този етап.

И все пак кметът добавя, че поради географското си местоположение Свиленград има бъдеще в логистиката. "Тук могат да се направят съвременни автоматизирани складове, логистични бази. Имаме жп линия от Гърция и Турция", уточнява той.

Той споделя още, че е имало идея за индустриална зона при бившето летище в посока село Момково, като мястото е захранено с електричество. Имало е и идея да се изгради връзка от пътя за Гърция с магистрала "Марица". "Ако дойде реален инвеститор, може да се потърси възможност да се изгради пътната връзка. Това ще направи Свиленград по-гъвкав икономически", казва той.

Но според него именно инвеститорът е катализатор на подобна промяна. При избухването на предишната финансова криза имало инвеститорски интерес, но той угаснал заради нея. "Има условия. Въпрос на време е."