Ексклузивно! Какво прави Любен Дилов-син сред герберите в Бургас
Наричайки себе си маниакален фен на града ни, авер на Митака и Антонио, Дилов-син обясни защо ще се бие за Меден рудник и защо няма да се разреди благородническата кръв на бургите
- Добре дошъл в редакцията на Флагман, Любо, предлагам да говорим като приятели и колеги, наясно сме, че кампанията преваля и хората са уморени от предизборни клишета. Затова да я караме направо: Екипът те познава добре, но те свързваме предимно със Созопол, където, знаем, си израснал от дете. В Бургас те приемаме с усмивка и доверие – но като комплимент за местната бохема, а не като потенциален фактор в националната политика. Журналист, публицист, писател, сценарист, изследовател, пътешественик, многостранно развит, ценител на красиви жени... В тези дни, докато се налага да срещаш хора от всякакви прослойки, по морето, из Странджа и в Балкана, да слушаш проблемите им и да даваш обещания, можеш ли да формулираш самоопределение, което ще стопли премръзналите ни южни сърца?
- Аз съм маниакален фен на Бургас и региона. Цялото ми детство е свързано със Созопол и Южното Черноморие. Бургас беше спирката по пътя за натам, на юг. По-късно, през 2004 г., попаднах странно тук, по силата на някаква не толкова сляпа, но симпатична съдба в лицето на Надежда Михайлова, която ме прати за водач на листата на СДС и „Гергьовден“, при положение че само месеци по-рано бях събрал 17% в 23 МИР в София. Пристигнах в Бургас, не знаейки къде се намирам, що се отнася до вътрешнополитическата тема „СДС”. Знаех само пътя от гарата до хотел „България“.
- А нашите седесари познаваше ли ги? По това време в областното и общинско ръководството имаше опити за включване на нови хора, които не искаха да се свързват със срамния период на Данчо Цонев и Венци Чамурджиев?
- Не искам да говоря за тях. За мъртвите или нищо, или добро. Тогава опознах Митака и Антонио (има предвид Димитър Николов и д-р Антонио Душепеев, които са общински съветници от СДС, б.а.), много ми помогнаха. Може би сте забравили, но всичко тръгна много смешно в Бургас – с първата ми пресконференция, на която аз, решавайки, че ще демонстрирам пред местните журналисти колко съм запознат, казах, че много разчитам на моя приятел прочутия местен доктор Антонио Душепеев, но му обърах фамилията. Всички журналисти бяха убедени, че съм го направил нарочно. Антонио се разфуча, три дни не ми говори и накрая каза пред другите в щаба: „Ей го, този палячо дойде от София да ми се подиграва. Не стига, че е парашутист, ами и се подиграва на единствените хора, които са готови да работят за него“. След това станахме страхотни приятели. Първата ми работа, когато пристигнах, за да работя в тази кампания, беше да отида да го видя в болницата, да ми разкаже проблемите, да натискаме министъра за решаването им.
- Д-р Душепеев е известно име в акушерството и гинекологията, потомствен лекар, през тези две десетилетия натрупа и управленски опит, мисля че се справя в област, където малко негови колеги извън частната практика биха си създали главоболия.
- Д-р Душепеев направи нещо изумително за Бургас, пред което има пречка и се надявам да я преборим тихомълком. Центърът за репродуктивно здраве в Бургас е изключително героично начинание, което първо е подкрепено с пълно основание от Общината – с добра техника и база. Има обаче лобистки текст в Наредбата, който всъщност жестоко бонифицира големите частни клиники. А парадоксът тук е следният – когато искаш да помогнеш на семейства без дете от Бургаския регион, не толкова от града, но те имат пари, ще си направят процедурите или в частните клиники в София, или в Турция, защото им е по джоба и е близо. Всъщност за тук остават хората, за които наистина последната надежда е държавното здравеопазване. В тази Наредба е вкаран текст, който те задължава да имаш като статистика минимум случаи на успешно забременяване, за да получиш финансова подкрепа. Няма как да бъде изпълнена тази норма обаче. Идва момиче или младо семейство от Айтоския балкан, които не могат да си позволят да спазват всички изисквания по процедурите, поради недостиг на финансов ресурс. Статистиката не е добра. Не може да слагаш количествени мерки за нещо, което в някаква степен е и Божа работа, макар че е и научна. До какво води тази лобистка поправка – от 1 млн. лв. субсидия 800 хил. лв. ги обират големите частни клиники, а за държавните и общинските центрове по репродуктивно здраве остават трохи. Аз съм дясно мислещ човек, но това не е разумно инвестиране на парите. Защото там, в онези клиники отиват хората, които имат пари. Ние трябва да помогнем на младите от Айтос или на Пенка от ж. к. „Меден рудник“, защото няма кой друг. Антонио пак се зае с благородна кауза, както винаги.
