Според анализ на АКФ: Кърджали с най-голям принос за контролирания и купен вот на последните избори

Като дял от общия брой на гласовете в риск напред излиза бургаският избирателен район (8%), следван от кърджалийския (7%), сочи АКФ

Ключови думи: Област Бургас, парламентарни избори, АКФ

Размерът на контролирания и купен вот по всички показатели – брой рискови секции, подадените гласове в рисковите секции и подадените гласове за победителя в рисковите секции, се различава значително по региони. През 2021 г. лидер както по брой на рискови секции и дял на подадени в рискови секции гласове от общия вот в района е кърджалийският избирателен район, сочи анализ на фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), презентиран в четвъртък онлайн.

По отношение на дял от общия брой на гласовете в риск обаче напред излиза бургаският избирателен район (8%), следван от кърджалийския (7%). Избирателните райони на Пазарджик и Благоевград държат по 6% от общия брой на гласовете в риск, като делът на подадени в рискови секции гласове от вота в района на Пазарджик също е значителен (14 до 22%).

Осезаема тежест на потенциално купения вот спрямо вота в района има и във Враца (15 до 20%), Добрич (18 до 22%), Монтана (14 до 22%), Разград (16 до 20%), Силистра (14 до 21%), Сливен (16 до 22%), Търговище (15 до 21%).

Най-нисък е размерът на контролирания и купен вот в София 23-ти МИР (0%), София 25-ти МИР (2%), Габрово (4 до 6%), Перник (5 до 8%), Велико Търново (5 до 8%).

АКФ определя рисковите секции по три модела.

“Моделът на многокомпонентно необичайно поведение идентифицира секциите, в които има нетипично висока избирателна активност в дадена секция в сравнение с регистрираната избирателна активност в общината или нетипично висок резултат на водещата политическа партия в секцията в сравнение с регистрирания резултат на партията в общината, както и нетипично висок брой на недействителните бюлетини и гласове в секцията.

Вторият модел идентифицира отклонения в избирателната активност в дадена секция в две поредни изборни години.

Третият модел отчита рязка промяна в политическите пристрастия на избирателите в дадена секция в две поредни изборни години – рязък ръст или спад в гласовете за дадена политическа партия в секцията“, посочват от АКФ.

„На парламентарните избори през април 2021 г. ГЕРБ и ДПС си разделят значителна част от подадените гласове в рисковите секции, като 31% от всички подадени гласове в тези секции отиват за ГЕРБ, а 30% отиват в ДПС.

12% от вота, подаден в тези секции, е за БСП, а 7% за ПП „Има такъв народ“. За сравнение на парламентарния вот през 2017 г. ДПС взима най-висок процент в рисковите секции (26%), следван от ГЕРБ (24%) и БСП (19%)”, пише в анализа на АКФ.

Изследването е по Проект „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“ и се изпълнява от фондация „Антикорупционен фонд“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–2021 г. в общ размер 9990 евро, посочват от АКФ.