Доц.Драгомир Стефанов: Програмата за реновиране на студентските общежития трябва да продължи
В Икономика на знанието най-важният ресурс са хората
Доц. Драгомир Стефанов е председател на Политическа партия „Движение Гергьовден“ и кандидат за народен представител от коалиция ГЕРБ-СДС. Той е от Бургас, възпитаник на Икономическия техникум в града. Сега е доцент към катедра "Недвижима собственост" в УНСС – София. Председател е на Съвета на директорите на акционерно дружество за пропърти мениджмънт и е сертифициран оценител на недвижими имоти. Женен, с две деца.
- Доц. Стефанов, как върви кампанията на коалиция ГЕРБ-СДС за предстоящите избори?
- Предимно онлайн и чрез срещи на открито, както и на всички останали претенденти. Добрата новина за нас е, че коалицията има ясен профил и доказани в годините резултати, т.е. имаме какво свършено да покажем. Повечето кандидати излизат само с популистки лозунги, но реално не могат да докажат експертиза за осъществяването им.
- Към управляващите, с които сте в коалиция, също има упреци, че им липсва достатъчно експертност. Как ще коментирате?
- Липса на достатъчно подготвени хора и специалисти има в почти всички сектори – от здравеопазване и информационни технологии, до строителство и тежка промишленост. Политиката и държавната администрация не правят изключение. Причините са комплексни, но двете водещи са качественото образование и високите доходи. И двете теми бяха приоритет в предишните 4 години, остават приоритет и за следващия мандат. Ние от Гергьовден не просто можем да бъдем полезни в тази посока, за нас това е кауза от създаването ни. Винаги сме твърдели, че няма как само една политическа сила да извади достатъчно подготвени кадри за всички предизвикателства, които времето поднася. При нас, като партия от клубен тип, всички са доказани експерти в своята област – свободни професии, преподаватели, икономисти, журналисти, дребен бизнес.
- Вие идвате от системата на висшето образование. Какви приоритети имате в тази област?
- На първо място, ангажираме се да увеличаваме възнагражденията в сектора с темп изпреварващ увеличението на средната заплата за страната. Целта е до края на мандата да поддържаме средните учителски заплати на ниво над 125% от средните за страната и да повишим средната заплата във висшето образование до ниво от над 140 % от средната за страната. Това е ключово, ако искаме най-добрите студенти да изберат академична кариера и да осъществят приемственост в сектора, без която никакъв напредък не е възможен. Хората трябва да си дават ясна сметка, че рутинните професии, в които до преди 20-30 години е работила основната част от работната сила, в близко бъдеще ще изчезнат и ще бъдат заменени от машини и технологии. В съвременната Икономика на знанието, производителността на труда е свързана с уменията и компетентностите на работещите, а не с физическата им сила и продължителността на тяхната заетост. В тази връзка, доброто образование вече е не просто ценност, а незаменимо условие за успех.
- Вие вече анонсирахте, че разкриването на филиали на водещи университети в Бургас е Ваша кауза. Това ли е причината – недостатъчния брой подготвени кадри в областта?
- Именно. Нормално е всеки инвеститор да се вълнува, дали ще намери достатъчно подходящи служители за своя бизнес. Трябва да създадем допълнителни условия за младите хора да учат и работят в Бургас. Още през другата седмица очаквам една стъпка в посока към реализирането на този наш приоритет. Възнамерявам да работя много активно и за това да продължи програмата за ремонт на студентските общежития. В страната има 50000 легла за студенти в тези сгради, част от които не са ремонтирани от построяването им преди 40 или 50 години. Правителството вече отпусна 100 млн. лева през миналата година, но тази програма трябва да продължи.
- Не мога да не Ви попитам какво мислите за мерките, свързани с пандемията? Вашите опоненти Ви обвиняват в непоследователност.
- Не съм специалист в тази област и не бих коментирал проблема от здравната му гледна точка. Моето виждане е, че на практика сме във война с вируса. А на война е ключово всички участници да следват стриктно заповедите на командира. Представете си, какво би се случило на фронта, ако след сигнал „в атака“ започне дебат сред армията – ама сега ли е момента, не трябва ли да се изчака… Загубил си още преди да започне битката. Видно е от данните, че по-дисциплинираните страни се справят малко по-добре. Вероятно го правят и по-спокойно, без излишно всяване на паника и стрес – това също е фактор за спасяването на повече хора. Трябва да отбележим и факта, че у нас реално пълен локдаун не е имало. Мерките са либерални, защото и обществото ни е такова – не обича да му се отнемат права.
Има един парадокс, който много ясно се видя именно в условията на пандемията: основните обвинения към Борисов са в авторитарен стил на управление и несъобразяване с общественото мнение. В същото време аз не помня време, в което да е имало по-свободно изразяване на критични мнения в медиите, както и не помня изпълнителна власт, която толкова често да е отстъпвала под натиска на различни обществени групи. Това създава усещането за колебливост и непоследователност, но всъщност е именно съобразяване с гражданското общество, което доказва – именно чрез критиките – че е по-живо от всякога.