- Да се върнем на въпроса за появата на Любен Дилов-син като водач на листата на ГЕРБ в Бургас. Не подценявам СДС и Гергьовден като коалиционни партньори, но тук става дума за Бургас – витрината на ГЕРБ през цялото историческо управление на правителствата на Бойко Борисов. Как стана така – ти ли избра Бургас или Бургас избра теб?
- Стана след разговор между мен, Бойко Борисов и Димитър Николов. За мен в исторически план в Бургаския регион всичко тръгна от една ситуация, много отчайваща. Аз отварях и затварях всяка своя пресконференция през 2004 г. като кандидат-депутат, с призив да се свали кметът веднага. Даже Йоан Костадинов ме спря веднъж на пътя и каза: „Абе, парламентарни са изборите, стига си ми ял кокалите. Като почнат местните, ела, кандидатирай се, какво искаш сега от мен?“ Беше побеснял, защото аз наистина си бях набелязал двама кметове, които според мен пречеха на развитието на региона. Единият беше Петко Арнаудов в Царево, другият беше Йоан Костадинов. И някак си, в началото, даже не беше сериозно от моя страна, започна на шега, постепенно жестоко започнах да се паля. Никога не съм преставал да следя какво се случва, да не говоря колко лични приятелства имам тук, знам, че на много хора мога да разчитам, защото не ми е в характера да разочаровам.
- Говорим за минала епоха, за период отпреди 2 десетилетия близо. Каква е разликата между Бургас на Йоан Костадинов с три мандата и Димитър Николов, преполовяващ четвърти мандат? Това наистина са епохални мести управници.
- Огромна. Огромна, защото аз съм адски щастлив, че излезе вярна моята теза. Моята теза беше, че правилните хора на точните места и с правилната мотивация могат да направят чудеса. Защото преди 12 г. градът беше ужасяващо неадекватен на това, което би могъл да бъде в сравнение например с Варна. Непрекъснато давах пример с Варна, даже ядосвах бургаските журналисти, като сравнявах мутрите на Варна и на Бургас. Викам: „Не Ви ли е срам, бе. Варненските мутри имат банка и авиокомпания, а Вие забивате кирки по колите си и си взривявате жените и децата.“ Истината за Бургас са хората, а те са готини, интересни. Повечето стари бургазлии знаят, че Бургас се дели на бурги и гъзлии. Старите бурги ръмжат срещу това, което приижда от вътрешността, но всъщност това е свежа кръв.
- Да, това е така. Населените места в изоставащите общини в Сливен, Ямбол, Хасково, от моя роден Тополовград, буквално се изнасят насам. И са превърнали Меден рудник в огромен млад град, по-голям от някои областни центрове по брой на жителите. Бургите не приемат еднозначно дошлите през последните години, дразнят се даже и от регистрацията на автомобилите им, понеже местата за паркиране не стигат.
- Те идват и вместо да ръмжим, че разреждат благородническата кръв на Бургас, трябва просто да ги приобщим, да ги направим патриоти. И те са готови да стават такива. Аз сега идвам от ж. к. „Меден рудник“. Хората там гледат по друг начин, те имат друго самочувствие.
- Наистина ли? Разходи ли се из ж. к. „Меден рудник“, за да видиш как реално тече там животът? Направи се много по инфраструктурата, за отпушване на трафика на автомобилите. Придвижването до центъра е за 10 минути, а в пиковите зони няма задръстване. Даже има семейства, чието второ поколение купува дом отново в този комплекс. Хората си го харесват и заради различните им специфични нрави, толкова са свикнали и с външния си вид, че даже ми става мило като се сетя за анцузите – официален и домашен.
- Да, разходих се. Промяната е огромна и тя се отразява на хората. Ще направя едно сравнение, каквото не съм правил досега. Аз познавам по едно стечение на обстоятелствата Еди Рама, който е една от най-легендарните политически фигури на Албания, сега е министър-председател, три пъти е бил кмет на Тирана. Генезисът му е мутро-артистичен. Той е разбойник, скулптор. Първата работа, която прави Еди Рама, е да санира блоковете в Тирана, да ги направи шарени и красиви. И на въпроса: „Абе, идиот, какви проблеми има Албания, а ти защо се занимаваш с тези блокове?“ Той казва: „Най-важното е какво ще види малкото албанче през прозореца, когато започне да гледа. То трябва да види нещо красиво, ако види нещо грозно, то ще свикне с него и като порасне пак ще иска да му е грозно. Промяната тук е огромна. Няма нужда да правя четки на бургазлии, тя е видима, тя е емблема за България в някаква степен – какво може да бъде направено и как най-добре да стане и е станало. Разбира се, този разговор лесно може да потъне в политика, но аз държа да подчертая – има политическата воля и това е вън от съмнение. Много важни обаче са хората. В момента, в който хората получат правилната мотивация да работят и за себе си, и за града си, много бързо това започва да дава резултати, достатъчно е да се разходиш край Морската гара – да видиш как стъпват там бургазлии, как обясняват на външните, как гледат на цялата тази зона за обществен достъп, как им изглежда кръчмата, националното художествено училище. Впрочем заведенията се промениха зловещо. Къде е времето на „Куцата медуза“, къде са сегашните заведения. И не защото е модерно да се променят, а просто защото хората започнаха да имат изисквания. Ние преди не можехме да намерим ресторант, в който да заведем някой външен гъзар, когато дойде и го удряхме на романтика с бира и цаца на капаните.
