Фантомният вирус: В търсене на SARS-CoV-2*

В официалния наратив за вируса все по-често зейват ако не ями, то поне дупки, които поставят въпроси без отговор за пандемията

Ключови думи: коронавирус, изследване, фантомен вирус, проучване, изолация, генетичен код, геном, pcr тестове, въпроси

Вече мина една година откакто новият коронавирус е основна тема на разговор в медиите и в ежедневието. Съществуването му промени коренно живота на хората – от това колко излизат, през това с кого комуникират, дори до начинът им на поведение сред другите. Дори институтът „Робърт Кох“ и други здравни звена обаче все още не могат да представят категорично доказателство, че въпросният вирус реално е открит.

А това значи, че разговорите за опасни нови мутации са нищо повече от безотговорно всяване на страх, а т.нар. „тестове“, с които той се „открива“ са абсолютно безсмислени, пишат в свой обширен материал за Off-Guardian.org*  Торстен Енгелбрехт, д-р Стефано Сколио и Константин Деметер.

За всяко такова твърдение обаче, което е коренна противоположност на официалния наратив, са необходими ред доказателства. Ще опитаме да представим именно тях в съкратен вариант. Ако имате въпроси за вируса, на които все още не сте открили отговор, тук може би ще го намерите.

Изолация на вируса

Искането на авторите да получат от Института „Робърт Кох“ данни за пълната изолация на вируса, както и научен документ, описващ процесът, е получило следния отговор от Мишел Лау – една от най-важните фигури през последната година относно COVID-19: 
„Не съм запознат да има такъв документ, в който да е описана пурификацита и пълната изолация на SARS-CoV-2”. 

Това изказване е забележително. С него се признава пълен провал. До тук данните са, че всички опити въпросният вирус да е изолиран в изчистената му форма, са били овенчани именно с провал и в този смисъл, от научна гледна точка, никой все още, година по-късно, не може да твърди, че точно този вирус застрашава популацията. Тук ще отбележем, че категорично това твърдение не означава, че се отрича съществуването на заболяването COVID-19, което до този момент е причинило смъртта на над 2 млн. души по света. Изследвания по темата още от началото на пандемията ТУК и ТУК

Кристи Мейси – канадски бивш биостатистик и нейни колеги от Нова Зеландия, Майкъл Спет и редица други учени (повечето от които, по очевидни причини пожелават да останат анонимни) са поискали от десетки здравни институции по света информация за изолацията на вируса. До момента, нито една от 46-те запитани, не е успяла да представи научна цитация или документ, които описва изолацията на вируса. 

Нещо повече – немският предприемач Самуел Екерт предизвика водещият вирусолог в Германия Кристиян Дростен, който води и националния щаб в страната, да предостави каквито и да е пасажи от текстови публикации на учени, които представят процеса на изолация на SARS-CoV-2 предлагайки награда от 230 000 евро. Крайният срок беше 31 декември 2020 г. и той изтече без Дростен дори да отговори.

Проблемът с големината на вируса

Отскоро чуваме, че няколко нови щама на „SARS-CoV-2” са много опасни, но изглежда и това твърдение ще се окаже небазирано на реалната наука. На първо място – не може да се намери вариант на вирус, чийто оригинал не е изолиран. Второ – десетки хиляди нови щамове са били „открити“ в света от миналата зима досега. Всъщност в базата от данни на GISAID има повече от 450 000 различни геномни последователности, за които се твърди, че са вариация на SARS-CoV-2. 

Изведнъж да се твърди, че има няколко „нови щама“ е като да къпем прасета. Вирусите мутират постоянно и в този смисъл постоянно може да се твърди, че е открит нов щам, което да засилва всяването на страх. А това е още по-абсурдно в момента, в който се погледнат снимките от електронен микроскоп в редица научни проучвания, които твърдят, че е на кадрите е илюстриран вирусът. 

На снимките се виждат частици, които обаче имат екстремна вариация в размера – между 60 и 140 нанометъра. Всъщност вирус с такива различни размери не може да съществува. Добра аналогия на това може да се представи по следния начин: В природата има хора, които са високи 1.50 метра, има и такива, които достигат до 2.50 метра. И докато действително има различни вируси, които могат да са различни размери, да се твърди, че един вирус може да има вариация между 60 и 140 нанометра, е все едно да се каже, че Пешо е хем висок 1.50 м, хем 2.50 м.

