Необичайната предизборна фрагментация за "златния" процент

Куп партии на тези избори може да се явят самостоятелно, борейки се не толкова за парламента, колкото за прескачане на субсидийната бариера от 1%

Ключови думи: НФСБ, Атака, Воля, ВМРО, Републиканци за България, Симеон Славчев, МИР, БПЛ, Красимир Янков, Веселин Марешки, Цветан Цветанов, Павел Вълнев, партийни субсидии, избори, парламент

Кой с кого ще се коалира е основна интрига преди всички избори. Подобна е ситуацията и сега.

Президентът насрочи парламентарния вот за 4 април, а политическото пространство отново се прекроява и прегрупира в една или друга посока. Нерядко сме ставали свидетели на странни сдружавания, като например на предните избори за Народно събрание (НС), когато се събраха отколешните врагове Румен Петков и Татяна Дончева с партиите си АБВ и „Движение 21“.

На този вот обаче, изглежда, ще станем свидетели на ново явление – отказ от коалиции и масово самостоятелно участие в борба за единия процент.

Според Закона за политическите партии, те получават субсидия, ако са получили доверието на повече от 1% от гласоподавателите. Реперът обаче са само изборите за българско Народно събрание. Колко си получил на вот за Европарламент, за президент или на местни избори – няма значение.

Това е още една причина партиите да считат изборите за Народно събрание за първостепенни по важност.

Тънкият момент е, че ако се явиш в коалиция, тогава прагът за получаване на субсидия е 4% - колкото е и за влизане в парламента. Това обаче е високо ниво за по-малките формации и рискът те да се окажат зад борда и без пари е голям. Социологическите проучвания пък са ориентир за това каква е реалната ситуация.

На предстоящия вот се очертава доста партии да си поставят за цел не място в Народното събрание, а прескачане на еднопроцентовата бариера, което би им осигурило солидно финансиране от джоба на данъкоплатеца.

На предния парламентарен вот 1% се осигуряваше от под 37 000 гласа (при общо 3 682 151 гласували българи). Единствената партия, която мина границата за субсидия, без да влезе в парламента, бе „Възраждане“ на Костадин Костадинов. Той бе обещал да се откаже от държавното финансиране, но, както можеше да се очаква, това не се случи.

В момента политическите сили, отговарящи на условията, получават по 8 лв. на глас. При нисък вот заради пандемията, за 1% вероятно сега може да са достатъчни около 30 000 гласоподаватели, което означава минимум 240 000 лв. на година от държавата за партийната каса. При пълен мандат на парламента това е най-малко около 1 млн. лв. за четири години.

При по-висок вот числата стават още по-сериозни. Ако една партия получи 3 и повече процента, макар че няма да влезе в Народното събрание, ще получи милиони в касата.

Затова и не е учудващо, че много формации се очертава да се явят самостоятелно, въпреки че нямат реален шанс да се доберат до парламента.

Тази седмица АБВ обявиха, че няма да правят коалиция. От партията на Румен Петков обаче направиха удар с включването на доц. Атанас Мангъров сред кандидатите. Яркият противник на мерките срещу пандемията, макар и противоречива фигура, има немалко фенове и може да осигури така важният процент на АБВ, след който ще потече река от пари към партийната каса.

Друг е въпросът защо Петков е нежелан партньор за други леви формации като БСП и „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова, която е с реални шансове за влизане в парламента.

Партията на Цветан Цветанов „Републиканци за България“ също обяви самостоятелно явяване, което е логично за нова формация. Но не бива да се пренебрегне и финансовият фактор. Макар че партията има солиден спонсор в лицето на американския емигрант Павел Вълнев, не може да се очаква това да продължава вечно. Вълнев би могъл да даде само стартовото „гориво“, а оттам нататък ролята би могъл да поеме данъкоплатецът.

Социолозите трудно улавят „републиканците“, но някои им дават близо процент, а и социологическата грешка не бива да се пренебрегва. Както и опитът на Цветанов като дългогодишен организатор и партиен строител в ГЕРБ.

„Атака“ и „Възраждане“ са други две партии, които се очертава да се борят самостоятелно за единия процент. По неофициална информация националистическите формации са водели разговори за коалиция, но в крайна сметка е преценено, че е по-прагматично да се явят поотделно.

Друга партия, която твърдо ще се яви самостоятелно, е МИР на Симеон Славчев – бивша дясна ръка на Татяна Дончева в „Движение 21“. Формацията е особено активна през последните две години с организирането на протести, свързани с машинното гласуване, проблемите в правосъдието и др. Тя успя да привлече местни политици от други партии в различни общини и се заканва да бъде изненада на тези избори.

Освен „Атака“ още три парламентарни партии може да се окажат борци за единия процент.

Едната е „Воля“ на Веселин Марешки, която все още води преговори за сдружаване, но е много вероятно да се стигне до самостоятелно явяване заради липсата на реални шансове за влизане в парламента.

Другата е НФСБ на Валери Симеонов. На евроизборите през 2019 г. партията се яви самостоятелно и взе 1,15%. За НФСБ е опция самостоятелно явяване, ако преговорите с ВМРО (и евентуално с ГЕРБ) за предизборна коалиция се провалят.

При ВМРО ситуацията може би е най-сложна. Самостоятелно партията има всички шансове да премине прага за субсидия от 1%. Въпросът е дали може да прескочи и бариерата за влизане в парламента - 4%. Красимир Каракачанов и компания имат задачата да претеглят всички варианти и да преценят какво да предприемат.

По информация на „Флагман“ още една нова формация - „Българска прогресивна линия“ на отцепниците от БСП около депутата Красимир Янков, също ще се яви самостоятелно на тези избори. Нейните шансове за 1% обаче засега се оценяват като илюзорни.

Малките партии – борци за процента, със сигурност следва да предвидят психологическата нагласа на избирателите, много от които не са склонни да гласуват за формации, които нямат шанс да влязат в НС.

От друга страна, следващият парламент се очертава да е силно фрагментиран, а прогнозите за политическа нестабилност и бързи избори след това преобладават. Така че партиите със сигурност калкулират и това в сметките си.

Ако те не постигнат целта си сега, вероятно ще могат да се поправят и прегрупират за по-следващия вот, без да се налага да чакат дълго.