Да се родиш победител или история за силата на Гергана Брънзова

Ключови думи: Гергана Брънзова, баскетбол, Бургас, Славия

Някои хора просто се раждат победители. Не само в спорта. В живота като цяло. И не спират да търсят емоцията от триумфа, от това, да покажат, че могат. Дори когато всички са ги изключили от сметките си, дори когато годините се трупат…

Победителка е Гергана Брънзова. При това от онези, най-категоричните. Победителка е с баскетболна топка в ръка!

Победителка е и в живота! Но 23 януари е денят, в който тя отново прикова вниманието на паркета.

На 44 години Гергана се завърна в игра, облече екипа на Славия и записа 21 точки, 11 борби и 2 асистенции при победата над Шампион 2006 с 59:57 в отложен мач от осмия кръг на българското женско баскетболно първенство.

"Приемам го като поредното предизвикателство. Това е нещо ново и различно, което те зарежда и ти дава посока. Нека поведа положителна вълна, която ще преобърне нещата и ще бъде нещо полезно за младите. Те са бъдещето. На хладилника съм си залепила "Да мечтаеш по-малко, а да правиш повече от това, която мечтаеш", каза след мача тя.

„Класата е вечна!“ гласи клишето. А Гергана е доказателството за това! Тя със сигурност не е забравила как се печели, въпреки че не е играла на професионално ниво от 11 години насам. За последно Брънзова се подвизаваше в Бешикташ през 2010 г.

Оттогава тя постига победа след победа в живота! А най-важната – тази за оцеляването си, записа през 2015 г., когато успява да пребори множествената склероза.

Историята на Брънзова започва на 25 юли 1975 г. в Бургас. Тя е дъщеря на най-добрия реализатор на световното първенство по баскетбол в Чили през 1966 година, на което България заема 4 място, и носител на Купата на страната през 1965 г. и 1975 г. с Черноморец - Бойчо Брънзов. Днес залата в Бургас носи неговото име.

Така че не е изненада, че Гергана се насочва към този спорт! Също като по-голямата си сестра Албена, която също е избрана в драфта на женската НБА (WNBA) през 1998 г. от Ню Йорк либърти под номер 29 в третия кръг, и брат си Бойчо-младши, който игра в Левски, Дунав, Черноморец, както и за Нортуест Назарийн Юнивърсити и Коукър Колидж отвъд Океана.

Гергана първо играе за Нефтохимик. Избрана е за MVP в женското първенство като част от ДЗУ Стара Загора, под ръководството на баща си през сезон 1993/1994. Заминава за САЩ, където играе в колежанската лига с екипа на Флорида Интернешънъл Юнивърсити (1994-1998).

Голямото признание за таланта ѝ идва през 1998 г., когато е избрана в драфта на женската НБА под номер 24 в третия кръг от Детройт Шок и играе един сезон за тима.

След НБА кариерата ѝ продължава във френския Рен, гръцкия Астерас, турските Фенербахче, Мигроспор, Мерсин и Бешикташ и словашкия Кошице. В тях трупа солиден опит в силните турнири Евролига и Еврокъп.

Пристигането ѝ през 1999 г. в Турция ѝ носи не само нови успехи, а и… любов. Гергана се влюбва в трикратния шампион на страната и местен любимец - Харун Ерденай. За щастие чувствата са споделени и двамата се превръщат в една от известните баскетболни двойки! Не след дълго в „отбора“ им се появяват цели 3 попълнения – Алихан Калоян (на 16 г.) и близнаците Ниа-София и Кайа-Йоан (на 9 години).

Именно те са ѝ дават сили по време на най-свирепата ѝ битка – тази с множествената склероза. Гергана чува диагнозата през 2013 г., след раждането на близнаците. Тя познава коварната болест. Майка ѝ Магделина се бори със същото нещо от години, а именно баскетболистката се опитва да ѝ вдъхне кураж и да ѝ помогне да оздравее. Идентично заболяване погубва и баща ѝ през 2003 г.

В този момент Брънзова решава, че няма да тревожи най-близките си с диагнозата, въпреки че следва тежко лечение, при което Гергана губи голяма част от зрението си, както и възможността да се движи свободно.

За един победител това не може да е краят! За това тя се мобилизира, точно като във важен мач! И тотално променя начина си на живот! Започва да се храни без глутен, без зърнени храни, без млечни, без захар. Вместо това набляга на плодовете, зеленчуците и меда.

Две години по-късно лекарите са изумени! Следа от заболяването няма! Гергана отново е победител!И като такъв, прави всичко възможно да разпространи този несломим дух. Среща се с хора, страдащи от същото, прави наръчници за правилно хранене, пише книги, дава съвети. Но най-важното – служи като пример.

Сърцето на Гергана е огромно. В него има място, както за най-близките, така и за всички, които са част от фондацията ѝ "Get Better" ("Стани по-добър"), която цели личностно развитие, и платформата "Mind Body One" ("Съзнание и тяло в едно"), където дава съвети за здравословен живот. Самата тя е пример за тези практики.

Показа го и днес, когато се завърна на терена с любимата си баскетболна топка! 11 години по-късно! И като победител! Защото просто някои хора се раждат такива!

Източник:BGBasket.com