Мисис Баба Дони Василева на 50: Изневярата на бившия ми мъж се оказа катастрофална

Ключови думи: дони василева, мисис баба вселена, развод, 50 години

Амбициозната блондинка Дони Василева печели националния конкурс „Мисис Баба Вселена” през 2016 г., когато е 45-годишна, с две дъщери – Руслана и Елица, и две внучета.

Дони е изключително добре позната сред светския елит. През годините се е занимавала с какъв ли не бизнес – продавала е автомобили, правила е застраховки, търгувала е с козметика, изнасяла е хартия за Гърция, въртяла е магазин за дрехи и детски клуб. Автор е на над 200 песни, сътворени за български изпълнители, сред които са имената на фолк певиците Софи Маринова и Бони.

За по-широката аудитория става популярна след участието си във „Фермата”, където признава, че е живяла на семейни начала със скандалния бивш шеф на „Топлофикация” – София Валентин Димитров. След напускането на шоуто Дони редовно гостува по светски събития и медии.

В края на 2020 г. синеоката красавица неочаквано разтрогна брака си с бившия кмет на Стрелча Стойно Чачов. Любовните „подвизи” на екссъпруга й раняват до болка душата й, но тя събира кураж и светкавично подава молба за развод. Дони Василева е родена на 4 март 1971 г. В навечерието на 50-годишнината си, тя даде интервю за „Уикенд”.

- Какво си пожелавате навръх рождения ден?

- Пожелавам си да бъда здрава, да са здрави близките и приятелите ми. Всичко останало е на второ място. Пожелавам си, разбира се, и да успея да реализирам всички планове, които имам в работата си. Пожелавам си и красиви и истински взаимоотношения.

- Каква беше изминалата година за вас в личен и в професионален план?

-  Изминалата година беше по-различна от всички предишни не само за мен а за цялото човечество. Всички преминахме през един жесток тест за оцеляване – физически, емоционално, психически, всякак. Аз се оказах в капан, защото обявяването на пандемията почти съвпадна с началото на новия ми бизнес. Така на практика бях обречена, но не се предадох, напротив, стиснах зъби и се отдадох на работата си буквално 24 часа в денонощието и оцелях. Боледувах два пъти от Ковид-19, но оцелях с Божията помощ и съм много благодарна. Краят на годината беше абсолютно шокиращ за мен, защото най-неочаквано се разпадна бракът ми. Е, аз не се разпаднах, а оцелях и в това. Изобщо, изминалата година ми показа, че аз съм един оцеляващ вид (смее се – б.а.).

- С какво се занимавате в момента?

- В момента произвеждам своя марка бяла козметика с моето име – „Dony cosmetics”. Правенето на домашни кремове, маски, лосиони и какви ли не мазила беше мое хоби от над 20 години. Давала съм на приятелки да опитват от експериментите ми и са ме питали защо не се занимавам по-сериозно с това. Аз също тайничко си го мечтаех, но винаги бях заета с нещо друго. Преди 2 години дойде подходящото време да реализирам и тази мечта. Направих 3 продукта с розово масло, розова вода и чисто злато и стартирах. Сега имам вече 12 продукта от две серии, пазари в няколко европейски страни и работя върху нова лимитирана серия. Мечтите се сбъдват, само когато работим усилено за сбъдването им. Всичко друго аз наричам „фантазии”. В свободното си време, колкото и малко да е то, напоследък продължавам да чета. Четенето си остава най-любимото ми занимание от дете до днес. Изключително се радвам, че заразих с тази моя страст  дъщерите ми. Силно се надявам те да го направят с внуците ми. Животът е прекрасен до 50, а след това става феноменален!

- Имате ли незабравим рожден ден, за който да ни разкажете?!

- Всички мои рождени дни са били много паметни. Още от дете си спомням големите рождени дни, които моите родители ми правеха с огромна любов. Винаги имаше много гости, музика, танци, забавления и пищни почерпки. Така съм свикнала и може би това е причината да си обичам толкова рождените дни, винаги ги празнувам шумно. Този рожден ден е по-специален, защото навършвам 50 години и е много очакван, но поради обстановката в момента партито ще бъде отложено с няколко месеца. За сметка на това ще е най-шумното от всички до сега. Все пак има един рожден ден,  който никога няма да забравя. Той беше през далечната 1977 г., когато бях едва 6-годишна. Къщата ни беше пълна отново с гости. Бяха ме качили на един стол, за да пея песничка, когато започна едно от най-големите земетресения в България. Настана невиждана паника, всички бягаха навън, но с чашите, купона продължи на двора. Дълго след това се говореше за този ден.

- Какво е отношението ви към подаръците?! Казвате ли какво искате или обичате изненадите?

- Аз лично приемам получаването и даването на подаръци като много специален жест на внимание и любов. И двете ми доставят удоволствие. Предпочитам изненадите, когато получавам, но пък си позволявам да попитам, какво предпочитат хората, когато подарявам. Най-хубавите за мен си остават неочакваните подаръци, онези без повод.

- Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?

- Най-лошият момент в живота ми е онзи, в който изгубих първородния си син. Не пожелавам на никой да преживее подобна разтърсваща и всепомитаща болка. А хубавите моменти в живота ми са толкова много, че ми е трудно да определя само един като „най-”. Аз съм от хората, които се стараят да виждат само доброто в другия. Търся красота и добрина и ги намирам навсякъде около мен, ежедневно. Непоправим оптимист съм и вярвам, че най -хубавият момент в живота ми тепърва предстои.

- Как виждате себе си след пет години?

- След пет години се виждам с още няколко внучета. Заобиколена от здрави и успешни близки и приятели. Успяла да развия максимално добре бранда си и извън пределите на България. А защо не и преживяла най-хубавият момент в живота си?! Да даде Бог!

- Притеснявате ли се от старостта?

- Ще цитирам Мерил Стрийп, която го е казала по брилянтен начин: „Добре е да прегърнеш остаряването. Животът е безценен и когато си загубил много хора, си даваш сметка, че всеки ден е дар. Затова ценете днешния ден и живейте всеки миг. И не съжалявайте, че остарявате - това е привилегия, която на мнозина е отказана”. Не бих могла да го кажа по-добре. Може би само ще добавя - нека да остаряваме с достойнство. Напълно излишно е да се опитваме да изглеждаме като 20-годишни момичета. Нелепо е и е обидно за нас като жени и като личности.

- Предопределена ли е съдбата на човека? Усещала ли сте намесата й?

- Вярвам в съдбата и усещам намесата и непрекъснато. В последните години се научих да се отпускам и да й се доверявам. Когато ми стане трудно, просто си казвам: „Отпусни се, съдбата си знае работата”. Тя ми напомня за себе си най-неочаквано, както направи през декември 2020 г. Тогава ме накара да взема телефона на бившия ми съпруг и да разбера, това, което се оказа катастрофално за мен – системните изневери и предателството. Не съм обаче от хората, които чакат само на съдбата, защото вярвам, че тя обича смелите и подготвени хора.