Ако не изкореним корупционния манталитет, няма как да привлечем инвеститори дори и с нулев данък

Трябва да успеем да насочим към България част от изнасящите се заради пандемията производства от Китай - това ще вдигне жизнения стандарт на хората, смята Йордан Апостолов

Ключови думи: Йордан Апостолов, НФСБ, предизборна кампания, инвеститори, корупция, парламент

Йордан Апостолов е роден на 3 юли 1970 г. в Добрич. Агроном и икономист. Депутат в 44-ото Народно събрание от групата на „Обединени патриоти“, представител на НФСБ. Бе зам.-председател на Комисията по земеделието и храните и член на Комисията по бюджет и финанси. За предстоящите на 4 април парламентарни избори води кандидатите на „Патриотична коалиция - Воля и НФСБ“ в Силистра и е втори в листата в Добрич.

- Г-н Апостолов, как агитирате гражданите да гласуват за Вас в тази уникална кампания, провеждаща се в условия на епидемия?

- Кампанията е много трудна, ние сме в ситуация, в която за пръв път се провежда такъв род избори. Когато пробиваш една пъртина през снежни преспи, е много трудно да налучкаш верния път. И затова в тази кампания наистина ние все още не можем да намерим най-верния път към избирателя. Изключително трудно е да се правят срещи. Разчитаме единствено и само на социалните медии, както и на хората с призвание като вас, за да могат нашите послания да достигнат до максимален брой хора и те да разберат и осъзнаят какво искаме да им кажем и да се отчетем пред тях.

- Въпреки това успявате ли да доловите настроенията сред хората? Какво е по-различно в тази ситуация, ако сравним с кампанията отпреди четири години?

- Преди четири години имаше някаква еуфория, че наистина може да се направи някаква промяна за по-добро. В момента лично аз виждам едно униние в хората; те като че ли смятат, че няма значение за кого биха гласували, защото статуквото така или иначе няма да се промени. Това според мен е грешна позиция. Ние от „Национален фронт за спасение в България“, бидейки досега в коалицията „Обединени патриоти“, сме доволни от това, което сме свършили. Знаем, че това наистина не е достатъчно за хората, но с девет човека (в парламента) това успяхме за тези четири години.

- Успяхте ли да се стиковате с кандидатите на новите ви коалиционни партньори от „Воля“ в районите, в които Вие сте кандидат – Силистра и Добрич? Или кампаниите ви текат някак си паралелно?

- В Добрич специално успяваме да направим една обща кампания. В Силистра нещата са малко по-сложни. Това е четиримандатен изборен район, доминиран от ДПС, но и от нашите доскорошни коалиционни партньори от ВМРО. Там нещата са силно поляризирани, защото има голям сблъсък на интереси и там се води изключително трудна кампания, тъй като е налице едно обсебване от основни политически играчи, които се борят за тези малко на брой места.

- Днес (четвъртък) беше последният ден на 44-ото Народно събрание. От НФСБ наблягате на изпълнените обещания в тази кампания. Вие с какво можете да се похвалите, ако щете, и в личен план като депутат?

- Естествено, че лично аз няма как да се похваля в пълнота, защото това, което сме правили, сме го правили като група и като колеги. Но знакови неща, с които действително НФСБ може да се похвали и които могат да останат записани в историята на парламентарната дейност, са например промените в Закона за арендата, с които ограничихме сключването на фалшивите договори. Това беше една изключително жестока и много трудна борба. В нея се намеси омбудсманът Мая Манолова в последния момент само за да извлече политически дивиденти, но цялата работа беше свършена от нашата парламентарна общност в лицето на НФСБ. Така промените бяха приети и в комисия, и в зала.

Други знакови промени постигнахме в Закона за рибарството и аквакултурите. Една от най-добрите от тях е, че успяхме да ограничим браконерския улов. Това стана, като дадохме права на служителите на ИАРА да задържат бракониери, за да опазим рибното богатство на България. Същото се опитахме да направим и с нашия покоен вече колега Вальо Касабов и със Закона за горите с цел да осигурим такава възможност и на горските служители. Знаете многобройните набези и посегателства на цигани върху тях. Но там не успяхме да преминем бариерата в комисия заради нашите коалиционни партньори от ГЕРБ.

През Закона за водите обаче направихме така, че земеделските производители при облекчени условия да могат да правят нови сондажи за поливане. Знаете, че предната година имаше водна криза. Това, че тази година водата я има, не значи, че и занапред ще я има, защото тя е изчерпаем ресурс и трябва да се пази.

Променихме и НПК и ГПК заради „вечните длъжници“, ограничихме частните съдебни изпълнители с признаването на оценката, която трябва да бъде потвърдена и от длъжника. Успяхме и със Закона за хазарта. Не успяхме да пробием с първоначалното предложение за ограничение на непряката и пряката реклама, впоследствие обаче постигнахме национализирането на хазартните игри. Законът за шума пък е личен принос на Валери Симеонов. Ако служителите на тел. 112 и органите си вършат работата, това е изключително добре действащ закон в полза на хората. Забелязва се бягане от отговорност, защото някои служители на реда в определени райони не искат да влизат в конфликти с местната власт и с кметовете. Но аз мисля, че тези текстове ще проработят, просто е нужно допълнително малко време, за да могат органите да се стиковат. Изобщо, много работа успяхме да свършим, но това не ни удовлетворява в пълнота. Ако имахме подкрепата на ГЕРБ, можехме да постигнем още изключително много полезни неща.

