Ивелина Василева: Продължавам да работя за Бургас и региона, за по-чист въздух и чисто Черно море

Както винаги досега представихме пред съгражданите си нашата регионална програма, с която поемаме конкретни ангажименти за следващия мандат, отбеляза Ивелина Василева

Ключови думи: Ивелина Василева, ГЕРБ-СДС, новини, Флагман, Бургас, ГЕРБ-СДС

-Един от най-успешните експерти по европроекти, бивш министър на екологията, депутат, заместник-кмет и кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ в Бургас – кое е било най-голямото предизвикателство в кариерата ви?

-Голямо предизвикателство беше 2007 година, когато кметът Димитър Николов ме покани в неговия екип и поех ресора  като заместник кмет – европроекти и екология.  Всяко начало е трудно – от съставянето на екип, подготовката на европроекти и реализирането им.  С огромен сантимент си спомням за тези години и се радвам, че именно от община Бургас започна моята политическа кариера.

- Здраве, икономика, помощ за най-уязвимите хора – как се балансират всички тези кризисни точки в ситуация на пандемия?

- Балансират се с добри политики, експертиза, екипна работа и отговорност. Ситуацията е трудна, пандемията изправи целия свят пред сериозни предизвикателства, но точно в такъв момент е важно обществото ни да бъде единно и сплотено. Нашата основна грижа са хората, тяхното здраве и сигурност. Трябва да продължат и усилията за преодоляване на последствията от кризата – за запазването на работните места, възстановяването на икономиката и създаването на предпоставки за растеж.     

- Какви ще са ви основните приоритети, които ще поемете към жителите на Бургаска област, ако бъдете избрана да ги представлявате в следващото Народно събрание?

-Продължавам да работя за зеленото развитие на Бургас и региона, за чисти води, чист въздух, чиста природа и чисто Черно море. Ще има нови инвестиции във ВиК инфраструктура, като фокусът вече е и върху по-малките населени места. Нашите цели са реалистични и изпълними. Това не са само обещания, по проектите вече се работи. Както винаги досега представихме пред съгражданите си нашата регионална програма, с която поемаме конкретни ангажименти за следващия мандат. Тя включва изграждането на университетска детска болница с научен център в гр.Бургас, с което ще  осигурим най-добрите здравни грижи за децата. Предвиждаме нов старт на програмата за саниране, както и по-добра свързаност и бърз достъп на хората до областния център с четирилентовите пътища „Бургас – Айтос”, „Бургас – Средец”, „Бургас – Царево” и „Бургас – Малко Търново”. За привличане на инвестиции и повече работни места ще развиваме нови индустриални зони с възможност за развитие на чисти производства.

-В Бургас стартират големи ВиК-проекти, ще се рекултивират стари депа – кои са най-важните от тях за следващите 4 години?

-Всички инвестиции за чиста околна среда са значими, защото са пряко свързани със здравето и качеството на живот на хората.  Само преди дни Европейската комисия даде зелена светлина и вече започва изпълнението на най-мащабния за страната ВиК проект. Ще бъде изградена инженерна инфраструктура, чрез която ще се намалят водните загуби, ще се осигури пречистването на отпадъчните води и ще се подобрят ВиК услугите. В проекта са включени общините Бургас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Айтос, Карнобат и Царево. Предвижда се изграждане и реконструкция на 165 км. водопроводна и 95 км. канализационна мрежа.  Ще бъде изградена нова пречиствателна станция в Карнобат, а пречиствателни станции Бургас, Меден Рудник и Обзор ще бъдат реконструирани. Предстои и реконструкция на пречиствателните станции за питейни води Камчия и Ясна Поляна, както и въвеждането на модерни системи за управление на съоръженията.

За управлението на отпадъците през изминалите няколко години в региона бяха изградени регионални системи, които отговарят на всички европейски изисквания. Вече работим по надграждането им, за да намалим количеството на депонираните отпадъци и да рециклираме и оползотворяваме повече. В Бургас започна изграждането на първата по рода си в страната анаеробна инсталация за преработка на разделно събрани биоразградими отпадъци. Проектът се изпълнява в партньорство между трите общини Бургас, Поморие и Несебър. Инсталацията ще разполага с едни от най-съвременните уреди и системи за преработка на отпадъците. Ще произвежда компост, който ще се използва за наторяване и метан, от който ще се получава електричество и топлинна енергия.Правителството осигури финансиране и за рекултивацията на седемте стари депа в региона. За две от тях тя вече приключи, а за останалите проектите са в изпълнение.

- По отношение на пречиствателните станции по Черноморието през последните години бе направено много, но все още проблем все още има в доста населени места. Как може да се ускори този процес?

