Милен Ненчев, НФСБ: Държавата е длъжник на българина - трябва да изготви паспортизацията на сградите за своя сметка

Иначе в България почти няма да остане незасегнат човек, а страната има финансов ресурс да ги облекчи, смята кандидата за народен представител от коалиция „НФСБ-ВОЛЯ“

Ключови думи: българия, нфсб-воля, милен ненчев, парламентарни избори, апартаменти

Милен Ненчев е роден в Бургас, дипломиран инженер, с магистърска степен по специалността „Бизнес мениджмънт, маркетинг и правна дейност на фирми". Има повече от 10 години професионален стаж в управлението и реализацията на инвестиционни проекти, насочени в областта на строителството. От 2006 до 2010 г., е началник на РДНСК -Бургас. Негова заслуга е събарянето на кървавата чешма, издигната в с. Трънак в памет на четирима протурски терористи, организирали кървавия атентат на гара Буново през март 1985 г. Един от дарителите на храм „Св. Георги Победоносец“ в бургаския квартал „Победа“. Към момента е началник на РДНСК – Бургас. Общински съветник от ПП НФСБ в общински съвет Бургас втори мандат. Кандидат за народен представител от патриотична коалиция "ВОЛЯ и НФСБ" с номер 24 и преференция 102.

-Инж.Ненчев, в последните месеци усилено се заговори за техническа паспортизация на сградите, строени преди 2007 година, но сякаш обществото не е много наясно какво е това. Можете ли да ни обясните накратко?

-Накратко, всяка сграда, която е построена до 2007 година, следва да има своя технически паспорт. Техническият паспорт е техническа оценка какво представлява сградата- дали тя е годна да понесе бъдещите предизвикателства на времето и на своите обитатели. В паспорта се отразява цялата история на сградата- материали, сертификати за съоръженията, качество на електро и водопроводната инсталация, извършените реконструкции и преустройства, както и срокове за обследване, реконструкция и обновяване. Като човек, който цял живот се занимава със строителен надзор, смятам, че е абсолютно задължително това да се случи и всяка сграда да има такъв паспорт.

-Въпреки това имате малко по-особена позиция по темата?

-Да, моята лична позиция е малко по-различна относно поемането на този разход, отколкото е разписана в наредбата. Наредбата категорично задължава собствениците на сгради сами да организират този процес и сами да заплатят този разход. В случаите, в които собствениците не заплатят този разход от своя бюджет, разходът се заплаща от общинска администрация, след което общинска администрация събира по законов ред изразходваните средства- дали с политиката по събиране на местни данъци и такси, дали  с частни съдебни изпълнители или по други законови начини. Нормативно единствено и само собственикът следва да заплаща този технически паспорт. Тук е различният начин на мислене от моя страна, конкретно за техническите паспорти. Да, аз съм твърдо за всяка сграда да има своя технически паспорт, но се противопоставям по вътрешно убеждение този разход да бъде поеман от собствениците. Считам, че не е морално, не е етично и не е справедливо този разход да бъде за тяхна сметка. Държавата като регулатор на тези отношения трябва да поеме своята функция и този разход, който засяга прекалено много от нейните граждани. Всъщност, почти няма да остане незасегнат човек в България. А България има финансов ресурс да облекчи целия процес.

-Вероятно имате сериозни мотиви да искате държавата да поеме разходите за техническата паспортизация?

-Според мен са сериозни мотивите ми, да. Мисля, че всеки ще ме подкрепи тук.  Собствениците се намират в заварено положение. Когато един човек купува имот, в процедурата по изповядване на сделката и придобиване на нотариален акт никой не му казва, че на по-късен етап, но все пак не толкова късен, ще трябва да задели допълнително пари, за да поеме нов разход по имота. Разбира се, непознаването на законодателството, колкото и ново да е то, не лишава собственика от отговорност, но не е ли малко задкулисно изискване това?

Ако нещата бяха ясни и по време на всяка една сделка, която се е случила след 2007 година, собствениците бяха наясно, че им предстои допълнителен финансов ангажимент- да, тогава ще е морално да бъде за тяхна сметка. Да ги поставяме в ситуация, в която години по-късно да им искаме още пари-за мен това е скрит данък, с който допълнително ще бъдат натоварени българските граждани и бизнеса. Това ми е мотивът държавата да се намеси и да изготви паспортизацията за своя сметка. Тя отново е длъжник на обществото.

-Имало ли е други подобни „скрити“ такси в строителния сектор?

-О, да, имало е. Надали има гражданин на тази страна, който в последните десетина години да не е станал свидетел как след приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър се оказа, че е налице почти във всеки имот разминаване между площта на имота по кадастрална карта и по регулация. Собстениците нямат вина, те не са длъжни да отговарят за допуснатите технически грешки от държавата. Но какво стана и как е разписан законът- всеки собственик е длъжен сам да си поеме този разход, да го заплати от своя джоб. В случая, обществото е направило реверанс към държавата по отношение на разминаванията на кадастрална карта и имотна граница- хората заплащат тези грешка на държавата от своя джоб. Затова сега е честно държавата да върне този жест на обществото и да поеме разхода за паспортизацията за своя сметка. Не знам доколко примерът, който дадох за разминаването на площите на самостоятелните обекти по закона за кадастъра и ангажиментът собствениците да си поемат разхода е познат в обществото, но тези, които са извървели процедурата, ще ме разберат. Сега ще се случи в много по-голям мащаб.

-Вие сте не само едно от най-разпознаваемите лица в Бургас като директор на РДНСК и общински съветник, но и кандидат за народен представител в момента. Защо се насочихте към парламента?

В целия си трудов и личен живот съм се водил само от принципите да бъда полезен. И в момента да вляза в парламента не е самоцел. Има неща, които смятам, че трябва да бъдат направени на национално ниво и съм готов да се заема лично с тяхната реализация. Хората в Бургас ме познават, разчитат на мен, надявам се и тези, които не ме познават да се припознаят в идеите ми. Това, което ще заявя е, че всеки един от тях отново ще може да разчита на мен, както го правят досега. И ако в бъдеще стане така, че не съм подкрепил някого, водейки се от личния си комфорт, вместо това да бъда полезен на гражданите на Бургас, този някой може да бъде критичен и да ми потърси отговорност защо това, което съм обещал не съм го изпълнил.