И докато аргументът, че вирусите не могат да бъдат сравнявани с хора е валиден донякъде, то за тях е известно и друго – че са сравително стабилни структури с определена дължина на генетичния код и следователно размер. 

С черните стрелки на снимката всъщност обаче са изобразени весикюли (секреторни мехурчета). На дясната снимка, ако използваме предоставената скала, откриваме, че в централната весикюла средната частица е с размер от 52 нанометра – по-малка от предполагаемия размер на вируса (жълта стрелка). В същото време с червена стрелка е изобразен друг вирус, който е с размери 155 нанометра – повече от предложената от първото изследване по темата скала между 60 и 140 нанометра. 

Екстраклетъчни весикюли

Има сериозни индикации, че на въпросните снимки не е представен вирусът SARS-CoV-2, а т.нар. екстраклетъчни весикюли или екзозоми – частици, произвеждани от нашите собствени клетки, които съдържат нуклеидни киселини, липиди и протеини и които са свързани с редица полезни действия в човешкото тяло като транспортирането на молекули от имунната ни система и стем клетки, както и прочистване на клетките.Те варират в размер между 20 и 10 000 нанометра, но основно се срещат между 20 и 200 нанометра. Тук ще отбележем, че може би не е случайно, че израелското лекарство против коронавируса таргетира именно тях в предотвратяването на тежките състояния на COVID-19, предизвикани основно от цитокинови бури.

Без да навлизаме в детайли за екзозомите, ще кажем само, че те са по-голямата част от екстраклетъчните весикюли и са предмет в микробиологията, който е изучаван усилено в последните 50 години. Въпреки че малцина са тези, които са чували за съществуването им, в неучните среди за тях в последните години има написани и потвърдени над 14 000 труда, които описват действието, процеса на производството им от клетките и функциите им в детайли. Най-важното е, че те са на практика неразличими от вирусите, което е видно прекрасно под електронен микроскоп. (виж снимата)

Вирусният геном е нищо повече от компютърен модел

Това твърдение може да зчуви странно и неоснователно за мнозина, но се оказва, че зад него има много истина. Пълният геном на SARS-CoV-2 никога не е бил секвениран, а генериран изкуствено, чрез наслагаване, от компютър. Лекарят от Калифорния Томас Кауън нарича това „научна измама“.

В статия, публикувана на сайта на Центъра за заразни болести в САЩ през юни 2020 г. е описан процесът на секвенирането на вируса, ако може да се нарече това така. Научният труд е дълъг, но в него, чрез достатъчно задълбочен прочит, може да се открие следната информация:

(цитат) „вместо да изолират вивруса и да опишат последователността на генома му от край до край...[]… са разработени 37 двойки от PCR тестове, преминаващи през генома на базата на референтен коронавирус“.

На практика геномът не е анализиран в целостта му. Вместо това учените са взели части от него, произлизащи от различни култури (проби), съединили са ги изкуствено и на базата на референтен друг вид коронавирус, с помощта на компютър, са „запълнили пъзела“. „Използвали са компютърно моделиране на практика за да създадат нов геном от нищо“, казва молекулярния биолог Ендрю Кауфман. 

Засега няма данни, че SARS-CoV-2 може да „лети“

Тоест да се пренася по въздушно-капков път. Звучи още по-странно, но е вярно дори според самата Световна здравна организация. В статия от 4 април 2020 г., публикувана в Nature, става ясно, че СЗО не е убедено от доказателствата, че има такава трансмисия. Нещо повече – всички проучвания по темата са провеждани и доказвани в болници и старчески домове – места, които по дефиниция са дом на стотици инфекции заради хигиеничните условия. 

Няма обаче доказано проучване, че вирусът се разпротранява по този начин на открито и дори на закрити, но добре вентилирани пространства. Дори да има въздушно-капково предаване, от СЗО също потвърждават, че то е възможно при продължителен (над 45 минути) контакт с болен. Казано по друг начин – радикалните мерки на държавите, локдаунът и социалната дистанция нямат ефект по научно доказан начин.