- Промените са факт. Те са плод на усърдната ни работа през последните години, но трябва да продължим. Само преди две седмици Европейската комисия одобри най-мащабния за страната ни проект, който ще обхване 13 населени места в 8 общини на територията на област Бургас. Първият етап вече е в ход и предстои да започне реалното изпълнение на строителните дейности. Изграждането на нова пречиствателна станция в Карнобат и реконструкцията на три други, подмяната и разширението на ВиК мрежата и обновяването на станциите за питейна вода на язовирите Камчия и Ясна Поляна ще доведат до намаляване на водните загуби, ще осигурят по-добро качество на питейната вода и пречистване на отпадъчните за по-чиста природа и по-чисто море. 

-Кръговата икономика е един от приоритетите Ви от много време. Започнаха ли хората да разбират ползите от нея?

-Убедена съм, че кръговата икономика може да има значим принос за постигането на няколко много важни задачи – чиста околна среда, по-малко черпене на ценни ресурси, конкурентоспособност на икономиката, нови работни места, финансови спестявания и всичко това – в полза на борбата с климатичните промени и намаляване на емисиите. Не мисля, че има разумен човек, бизнес или политика, които не биха подкрепили подобни цели. Прилагането на принципите на кръговата икономика в производството и потреблението е залегнало и в европейското законодателство – пакета „Отпадъци“. Предстои да го претворим в българската нормативна уредба и вече започнахме с промените.

До 3 юли т.г. страните членки трябва да въведат законови и административни разпоредби, с които да приложат изискванията на Директивата за намаляване на въздействието на определени пластмасови изделия върху околната среда. Тя предвижда ограничения за пускането на пазара на редица продукти, сред които пластмасови прибори, съдове за хранене и напитки, сламки, бъркалки, балони и др. В Европейския съюз 80 - 85% от морските отпадъци по плажовете са пластмасови, а 50% от тях са за еднократна употреба. Като човек от Бургас, свързан от много години с околната среда, темата ми е изключително близка и болезнена. Нужни са решителни действия за справяне с този проблем.

На заседание на парламентарната Комисия по околната среда и водите поставих въпроса пред ръководството на МОСВ за готовността да бъдат въведени тези разпоредби на Директивата за пластмасите. Получих уверението, че се работи активно по него и се очаква подготвените от междуведомствена работна група текстове да се поставят на обществено обсъждане в периода април-май т.г., след което в график да бъдат приложени в законодателството ни. Намаляването на отпадъците от пластмасови продукти за еднократна употреба ще бъде от полза не само за чувствителната екосистема на моретата, океаните и чистотата на техните брегове. Тя е важна и за здравето на хората и ресурсната ефективност, която стои в основата и на борбата с климатичните промени и целите на европейския Зелен пакт.

Колкото до това дали хората разбират ползите от кръговата икономика, имам наблюдения, че все повече са тези, които проявяват отговорност към опазването на околната среда и управлението на собствените отпадъци. Те осъзнават, че поведението им, както и възпитанието, което дават на децата си, са основата на това да живеем на по-чисто място и да разполагаме с повече ресурси – не само днес, но и утре. Това включва лесни за решение и изпълнение действия – да събираме разделно отпадъците си, да ги изхвърляме на точно определеното място, да предпочитаме при покупките си продукти от рециклирани материали, да избягваме пластмасовите изделия за еднократна употреба, да пазаруваме в платнена вместо найлонова торба. Малки стъпки с голям принос, незначително усилие с огромен ефект, когато го умножим по хората, готови да го положат.

Няколко години вече на заседанията на КОСВ не използваме пластмасови чаши и бъркалки за кафе, заменили сме ги с биоразградими ядливи чаши и дървени бъркалки. Не използваме и пластмасови бутилки и чаши за вода, а само стъклени. Макар приносът ни да е скромен, добрият пример е заразителен и много от парламентарните комисии вече също не използват тези изделия за еднократна употреба.

Добри примери вече има навсякъде. Бургаският остров Света Анастасия официално е зона, свободна от пластмаса, където също не се предлагат такива продукти за еднократна употреба. Има много артинсталации на различни места в страната за събиране на пластмасови бутилки, капачки, фасове. Всички те насочват мисленето ни към отговорно поведение.

-Опазването на околната среда за вас е кауза и често сте двигател на различни инициативи. Кампанията „Яко е да си еко“ поема в нова посока, каква е тя?

-Тази инициатива бе част от темите на провелата се онлайн дискусия, организирана от мен и Милена Дамянова, председател на комисията по образование в 44-ото НС.  На срещата участваха и учители, експерти и родители от цялата страна, от детски градини, училища и университети, които споделиха своя опит и проектите, по които работят с ученици, родители и местните общности за опазване на околната среда, придобиване на навици, познания и умения за съхраняване на природата и по-екологичен и здравословен начин на живот.

Тя е първата онлайн дискусия на експертите по темата и част от поредицата срещи, които вече бяха започнати и продължават. Конкретните предложения на срещата бяха за създаване на възможност за споделяне  и обмен на между образователните институции, бизнеса и обществени личности, които да обменят идеи, опит и проекти чрез нова платформа. Идеята за  Национален фестивал на образователните институции, които работят по екопрограми се прие единодушно.Мислим първото издание на фестивала да бъде именно в Бургас.