Детските градини на соца: Гледахме по 30 деца, а които не ядяха им изсипвахме манджата в гърба
Таксата беше 3,60 лв. на месец, но и заплатите бяха 120 лв.
Детските градини не са това, което бяха. Аз съм учителка с около 40 години стаж. По времето на социализма децата бяха спокойни, еднакво облечени, нямаше различия, както сега. А за режима им да не говорим – нямаше дете, което да не иска да спи на обяд или да не иска да си изяде боба с наденица. Тези, които не искаха да ядат ги заплашвахме, че ще им изсипем манджата в гърба. Чувала съм и случаи, където колежки наистина са им изсипвали яденето в блузката, но аз никога не съм го правила, пише socbg.com.
Разбира се, ние винаги сме ги награждавали и стимулирали да слушат. Госпожи нямаше, имаше другарки. Родителите имаха респект от нас, а ние в замяна гледахме старателно децата им. Грижехме се за около 30-35 деца в група, но се справяхме.
Филийки с масло и шарена сол се сервираха за закуска сутрин и следобед, оплаквания нямаше. Често за обяд имаше кренвирши, но от месо. Децата плачеха много за родителите си, но никоя лелка не звънеше на пожар на майката час след като е оставила детето си: „Ела да си го прибереш“.
Директорките не ни позволяваха да идваме с панталони на работа, без прически или в неугледен вид. С костюм с пола и сако, винаги с прическа, грим и настроение на работа. „Вие трябва да сте пример за подражание и на родителите, и на децата“, казваше тя.
Посудата се миеше с вода и веро и после белина, ХЕИ идваше, но проблеми не сме имали. Металните чинийки и чаши бяха удобни, въпреки че сега може да изглеждат мизерно. А за еднократна пластмаса не сме и чували тогава.
В групата винаги имаше едно палаво дете, с което се работеше повече. Имаше и такива, които не искаха да се социализират бързо, и с тях се работеше допълнително. Няма да забравя никога Митко, който на 4 години и половина не продумваше и дума. Полагахме всякакви усилия, работехме постоянно с него, но без резултат. Детето отказваше да проговори. След пълно мълчание четири години и половина една вечер на тръгване от градината се обърна, погледна ме и каза: „Довиждане, другарко“, а родителите му не можаха да повярват какво се случва. Ококориха се, замръзнаха, после започнаха да подскачат и да прегръщат детето и мен.
В детската градина разполагахме с интересни играчки – конструктори и предимно дървени кукли. Допълнително пари от родителите никога не сме събирали, общината всичко ни осигуряваше.
Таксата беше 3,60 лв. на месец, но и заплатите бяха 120 лв.
Снимките с Буфон са едно, големият срам на Юве в София е друго!
