Всеки пети българин иска да напуснем НАТО
Миналата година България е отделила за отбрана 1,6 на сто от БВП
Подкрепата за НАТО в държавите от алианса е средно 62 на сто, а 11 на сто от гражданите биха искали страната им да напусне организацията. Това показват данните от годишния доклад на НАТО, представен днес от генералния секретар Йенс Столтенберг. В България 57 на сто подкрепят НАТО, а 22 на сто желаят страната ни да се оттегли от организацията.
Докладът сочи, че миналата година нашата страна е отделила за отбрана 1,6 на сто от БВП (1,843 милиарда лева) при цел от два процента до 2024 година. От тази сума 19,2 на сто са били насочени към оборудване при цел от 20 на сто, съобщава БТА.
Бюджетът за отбрана у нас е бил свързан с разходи по служителите (56 на сто), 18 на сто са били за дейности и поддръжка, 6,9 на сто за инфраструктура. Столтенберг съобщи, че въпреки пандемията, през 2020 г. разходите в НАТО продължават да нарастват за шеста поредна година. Той изрази очакване тази година посоката да се запази.
Държавата публикува за обществено обсъждане актуализирания План за управление на Природен парк "Витоша"
Луксозна кола прекара 31 години под борови шишарки
Жена роди близнаци, които имат различни биологични бащи
5 зодиакални знака, които се справят по-добре сами, отколкото във връзка
НС на 1-во четене: Родителите на деца до 12 г. - с непълно работно време през лятото
Необичайни начини за използване на прах за пране у дома
Предстои топъл уикенд, от вторник обаче температурите падат
Кметът на Варна и още четирима са дадени на съд за 12 престъпления
Съдът рязко смекчи мерките на обвинените за боя над шефа на МВР в Русе
Германци осъдиха ФИФА
В небето над България се случи нещо невероятно (СНИМКИ)
„ „...Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си...“[6] “
Съществуването на „Гладио“ официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни, но правителството на САЩ отрича обвиненията срещу тези организации в тероризъм[7]. Ролята на ЦРУ в операцията, поддръжката ѝ и съпричастността към политически терор са въпрос на сериозно обсъждане и тежки подозрения. Италия, Швейцария и Белгия провеждат парламентарно разследване по въпроса. Европейският парламент, въпреки силната съпротива на НАТО, през 1990 г. реши да разсекрети и разследва дейността на Гладио завършило с резолюция за ликвидиране на тези паравоенни структури. В нея се посочва, че[8]: „от 40 години съществува нелегално паралелно разузнаване“ и „въоръжена организация с дейност в няколко държави-членки на Общността“, които „са управлявани от тайните служби на държавите, в сътрудничество с НАТО и са били вън от всякакъв демократичен контрол“. Осъжда се „опасността, такава нелегална мрежа да може да се намесвала незаконно във вътрешните политически въпроси на държавите-членки или все още може да го направи“, особено пред факта, че „в някои държави-членки на военни тайни служби (или неконтролирани техни клонове) са били замесени в сериозни случаи на тероризъм и престъпност“ и Европарламентът постановява пълно разследване на характера, структурата, целите и всички други аспекти на тези тайни организации или всякакви тайни групи, използването им за незаконна намеса във вътрешните политически въпроси на съответните страни, на проблема с тероризма в Европа и възможни тайни на секретните служби на държавите-членки или трети страни. Освен това резолюцията протестира „енергично поемането от американски военен персонал в Командването на НАТО на правото да създават и управляват тайно разузнаване и мрежата в Европа“, иска „държавите-членки да премахнат всички нелегални военни и паравоенни мрежи и да съставят пълен списък на организации, работещи в тази област, и в същото време да следят връзките им със съответните държавни служби за разузнаване и техните връзки с терористични групи за действие и/или други незаконни практики, ако има такива“. Накрая Парламентът определя „компетентната си комисия, която да разгледа провеждане на заседание, за да се изясни ролята и въздействието на организация Гладио и други подобни органи“ и инструктира „своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, генералния секретар на НАТО, на правителствата на държавите-членки и правителството на Съединените щати.“
Днес не е безспорно доказано дали дейността на секретната мрежа организации „Гладио“ е наистина преустановена с края на Студената война, нито каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на оперативните ѝ агенти.
искаме да работим за 5 бона в ДАТО
и да имаме чекмедже пълно с пачки и ЗЛАТО