Проектантът на "Арена Бургас": Не съм търсил морски ефект, но се радвам, че бургазлии ще я наричат „Голямата риба“

Географски ориентирах сградата север-юг, за да прави реверанс към посетителите и автомобилния поток по бул. „Стефан Стамболов“, каза арх. Ивайло Петков – проектантът на зала „Арена Бургас“

Ключови думи: бургас, зала арена бургас, голямата риба, интервю, проектант, архитект ивайло петков, новини

Арх. Ивайло Тодоров Петков е роден на 13 март 1970 г. в Балчик, област Варна. Завършил е УАСГ-София, където предстои да защити докторска дисертация по архитектура. Той има богат опит в проектиране на обществени, промишлени и жилищни сгради, той стои зад идейните проекти за стадион на ЦСКА в София, за стадионите на „Динамо“ и „Стяуа“ в Букурещ и др. В Бургас обаче той ще бъде запомнен като конструкторът на зала „Арена Бургас“, която до месец официално да отвори врати за първите събития. Снощи, осветлението в огромното туловище на рибата, по люспите и в очите й бе включено, което зарадва минувачи и шофьори по оживения булевард, извеждащ трафика за АМ"Тракия". Става въпрос за техническа проба. Днес Флагман.БГ разговаря с арх. Петков за концептуалната идея, дизайнът и тенологиите, по които тя е построена. 

-Арх. Петков, редно е да се знае и да остане в историята за широката публика чий е проектът за зала „Арена Бургас“. Първо да Ви попитам защо  светнаха всички лампи снощи?

-Защото от няколко седмици имаме постоянно електричество, което може да захрани осветителните тела на цялата зала. Това не е инцидент, че вчера е светнала, всъщност тя не и светнала напълно,  предстои монтирането на още прожектори и насочването им. Започнахме първите проби за осветеност снощи, отскоро имаме пълната мощност и можем да правим такава цялостна настройка на различните зони.

-Колко осветителни тела има  в зала „Арена Бургас“ и колко още предстоят да се добавят?

-Всички осветителни тела, които са по проект, вече са в залата. Имаме някои, които трябва да се сложат, други, които трябва да се преместят. Но на практика всичко, което трябва да го има на обекта, е на място. На финалната права сме. В рамките на седмица-две ще имаме настройки, премествания, тествания на осветеност. Предстоят настройки и на механичната част. Всичко, което е необходимо като обем на съоръжения е готово. Започваме пробите. По закон те са 72 часа, с които да финализираме въвеждането в експлоатация.

-Казвате, че проектът най-после е на финалната права. Ще има ли официално откриване и кога ще е то?

-Не мога да отговоря  на този въпрос, защото това е извън моите правомощия. За утре се готви акция, с която сградата ще бъде изчистена от строителни отпадъци, за да се приведе във завършен за издаване вид, но това доколко е организирано и доколко е комуникирано с медии – не знам. Очаква се в рамките на максимум месец сградата да е готова за пълнокръвно функциониране. Цялото оборудване в момента се разтоварва от 13-14 ТИР-а и се складира. Предстои да бъде монтирано там, където е необходимо. 

-Много хора видяха в дизайна формата на риба. Умишлено търсен от вас ефект ли е това?

-Не. Радвам се, че бургазлии правят асоциация. Ако сградата не беше в Бургас, а в планината, вероятно щеше да бъде оприличена на костенурка или някакво друго животинче, което хората разпознават. В изграждането на образ на зала „Арена Бургас“, основната цел, която ни е водила, е била простотата и ефективността на конструкцията. Това е наистина много голямо, уникално съоръжение. Съвсем скоро се каним да поканим „National Geographic”, тъй като такова съоръжение, с такива размери (120х140 метра) в България със сигурност няма. Не знам дали и в региона има такова, което да е с такава уникална конструкция и конструктивна система. Генерирайки формата на сградата сме гонили минимално тегло на металната конструкция по много сложни алгоритми. Идеята беше обектът да бъде цялостен и разпознаваем. Горните осветления, които гражданите разпознават като око на риба, в действителност вкарват осветление в главното фоайе -  помещение, което ще е подходящо за всякакви  събития извън основната капсула на сградата. Не е гонен ефектът „Риба“, но е търсена оптимална форма, която да създава предпоставка за асоциации сред хората.

