Лорина Камбурова си отиде млада като майка си, актрисата с месеци лежала сама в московска болница

Ключови думи: Лорина Камбурова, новини, Флагман, ковид, Скъпи наследници

Истински шок предизвика смъртта на Лорина Камбурова миналата седмица. След загубата на десетки артисти и интелектуалци в последните месеци заради Ковид-19 вестта, че тази талантлива, красива и успешна актриса си е отишла още преди да навърши 30 години, се превърна в кулминация на ужаса, обземал постепенно обществото ни в последната година. Момичето почина от двустранна вирусна пневмония далеч от всичките си близки, съвсем само в московска болница, в която бе лежало с месеци. Лорина не дочака българската премиера на последния си филм, за който бе работила, съзнавайки, че дните й може би са преброени.

Съдбата на Лорина Камбурова прилича на трагичен роман.

По странен начин нейният ужасяващ край изглежда предначертан от смъртта на родителите й. Актрисата, чийто живот отстрани изглеждаше като приказка, всъщност е имала смразяващо усещане, че ще има съвсем малко време на този свят. Тя е чувствала, че я очаква съдбата на майка й, отишла си без време заради рак на белия дроб. Лорина я губи, когато е едва 13-годишна. По-късно се оказва, че самата тя страда от белодробно заболяване, за което е споделяла единствено с най-близките си хора. От всички останали криела здравословния си проблем, защото не искала да смятат за непълноценна.

Първата поява на бъдещата актриса в национален ефир е, когато тя е 17-годишна.

Решава да отиде на прослушване в Би Ти Ви за шоуто „Мюзик Айдъл”. Година е 2009-а. „Майка ми почина от рак на белия дроб. Всичко се случи сутринта рано – неочаквани болки, бърза помощ... В един момент си имал семейство и в следващия човекът, който е бил за теб и майка, и баща, изчезва. Понякога дори се събуждам, в един момент си мисля, че тя е тук, и в следващия просто усещам, че я няма. Ако беше тук, щях да искам да е постоянно с мен. Да ми каже: „Обичам те, ти за мен си номер едно и винаги ще си останеш такава.” Това разказва все още непълнолетното момиче във визитката, която Би Ти Ви излъчва преди изпълнението пред журито на музикалния формат. На кастинга Лорина се явява с любимите си джаз парчета. Изглежда притеснена и неуверена. „Извинявам се, че гласът ми не е стабилен”, обръща се момичето към журито. Димитър Ковачев-Фънки отбелязва, че това е възможно най-неподходящият избор на песни, който може да бъде направен. Заради това й дава „Не”, въпреки че талантът на тийнейджърката е очевиден. Затова пък другите трима души в журито – Дони, Соня Васи и фолк певицата Мария, й гласуват доверие и Лорина продължава напред във формата. Това е първият голям успех в бъдещата й артистична кариера. Майка пък й е първата, която открива нейния талант. Още когато момичето е на 6 години, тя го завежда на прослушване за детски музикален състав в родната й Варна. Рождените дни на бъдещата звезда пък задължително са свързани с посещение на оперен спектакъл. Така от малка Лорина развива вкус към качествената музика и към изкуството. До смъртта на майка си тя не подозира за нейното тежко заболяване, разказва след години нейната баба. Болната често лежи в лечебни заведения, прави химиотерапии, но на момичето казва, че има бронхопневмония и бързо ще оздравее. И то й вярва – до фаталния ден, в който линейката взима майката и тя повече не се завръща вкъщи.

От 13-годишна възраст Лорина преминава под грижите на своята баба по майчина линия,

тъй като родителите й се развеждат още когато е съвсем малка и детето не поддържа почти никаква връзка с баща си. Бабата обаче осъзнава, че е твърда възрастна, за да е сигурна, че ще остане с внучка достатъчно дълго. По онова време тя е 70-годишна. Тя започва да насърчава момичето да се среща по-често с баща си, за да разчита на неговата опора, ако един ден изгуби баба си. Така отношенията между баща и дъщеря се изграждат отново. Двамата стават много близки. А няколко месеца след смъртта на майка си, Лорина вече се радва и на сестричка от нова връзка на своя татко. „Може би, ако не беше станало това с майка ми, аз нямаше да имам баща”, каква след години актрисата в свое тв интервю пред Би Ти Ви. От татко си тя се учи как да мисли логично, като мъж, и как да приема нещата рационално, без твърде голяма емоция. Общуването с малката й сестричка пък й дава импулса да стане актриса. Чете на детето книжки, в които си преправя гласа, пресъздавайки начина, по който си представя, че говорят приказните герои. Реакцията на момиченцето й дава увереност, че има талант да влиза в различни роли. Малко по малко животът на Лори започва отново да става светъл и щастлив.

Но и тази крехка идилия скоро е разбита. Тийнейджърката губи и втория си родител. „Баща ми дълго време се бореше със сърцето си. В крайна сметка то победи. Инфаркт, после инсулт, чакаше трансплантация, но си замина. Това е 12 години борба!”, спомня си след време Лорина.

Въпреки тежките удари на съдбата тя продължава да върви напред.

