В САЩ гласят обезщетения на тъмнокожи за минали поколения. И ние трябва да поискаме за турското робство

Мародери изнасят стоки от магазин във Филаделфия, разрушен и разграбен от тъмнокожи активисти на „Животът на черните е важен“, 31 май 2020 година

Ключови думи: Животът на черните е важен, бял расизъм, Американски конгрес, долна камара, либерални медии, глобалисти, Урсула фон дер Лайен, Ердоган

Американският конгрес, който бе превзет след президентските избори от глобалистите, е напът да пренапише световните принципи, върху които се гради правораздаването. В долната му камара вчера бе входиран и предстои да се гласува законопроект за финансово обезщетение на тъмнокожото население за „злините, причинени от робството в САЩ“. За да го приемат, ще им трябват и десет гласа на републиканци, няма да е проблем да пазаруват нужните послушници.

Либералните медии по света и у нас побързаха да приветстват законопроекта. Не ги трогна създаването на „правен разгул“, както обикновено юристите наричат опитите да се прокарват закони с обратна сила. Направиха се на разсеяни за малката подробност, че парите ще се раздават на трето и четвърто поколение чернокожи, които не просто не са помирисвали робство, но напоследък самите те потискат бялото население. Чрез нестихващите погроми на „Животът на черните е важен“, а и посредством денонощната либерална пропаганда на големите американски медии за т. нар. „бяло превъзходство“ и „бял расизъм“, всекидневието на живеещите днес  бели в Америка, особено в щатите, управлявани от глобалисти, е 24-часов тормоз.

Не е ясно по колко хиляди долара се предвижда да се брои, и дали ще е за всеки тъмнокож или ще обхваща само тези, които докажат, че в потеклото си имат далечни роднини роби. Това тепърва ще се уточнява. Можем обаче да се ориентираме, съдейки по облагите, които черните вече получават по места. Миналия месец либералите начело на гр. Еванстън, близо до Чикаго, приеха наредба за изплащане по $25000 на всеки афроамериканец. Забележете – всеки един, независимо дали пра-пра баба му е била доведена за робиня или баща му незаконно е прескочил границата. Да не говорим за американските университети, където либерализмът е основополагащ при преподаването на каквато и да е наука. В Джорджтаунския във Вашингтон, например, от 2019 година действа фонд в полза на потомци на роби. А навсякъде тъмнокожите и без друго се приемат да учат висше по специални квоти, независимо от успеха. Както беше някога у нас с децата на „активните борци против фашизма и капитализма“.

В България тези порочни университетски облаги ги помним много добре и нямаме желание да се повтарят. Но американската идея днес да се обезщетява миналото робство е чудесна и, следвайки глобалистичния екстериториален принцип, тя трябва непременно да се въведе и в бедна България, която либерализмът брули като в робство. Това би бил първият път, когато американският глобализъм може да стори нещо добро за българското население. Можем да приветстваме текстовете, които са депозирани в Конгреса, да се преведат дословно за евентуалния български законопроект, като заменим само „афроамериканци“ с „българи“. Всичко останало може да се остави едно към едно, воглаве с термина „робство“.

Още повече, че това, което нашите предци са преживели през познатите ни пет века, хората от онзи период са описали именно с него. Така го чувства съвременникът му Добри Чинтулов във „Вятър ечи, Балкан стене“: „… доста робство и тиранство…“. Като тирания (което в речника на БАН е посочено като синоним на робство) го описва и Пенчо Славейков в „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“. Дядо Вазов е кръстил романа си „Под игото“ – друг синоним на все същата дума. Паисий Хилендарски в „История славяноболгарская“ пише направо, че турците „… поробили и завладели цяла България.“ Тези класици са живели тогава, видели са го с очите си, така са го описали. Ние на тях вярваме. Пък и в съда думата на очевидеца тежи най-много.

За съжаление обаче тя не тежи в днешния български парламент. На последните избори глобализмът постигна пълна победа в Народното ни събрание. Практически, с уговорката само за някои депутати, които се броят на пръсти, в залата вече няма народни избраници, които да не са готови с две ръце да гласуват всичко, което Сорос и представителствата му у нас им сведат. Дотам доведе манията българска да се гласува за новия Месия, без да се четат програми и идеологии. За гласоподавателя се оказа по-важна не политическата окраска, а избраникът да изглежда нормално, да е симпатичен и да говори сносно. Какви точно идеи изповядва, на кого е служил досега - това не е съществено. Нито как ще защитава българския национален интерес, ако през всичките важни години от живота си е свикнал единствено да казва „Yes“ на господарите в Брюксел и Вашингтон

Българските послушници на американския глобализъм отколе са готови да внедрят у нас всичко, спуснато им от техните покровители. Само за робството се дърпат. Какви ли чудеса не извършиха, за да изтрият тази дума – и от учебниците, и от общественото съзнание. Била срамна, била невярна… Е, как в любимата им Америка робството се размята под път и над път като либерален аргумент, а у нас не може!? Цели трудове бяха писани за „съжителство“, „присъствие“. Либерални историци убеждаваха и убеждават, че в науката било неприлично да се ползва този именно термин. Но ние веднага можем да им възразим с думите на Поета за науката История: „… ще хванеш контурите само, а вътре, знам, ще бъде празно…“.

Така че – уважаеми депутати либерал-глобалисти, внедрете в България и най-новото творение на вашите презокеански господари. Гласувайте закон за овъзмездяване на наследниците на петте века робство. Нека си поискаме обезщетението от богатата Република Турция, управлявана от Реджеп Таийп Ердоган, пред който глобалистите не смеят „гък“ да изрекат и му стоят диван чапраз прави или посядват срамежливо на диванче, поради липса на подходящ стол. По 25000 долара на българин би било разумна сума. Все пак турското иго в родината ни съвпада като исторически период с робството в Америка.