Христо Димитров: Умрат ли „Българе“ и „Чинари“, умира и танцовото изкуство

От началото на седмицата частните ансамбли протестират в центъра на София, апелът им е парламентът да промени закона

Ключови думи: Българе, Чинари, фоклор

Парите да следват публиката. За това зоват частните фоклорни ансамбли „Българе“ и „Чинари“. От началото на седмицата те протестират всеки ден с танци пред Министерски съвет и чакат държавата да ги чуе. 

Проблемът идва от реформата на Вежди Рашидов отпреди години, с която частните ансамбли са поставени в неравностойна позиция спрямо държавните. Апелът на демонстрантите е за промяна на закона, т.е. той е насочен към Народното събрание.

„За да се случи това, обаче, трябва да има политическа воля и обществено настроение в тази посока. Много трудно може да се приеме закон, ако няма обществена нагласа“, казва Христо Димитров – хореограф, създател и продуцент на „Българе“. Затова и те повдигат въпроса с протестите си в центъра на София.

Ако един зрител отиде на представление на държавния ансамбъл „Филип Кутев“, на всеки един лев от цената на билета, държавата добавя дотация от 6 лв. При частните ансамбли това не се случва.

Допреди година проблемът не бил толкова явен. С настъпването на ковид пандемията обаче, „Българе“ и „Чинари“ са пред угрозата от унищожение.

„Вече няма никаква надежда. Затова информираме обществото. На практика гражданите се лишават от субсидията, която законът регламентира“, смята Христо Димитров.

Той дава пример, че ако отидеш в болница, държавата плаща чрез клиничната пътека и на държавната, и на частната болница. Подобна е ситуацията и с държавните и частните училища.

„Дали е правилно или не, то е така. Въпросът е, че в образованието е така, в здравеопазването е така, а в културата не е. И тук вече идва големият проблем“, казва г-н Димитров.

„Ако ти отидеш да гледаш държавния ансамбъл „Филип Кутев“ и си купиш билет за 20 лв., държавата ще субсидира със 120 лв. Тези пари се дават на „Филип Кутев“, за да може той да съществува и за да можеш ти да си позволиш цената. Но ако ти отидеш да гледаш ансамбъл „Българе“, държавата вече не те субсидира и трябва да платиш 140 лв. Защо? Защото бил частен“, недоволства шефът на „Българе“.

Досега частните ансамбли не роптаели.

„Но ние от една година нямаме никаква дейност. Един билет не сме продали. На всичките други им гарантират заплатите. На странджанския ансамбъл заплатата му я дава общината. Те могат да си лежат цял ден вкъщи, но накрая на месеца заплатата си я получават. И това е с всички ансамбли с изключение на нас. Ние откъде да ги извадим тези пари?! А трябва да платим и осигуровки. Аз съм платил 40 000 лв. осигуровки само от началото на годината. Откъде да ги вземам, като нямам приход? Ще отида при един приятел да взема 20 000 лв. назаем, за да платя осигуровките на държавата. Честно ли е това“, пита Христо Димитров.

Хората не разбират това, че държавата субсидира зрителя, а не ансамбъла, смята той.

„Не, ако приемат този закон, ще дадат пари на зрителите. И тези пари ще бъдат насочени в зависимост от това къде ще отиде публиката. Ако публиката отиде да гледа ансамбъл „Чинари“, в „Българе“ една стотинка няма да влезе. Но ако отиде да гледа „Филип Кутев“, парите отиват при „Филип Кутев“. И така вече е справедливо – където отиде публиката, там се дава дотацията“, обяснява шефът на „Българе“.

Въпреки нестабилната политическа ситуация протестиращите вече са информирали за проблема тези, от които зависи решението му.

„Днес ние изпратихме до първите десет политически партии официални писма с конкретни предложения, ако случайно някой не е чул. Ние не обвиняваме никого. Просто алармираме това да се промени“, казва Христо Димитров.

По повод разпространената от Министерството на културата информация за финансирания по проекти, той казва, че това може да помогне временно – за месец или два в кризата. Генералният проблем обаче остава.

„Ние от глад няма да умрем, но ще умре ансамбъл „Българе“, ще умре част от българската култура, ще умре перспективата. Частните ансамбли „Българе“ и „Чинари“ няма ли ги, умира танцовото изкуство след пет до десет години“, заключава тъжно хореографът.