- Любо, честно казано, тук сме свикнали да виждаме в листите на ГЕРБ за парламентарни избори сериозни физиономии в строги костюми, които покриват слогана „Работа, работа, работа...” и нямат нищо общо с твоя пословичен хедонизъм. Така беше през 2004...
- Ама то и сега е така. Освен мен всички са сериозни играчи. Първо аз съм много зареден, защото моите разговори с Борисов и Николов, преди да се вземе решение за моята кандидатура, бяха следните: „Аз сред герберите нямам какво да правя. Вие толкова много сте напред в Бургас, че аз с какво допълнително да Ви помпя. Мен ме пратете сред вашите противници.“ И сега аз се срещам с хора като Савко Калата в Созопол, вечният опозиционер, заклет противник на ГЕРБ, и други като него, които като чуят за ГЕРБ, побесняват и се разпенват.
- В ж. к. „Меден рудник“ какво правихте днес, (25 март), преди обед, на хората хич не им е до предизборни срещи с тези задължителни маски и на открито?
- В ж. к. „Меден рудник“ бях при отец Емилиян от църквата „Св.Николай Чудотворец”, защото там трябва да се довършат строежите. Премиерът му е обещал подкрепа, а и аз също мисля, че до края на годината ще успеем да го завършим целия този комплекс.
- Колко пари трябват още? Борисов винаги е развързвал кесията за този храм, помня даде рамо и преди три години при една просба от депутати.
- Трябват около 1,2 млн. лв., на етапи е строителството. Социалната част е много интересна, защото умно се е сетил отчето – това няма да е само църква. Там ще има и училище, в което ще могат да идват деца от неделните училища от вътрешността. Те ще идват на море, ще има къде да спят и да се хранят, ще имат учебни зали за богословски занятия и наистина може да стане нещо много интересно и красиво - в ж. к. „Меден рудник“ живеят предимно млади хора. Самата църква е изключително красива – стенописите, иконостасът, новите икони. Аз имам много сериозен ктитор, който е вярващ, богат човек. С негова помощ и на правителството, Господ здраве да му дава, ще го довършим това. Сигурен съм. До края на годината и двете постройки, които са доникъде, ще станат. „Меден рудник“ е наистина страхотен град, трябва да се възползва от новата програма за саниране. Бургас пак е най-напред – с над 180 готови проекта за момента, в който се отпуснати средствата. Отделно – струва си да се побием и за част от тези пари по европейската програма за възстановяване. Те са само за публични сгради – кметства, детски градини, читалища, библиотеки. Има какво да се направи още. Така и така ще ги дадат европейците, по-добре е да сме подготвени да ги вземем. Докато другите блеят и се чудят как да си напишат проектите, ние тук ги водим с поне две обиколки.
- Това, което се вижда в Бургас през последните години обаче като тенденция, е много обезпокояващо. Вторият и третият мандат на кмета ни, след като значително подобри градската среда, бяха посветени на здравеопазването. Имаме болници с високотехнологична база, подготвят се и кадри. Безпросветността обаче ни залива, придоби страшни размери. Димитър Николов сложи акцент в четвъртия мандат върху средното и висше образование. Имаме бърза и неотложна нужда от мерки за спиране на масовия процес на опростачване. Тук, Любо, в тази сфера, си ни нужен. Какво ти ще направиш?
Отговорът на този въпрос и най-важната част от разговора ни – за действителната картина с вилнеещата пандемия от Ковид-19, кога и кой допусна генералната грешка, довела до масова психоза у населението и разпространението на новини за световната конспирация, защо страхът от ваксината на „Астра Зенека” е неоправдан и изправени ли сме пред най-голямото предизвикателство - да изгубим още стотици животи заради отказа на хората да се ваксинират. Какво мисли Дилов-син за политическите си опоненти Петър Кънев, Ивайло Вълчев, Валери Симеонов, Ангел Джамбазки и др. четете утре
