Фердинанд искал да построи на остров Света Анастасия морски дворец по подобие на Баромайския замък в Италия
Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала
Малко известен факт е, че в началото на юни 1921 г., придружен от сестра си Въла, Иван Вазов посещава Бургас, където е радушно посрещнат от местните жители.
На 9 юни той се разходил с катер из Бургаския залив. Впечатленията от това пътуване изразил в пътеписа „По вълните на Черно море”, който е и последното литературно произведение, създадено от Патриарха на българската литература, пише вестник Десант.
В своята творба той се спира на един любопитен факт за остров Света Анастасия, който по онова време пустеел „с полупорутения си манастир": „Княз Фердинанд попросил някога бургаската община да му го отстъпи, за да съгради там морски дворец по подобие на Баромайския замък в езеро Лаго Маджоре. Общината, която тогава имала за кмет грък, отказала."
Споменатият от Вазов Баромайски замък е малък скалист остров, който бил обитаван от рибари, преди граф Виталяно VI Боромео да го избере през 1632 г. за строителството на впечатляващ дворцово-парковия комплекс като подарък за съпругата си Изабела. По-късно островът става известен като Isola Bella (итал. „Красив остров“).
В просторния бароков дворец няколко пъти гостувал с Жозефина самията Наполеон и дори в стаята, в която са спяли, днес още стои пианото, на което славният пълководец свирил в свободното си време.
В някои публикации се спекулира, че след отказа на остров Света Анастасия да бъде построен летният царски дворец, той бил издигнат в Евксиноград край Варна. Но това просто не е вярно.
Евксиноградският дворец е строен за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг. Дори първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на Негово величество – Sandro).
След принудителния отказ на Батенберг от престола и след избирането на новия княз Фердинанд І общинските власти му предоставят двореца за лятна резиденция. По идея на своята годеница Мария-Луиза той го преименува на Евксиноград (от древногръцкото наименование на Черно море – Понтос евксинокс, и българската дума „град“. Така в превод името му означава „град на гостоприемното море“.
А пустеещият по Вазово време с полуразрушения си манастир остров Света Анастасия само две години по-късно е превърнат в затвор за 132-ма участници в Деветоюнския преврат. През 1925 г. тук за заточени 90 политзатворници, а през 1941 г. – 63-ма партийни функционери от цялата страна.
В днешно време на острова няма нито дворец, нито затвор. Малкото късче земя насред Бургаския залив сега е една от най-посещаваните атракции в морския град, а посетителите му могат да похапнат в островния ресторант, да пият билков чай в лекарната, да разгледат музея в старите манастирски сгради и да запалят свещ в островната църква.
С този лесен трик почиствате загорели съдове без търкане и препарати
Издадоха тайната: Рецепта за крехко и вкусно агнешко, което се топи в устата
Онс Жабюр - тенис звездата, която руши стереотипи
Скандалната Мис България Елизабет Кравец яхна ултраскъпа кола
Муньо и Калина са напуснали циганско Рабат-Мароко понеже им е спряна издръжката от Мароканското кралско с-во след смъртта на краля на Мароко
Хасан които ги е хрантутил в замяна дъртия Симеон Кобург е лобирал в спор в полза на Мароко със съседна Западна Сахара
На Калина и Муньо е обещано от ГЕРБ и Бойко издръжка (средна за американските стандарти-както казва за себе си Цветанов на Хекимян) + БЕЗплатна издръжка в скъп колеж за Симеон Хасан в лицея в Горна Баня .Калина ще работи като жокейка на БГ Национален отбор по езда в спортен клуб конюшна край Нова Загора а Китин Муньо ще бара меча по цял ден и най-вероятно ще дялка борови трупи за нова този път не тръстикова лодка с която ще прекосява Атлантика развявайки гордо флага на Община Самоков докато дедо Симеон оглежда горски масиви с бял бор за масова сеч и препродажба в Гърция и Турция
В ролята на спонсора краля на Мароко Хасан на с-во Кобургови ще влезе БОЙКО Борисов
Така Кобургите стават ХРАНТУТНИЦИ и почват да смучат кинти от БГ бюджет
Големият български поет и писател, който с всички литературни и пропагандни похвати допринася значително за очерняне на Османската власт, и на турското като цяло, 8 години след Освобождението на България, след преврата на 9 август 1886 г., едва спасява кожата си от собствените си сънародници и бяга да се спасява в Истанбул при така „омразните” турци*. Забележете когато настават тежки дни за русофилите, патриархът на Османската империя.