-Да поговорим повече за очите на Рибата“. Каква точно е тяхната функция? Вероятно не е само за красота.

-Те осветяват директно основното фоайе. Надявам се скоро гражданите да влязат в залата и съпоставяйки с други подобни зали по света, да видят каква е разликата по отношение на ориентацията вътре в пространството. Когато човек влезе в такова огромно помещение, най-важно е да бъде спокоен и ориентиран. С горните и страничните осветления, които са впетени в дизайна на сградата, постигаме точно това – човек да има винаги връзка с околния свят. Всичко е проектирано така, че хората да се чувстват максимално комфортно в залата, да не се чувстват изолирани – да виждат всичко възможно от град до небе. 

-Зала „Арена Бургас“ действително изглежда по уникален начин. Освен това, което споменахте за семплия изчистен дизайн, има ли все пак някаква символика, която сте вложили в проектирането й?

-Абсолютно никаква символика няма. Основното, което ме водеше в проектирането, е: Исках да има голяма козирка на входа, която гражданите асоциират като устата на рибата. Тази площ е около 12 метра  пред входа, под нея посетителите ще са защитени от преки климатични и атмосферни условия преди влизането в сградата. За мен това беше много важно. Второ, това действително е най-тясната част на сградата, тъй като лекоатлетическата писта е в най-широката. Сградата е следвала функционалните потребности, и организация на пространството по минималистичен начин. За да може да се получат всички тези асоциации. Нямам нищо против сградата да бъде наречена „Голямата риба“. Това за мен е чест, че хората я разпознават като нещо. Пак ще подчертая – дизайнът провокира асоциации и това е търсен ефект. Ако не беше в Бургас, щяха да я нарекат „Голямата костенурка“ или „Голямата калинка“, „Голямата мечка“... Асоциацията е нещо много важно, защото може да се превърне в символ на града. Нямам нищо против от асоциацията на залата с риба, защото какво по-хубаво от това Бургас да се свързва с една огромна риба.

-Сложно ли беше изграждането на сградата? Все пак тя е с комплексна форма.

-Тук може да се влезе в по-големи откровения. Всъщност цялата конструкция на сградата представлява само една единствена дъга. В зависимост от долната й форма, която е бъчвовидна и следва функцията на лекоатлетическата писта и функционалните й зони – на практика ние сме конструирали една единствена ферма, която на принципа на мащабирането в поселдствие е отишла във всяка точка, в която трябва да бъде. На практика това е един сравнително нов метод в проектирането, наречен „параметричен дизайн“, който силно облекчава проектирането и изграждането, тъй като запазва геометрията на всяка ферма. Тоест, казано математически, всяка основна ферма, изграждаща залата е еднаква със съседната й – едната е по-ниска, но по-къса; другата е по-висока, но по-широка. По отношение на конструкцията също има много уникални решения и те са в посока единствено оптимизация на производствените средства и ресурси. Това наистина помага много за това конструкцията да бъде усвен уникална като дизайн, но и ефективно.

-Да се върнем малко по-назад. Имате ли спомен как ви дойде идеята за самата сграда?

-Разбра се, че имам спомен – това е като едно дете на 7 години, което възпитаваш, което расте пред теб. В моята практика аз се занимавам основно с проектиране на административни сгради. Водеща сила при дизайна на всеки обект, който проектирам, е простотата и минимализма. На предпоследно място поставям и това сградата да бъде разпознаваема като едно цяло – като един обект. Нещото, което ме е водело в дизайна на зала „Арена Бургас“, беше прагматизма и минимализма. Всички тези начупени форми, които биха могли да са част от дизайна, само щяха да усложнят визуално сградата, а и да създадат огромни проблеми от конструктивна гледна точка. От всеки проект гледам да извлека онази генетика, която би произвела най-добрия резултат.

-С какво изложение е самата сграда?

-Север-юг. Главният вход е от южната страна. Точно е ориентирана географски, като разположението на сградата също има символика. Тя е позиционирана така, че да не е успоредна на пътя, прави лек реверанс към хората, които идват към нея. Така тя става активна към движението на пешеходците и автомобилния поток.