Приета е в НАТФИЗ от първия път в класа на проф. Здравко Митков. По пътя от Варна към София се запознава с момиче, което става най-добрата й приятелка. Двете заживяват като съквартирантки в стая в общежитие в столичния Студентски град. За младото момиче София е враждебно място. „Беше много трудно! Имало е дни, в които сме събирали стотинки, за да си купим хляб”, спомня си след време то. Затова пък в Академията нещата тръгват добре. Лорина прекарва там по 12 часа всеки ден. Прибира се в квартирата си само за да се спи. Когато обаче се дипломира, отново е пред прага на отчаянието. Няма нито пари, нито връзки, нито предложения за работа. С рационалния си ум преценява, че трябва да използва социалните мрежи, за да си създаде подходящ за професията си имидж. Публикува в профила си във Фейсбук имиджови снимки, които са забелязани от сценаристката на сериала „Връзки” Ваня Николова. Продукцията е една от най-добрите комедии, снимани в България. В нея участват звезди като Михаил Билалов, Лилия Маравиля и Валери Йорданов. Лорина е избрана за ролята на вироглавата дъщеря на героинята на Маравиля. Това е първият й голям пробив в телевизията.

След „Връзки” идва и сериалът, който я превръща в звезда в България – „Скъпи наследници” на Би Ти Ви. Епизодите се излъчват в национален ефир всеки ден в продължение на близо година, а Лорина е в една от двете главни женски роли. Партнира си със звезди като Цветана Манева, Орлин Павлов, Койна Русева, Георги Кадурин, Иво Аръков, Рая Пеева, с която учат в един и същи клас в НАТФИЗ, и с още много други популярни български актьори. Междувременно е открила любовта в лицето на младия диджей от родната си Варна – Георги Елисеев, който успешно съчетава музиката с бизнес в САЩ. Двойката поддържа връзка от разстояние с пътувания почти всеки месец. Младите хора изглеждат родени един за друг – те си пасват толкова добре, че имат дори външна прилика.

Самата Лорина се надява да изгради кариера в Холивуд и използва пътуванията си за Америка, за да ходи на кастинги. Но повече й провървява в Русия. Скоро след „Скъпи наследници” започват да я канят за роли в руски сериали в филми с едни от най-популярните местни звезди. Пътят за нея изглежда отворен на територията на огромния руски пазар. За кратко момичето научава руски език много добре, започва да получава все повече ангажименти, а животът и кариерата й придобиват все повече блясък. Прави обаче впечатление, че българката започва рязко да отслабва. Тя никога не е страдала от излишни килограми, но след пробива в Русия фигурата й започва да става още по-крехка. Никой от колегите й не подозира, че причината за това е коварно заболяване. Лорина се бори с белия си дроб, както някога баща й се е борил със своето сърце. Тя се надява, че няма да си отиде рано като своите родители, в които открива все повече прилики със самата себе си. „И двамата живяха и горяха със сърцата си. Единственото, по което се надявам да не приличам на тях, е краят им. Защото тази страст, тази любов към живота, към всичко, което правят, ги погуби. Младото поколение сме много по-зрели от малки, много по-силни, много по-осъзнати. Единственото, което мога да направя и което да е различно, е да не правя тяхната грешка, да направя нещо отвъд това, което те са направили. За да има смисъл от тяхната жертва”, споделя Лорина в интервю, излъчено от Би Ти Ви. Тя като че ли предчувства, че краят й е близо, и се опитва да го избегне по всякакъв начин. Междувременно граби с пълни шепи от живота, може би защото осъзнава колко кратък е той. Не се отказва от музиката, която е първата й любов. Ходи на уроци по пеене, създава нови парчета с групата, която сформира заедно с други музиканти, усъвършенства се като актриса, учи се да говори различни диалекти в английския език, до края на краткия си живот не спира да работи и да кръстосва разстоянието от България до Русия заради своите актьорски ангажименти.

Последното заминаване за Москва е през декември 2020-а. Лорина се надява да остане там за кратко, защото здравето й вече е сериозно разклатено. Плановете й са малко след като се върне в България да замине за Виена, където да й направят трансплантация. Но състоянието й се влошава и се налага да я приемат в болница в руската столица. Там тя остава дълги месеци, съвсем сама. Не успява да отиде на премиерата на комедията „Любов и чудовища”, в който изпълнява главна роля. Това се оказва последната роля в живота й. Събитието се състои в края на април. Фотографът Генадий Авраменко го показва на Лорина чрез камерата на телефона си. Актрисата гледа премиерата от болничното си легло и през цялото време плаче. Малко повече от месец след тази премиера фотографът е един от първите, които съобщават, че Лори е починала, писа Уикенд.

Пряката причина за смъртта е белодробна емболия. Малко преди това актрисата се е разболяла от Ковид-19, който е ускорил края й. Тя си отиде от този свят на 27 май. Така и не дочака българската премиера на последния си филм. Не успя да отпразнува и своя 30-и рожден ден, който трябваше да е на 25 октомври. Близките й отказаха парите, събрани за транспортирането на тленните й останки от Русия до България. Те покриха разходите сами. Решиха да я погребат на 6 юни в родната й Варна.