Асимптоматични инфекции

Тъй като изолацията и пречистването на вирусните частици са пререквизит за всички останали стъпки включително калибрацията на тестовете, а такава няма – следва заключението, че тестове са безсмислени. В този смисъл мантрата на Тедрос Габрейесус – шеф на СЗО – „тествайте, тествайте, тествайте“, която бе повтаряна нявсякъде , се оказва също толкова ненаучна и подвеждаща. 

А това е особено вярно за тестването на хора, които не проявяват симптоми.В този контекст, дори проучване, проведено от китайски учени в Ухан и публикувано в Nature на 20 ноември 2020 г., в което близо 10 милиона души са тествани, след което всички асимптоматични позитивни, новопозитивни и близките им контактни лица са били изолирани за 2 седмици до негативен резултат, открива следното:

„Всички близки контактни лица на асимптоматични положителни случаи са били негативни. Това сочи, че за асимптоматичните положителни в проучването е малко вероятно да са разпространители на инфекцията“ 

До същото заключение достигат и научните трудове във Великобританския медицински журнал.

„Ако спрем да тестваме, коронавирусът ще изчезне“

Думите са на един от най-приближените учени до германския канцлер Ангела Меркел – директорът на Асоциацията за здравните осигуровки на компаниите. В същото време царя-вирусолог в Германия Кристиан Дростен, е несигурен в собствените си твърдения за PCR тестовете. В интервю от 2014 г., свързано с PCR тестването за новия тогава MERS-CoV в Саудитска Арабия, той казва:

„Този метод [PCR] е толкова чувствителен, че може да засече дори една единствена молекула на вируса. Така например ако въпросният патоген само се приближи до носа на медицинска сестра без да я разболява и тя бъде тествана, изведнъж тя се превръща в „нов случай на MERS. И докато доскоро при такива ситуации се съобщаваха само смъртните случаи, сега вече се съобщават леките и дори тези, които не проявяват симптоми на болестта. И те влизат в статистиката. Това добре обяснява „експлозията“ на нови случаи в Саудитска Арабия, а местните медии раздухват проблема до невероятни нива“.

Звучи ли ви познато? Би трябвало, защото това е нашата реалност от повече от година насам.

Всъщност дори Олферт Ландт е критичен към резултатите от PCR тестовете. А  това би трябвало да значи много, защото той е съавтор на самия Кристиян Дростен в труда им, описващ първия в света PCR тест протокол, приет от СЗО на 23 януари 2020 г. Той е и главен изпълнителен директор на TIB Molbiol – компанията, която произвежда тестовете, следвайки въпросния протокол. Ландт твърди, че едва около 50% от позитивните за коронавируса са инфекциозни. Което ни довежда до:

Милиарди евро, изхабени за тестове, които вероятно не значат нищо

Предвид фактите изложени до тук за изкуствено създадената геномна последователност на вируса; това, че той не е изолиран досега; както и съмненията в ефективността на PCR тествоете като диагностичен инструмент, следва разумният въпрос – защо се харчат милиярди евро за закупуването на тестове. Защо, също  така, мерките в държавите се базират на резултатите от PCR тестовете, дотолкова, че министърът на здравеопазването в България преди дни заяви, че „чак като бройките стигнато до 200 на 100 000, ще се мисли за затягане на мерките“. В същото време се ограничава и права – не можеш да пътуваш в чужбина без PCR тест; без такъв не можеш и да се качиш на самолет и т.н. 

Визитка за авторите: 

Торстен Енгелбрехт е разследващ журналист от Хамбург, Германия. През 2009 г. е носител на наградата за алтернативна журналистика в страната;

Д-р Стефано Сколио е експерт в микробиологията и в момента работи по разработката на редица пробиотици заедно с Италианския център за изследвания и редица университети по света. От 2004 г. насам той е публикувал огромен обем научни трудове. През 2018 г. е номиниран за Нобелова награда за медицина;

Константин Деметер е фотограф на свободна практика и независим изследовател. Заедно с Енгелбрехт имат няколко публикувани статии за COVID-19, икономиката, паричната система и геополитиакта, както и участия в Швейцарско-италиански вестници. 

Превод: Георги РУСЧЕВ, източник: Off-Guardian.org