- В европейски план постоянно се говори за т. нар. Зелена сделка. Политическите ви противници от ДПС използват темата за пропаганда. За България обаче къде може да са ползите от тази сделка?

- Знаково бе изказването на лидера на ДПС при откриването на последната парламентарна сесия, когато в две трети от времето той говореше за Зелената сделка. ДПС са стари политически играчи, те са осъзнали, че това е изключително важен пакт, с който оттук насетне цяла Европа ще трябва да се съобразява. Но какво значи тази Зелена сделка. Мисля си, че за по-голямата част от аудиторията тя е непозната. Тя например включва т. нар. кръгова икономика, която цели да няма разхищение на ресурси при производството на определен продукт. Идеята е да се стигне включително до утилизиране на опаковките или отпадъците от този продукт, така че те отново да влязат в употреба. Друг елемент е свързан с намаляване на изсичането на горите, за да предотвратим почвените ерозии и наводнения. Също така, редуциране на въглеродния отпечатък чрез намаляване на транспортните разходи. Виждате как ние останахме заложници в тази пандемия заради всичко, което Европа беше изнесла като производство в Китай. Заради дългия преход първото, което се случи, е че закъсахме с доставките. Например, един контейнер допреди една година и половина струваше около 1800 долара от Китай до Европа. В момента не можете да намерите цена от под 10 000 долара. Цената на транспорта се е вдигнала близо 8 пъти. Европа осъзна проблема и тя иска да диверсифицира своето производство, така че то вече да е близо до мястото на суровините. И, както виждате, много европейски производства вече се изнасят от Китай и се настаняват в Европейския съюз. Тук е нашето място - да намерим точно целта, така че голямата част от европейското производство, което е било изнесено към Китай, да успеем да го насочим към България, защото това ще вдигне брутния вътрешен продукт, ще вдигне заплатите, ще вдигне жизнения стандарт на хората и т.н.

- Т.е. това може би следва да е основен приоритет на следващия парламент, а и на вас като партия за привличане на инвестиции към България?

- Точно така, защото миналата седмица излезе доклад, от който стана ясно, че за предходната година ние имаме само 72 млн. евро чужди инвестиции. Това е смешно – равностойно е на откриването на един завод от една фирма. Виждате как бяхме изместени от Турция за сделката с „Фолксваген“. Защо бяхме изместени? Защото там държавата каза: десет години заводите на „Фолксваген“ няма да плащат данък-печалба.

- Какви обаче са Ви идеите за привличане на инвеститори?

- Инвеститори се привличат не само с намаление на ставките и с плосък данък, с което се хвали правителството на ГЕРБ. Какво може да се направи, когато имаш една високо корумпирана среда, когато имаш една административна тежест, която тежи на инвеститора и го влачи към дъното, когато той не може да премине една процедура по най-елементарно разрешително за започване на какъвто и да е бизнес или оценка през органите на екологично министерство или каквито и да било други неща в продължение на 6 или 9 месеца? Или когато трябва да се въртите около всеки един чиновник, възприел работното си място като собствено еднолично дружество, защото той не се интересува от законодателството и не ти върши работа, докато не си получи съответната „комисиона“? Но това е едно наслоение при нацията у нас, защото много добре си спомнят всички българи как, като ходеха на лекар през социализма, си носеха и едни чанти. Това е манталитет, който много трудно бихме могли да изкореним. Но ако ние не успеем да направим това, дори и с нулев данък, чуждестранните инвеститори няма да пристигнат. По този начин няма да намерим своето място на картата на Европа, за да привлечем тези така нужни нови инвестиции за откриване на нови работни места, високо технологични производства и т.н. Защото Зелената сделка включва точно това – иновации, намаляване на емисии, увеличаване на продуктивността на което и да било производство.

- ДПС обаче говорят и за преход към водородна икономика...

- Много важно е тук да споменем, че Зелената сделка включва производството и на т.нар. зелен водород. Това е една тема, която много малко хора коментират, но ДПС успява да я обсеби към този момент много добре. Зеленият водород е енергията на бъдещето. Той е единственото алтернативно гориво, което е абсолютно безвредно за околната среда. Производството му обаче трябва да идва от „зелени“ източници – фотоволтаични системи, вятърни паркове, защото добивът на водород е свързан с огромно потребление на електричество. Има изискване на Европейския съюз от края на 2021 г. всички пристанища да разполагат с водородни станции за нуждите на търговските кораби. Плавателните съдове в момента си произвеждат нужното електричество с генератори, които работят на мазут. Но настъпва промяна и вече има предпоставки оттук нататък да видим и кораби на водород. Между другото, това не са теории от бъдещето. Миналата година излязоха първите камиони „Хюндай“, които са задвижвани с водород. Произвеждат се в завод на корейска компания, изнесена в Швейцария. Вече има и влакове, задвижвани с водород. Така че това е бъдещето и България трябва да намери своето място, защото е една от седемте страни, които са избрани във водородната стратегия на Европа. Нека това българите да го знаят. Ако ние опропастим този шанс, можем да станем 97-ата страна, а не 7-ата.