143 години от Освобождението на България! Честит празник!
Властите отмениха официалните чествания на връх Шипка, но президентът ще отдаде там почит пред паметта на българските опълченци и руските воини
Отбелязваме 143 години от Освобождението на България. Националният празник ще бъде отбелязан с редица прояви в цялата страна, съобщава бТВ.
Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще отдаде почит пред паметта на българските опълченци и руските воини, загинали за свободата на България на връх Шипка.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще участва в отбелязването на Националния празник в Габрово и на връх Шипка.
В София ще се състои церемония по издигане на националното знаме пред паметника на Незнайния воин.
Кулминацията ще е тържествената заря - проверка довечера на площад “Народно събрание“ в София.
Заради проявите на връх Шипка са наложени промени в движението. До 17 часа днес е ограничено преминаването през Шипченския проход. Забраната не важи за организирания междуградски автобусен транспорт по утвърден маршрут.
До 13:00 часа движението от Габрово и Казанлък към връх Шипка ще е еднопосочно към връх Шипка, а от 13 до 17 в обратната посока.
Тази година, заради пандемията, властите решиха да отменят официалните чествания на връх Шипка на Трети март, съобщава Нова телевизия. Въпреки това достъпът до паметника е свободен и всеки може да отиде.
След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена в Кишинев с манифест от император Александър II, на Трети март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.
Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части.
В Деня на Освобождението си спомняме за героите, борили се да сложат край на робството.
Една от най-ярките личности в освободителното движение безспорно е Васил Левски. Той е не само революционер, но и идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация.
Дейността на Георги Бенковски също допринася много за свободата на родината. Истинското му име е Гаврил Хлътев. Качествата му се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие. След погрома на въстанието, Бенковски и група негови другари са предадени от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския Балкан Бенковски пада покосен от турските куршуми.
Млад мъж от Бургас изпадна в отчаяние: Жена ми иска секс по два пъти на ден, не издържам вече
Празнуваме освобождение от турско робство боклуци, напишете го така да знаят децата !!! Мръсни подлоги, няма такава държава!!!
"Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско"
"За враговете на демокрацията и републиката — смърт!"
"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи."
"Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!"
дупедавство
Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник”от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ буквално четем: „Ний Александър I с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”. Т.е. 32.5 тона злато.
Я казвайте сега ЗАЩО няма НИТО ЕДНО възрожденско стихотворение за Вашите Хамериканци ???
........................................................
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни -
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.
Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея -
благородна й целта.
Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин подвиг свят.
Долу всички спекуланти,
да сломи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский бог!
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
„ Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…
То по принцип, нразите всички "неверници" точно от братушките, все още пълните шалварите с говна, само като чуете за тях.
..........Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”