Това бягство се осъществява „…през Харманлий" със съдействието на някои казионни български формирования от Цариград.
До споменатото градче Вазов пътува с влак, после един турски талигаджия, го прекарва нелегално през границата и през Едирне отново с влак продължава за Истанбул, където прекарва есента и зимата на 1886 г. "…първен в хотел, после в частна къща".
Както виждаме- пародоксално, но турци спасяват големия тюркофоб и русофил Вазов, 8 години след Освобождението на България от Османска власт… Каква повратна ирония на съдбата!...
През 1887 г. вече в Одеса, Вазов получава писмо от майка си, която при една среща със Стамболов е получила уверението му, че синът й "…може да се върне и да разчитва на неговата защита от мстителността на политическите си противници в Пловдив". Демек няма да бъде ликвидиран…Вазов обаче проявява мнителност и страх за живота си и се решава да се завърне в своята родина доста по-късно...
Въпреки спасяването на живота си в Турско, през 1886 година, обаче омразата към всичко турско и османско, загнездена в душата на Вазов, явно си остава. Показателно е, че при друго свое пътуване към Цариград на 21 април 1902, в състава на доста многобройна депутация, състояща се от представители на княза, Министерския съвет, Св. Синод и различни дружества, сред които фигурират видни личности като ректора на Университета проф. д-р Златарски, проф. д-р Милетич и други в свое произведение,българският писател остава верен на своя стил на пропагандно очерняне на турското и Османската държава, като също временно възхвалява България: "Имаме такава хубава и благословена с всичките дарове господни земя, колко е хубаво!";
"...широкото софийско поле, добре обработено...", "денят бе ясен, светъл, небесата сини", "радостно слънце светеше", "няма да се наситите от прелестите, които крие нашата хубава земя", "градина е нашата земя, цял рай, в това ще се уверите, когато минем границата и я сравним с турската...";
"...нашите оперенички и спретнато облечени войници...". След границата, с други думи, в Турско, Вазов не пести своята ненавист, към Османската държава-страната, която го е приютила през 1886 година и където се е спасил от преследващата го от родината смъртна опасност:
"По здрач наближихме границата и влязохме в Турско по тъмно вече. Изчезването на дневната виделина и настъпването на нощния мрак сякаш хармонизираха със самите страни и настроението на душите ни"; "...някаква тъга, някакво неприятно чувство притиска гърдите ни, когато в мърчината съпикасахме неясните форми на турските карантинни здания, прилични на гробове в едно тъмно царство.Това впечатление би се усилило от главоболните разправии с турската митница и паспортните чиновници; за щастие, по своевременното споразумение на нашето правителство...";
"...дрипава, износена униформа, сиромашки вид и омърлушени лица с тъп, зачуден поглед...", "...дружината ни избягва в живия разговор всяка национална излиятелност...";
"...една пуста равнина, видът й все еднообразен, див и скръбен...", "...необитаема, леко вълниста степ; никаква култура, почти никакъв живот по тия безлесни и безводни пространства...", "безплодно слънце", "безжизнена и глуха", "обрасли в буренак, диви и навъсени се дигат колосалните стени на Седемте кули",старите къщи са се прилепили уродливо";
"…полето отвъд Одрин прилича на пустиня", "нашата свобода - турският деспотизъм".
Питаме се, ако големият български писател Иван Вазов беше жив и днес, какво ли щеше да измисли голямото му въображение, при едно пътуване до Истанбул и назад!?...
Дали все така щеше да е способен пак да пропагандира „…турския упадък” и "българския прогрес"!?
Кой знае…
Повечето имоти на крадливата фамилия
са придобити по този начин...