Проф. Костадин Ангелов: Социални лешояди си играят със страховете на хората!
България не е избирала ваксините, поръчали сме с европейско споразумение, гневен бе здравният министър
Здравният министър проф.д-р Костадин Ангелов бе гневен на твърденията, че правителството е избрало с лобизъм най-голямата доставка от все още неодобрената ваксина на „Астра Зенека“.
Припомняме, че от ваксината, която е от конвенционален тип, а не от РНК като „Модерна“ и „Пфайзер“ сме поръчали 4,5 млн.дози, които ще се използват в масовата имунизация. От „Модерна“ и „Пфайзер“ поетапно ще пристигнат още толкова.
Британското откритие се очаква да получи одобрение от европейските здравни власти съвсем скоро, но докато това не се случи, не може да се направи график на имунизацията на по-широк кръг от хора.
„Българската държава не избира ваксини. Ние не сключваме договори, не посочваме числа, а участваме заедно с всички държави в европейското споразумение. Разбирам притесненията на хората, но не разбирам желанието на определени политици или групи да си играят със страха им като го експлоатират за политически цели. Тези хора са социални лешояди, повтарям го още веднъж, защото по този начин, играейки си със страховете на обществото, влияят върху човешкото здраве“, разпалено коментира проф.Ангелов.
„Да бъда максимално ясен – за всички ваксини, независимо от коя фирма са произведени, ние сме поръчали еднакво количество бройки. Като имам предвид еднакви като вид ваксина, а не от фирма и тези твърдения, че България е избрала една или друга фирма са категорично неверни“, допълни той.
Вижте повече във видеото:
От брифинга на проф.Костадин Ангелов стана ясно, че ваксинацията на учителите и социални работници ще започне в края на тази седмица или началото на следващата.
Както съобщихме днес той събра директорите на РЗИ-ата в Бургас, Ямбол и Сливен, както и началниците на образователните инспекторати в трите области. Проф.Костадин Ангелов подчерта, че е създадена отлична организация и поздрави директора на РЗИ Бургас д-р Георги Паздеров. Между 30 и 40 % от социалните работници в региона искат да се имунизират, а процента при учителите е над 30.
„В самото начало сме на дългия маратон. Кой как бяга на първите 100 метра няма никакво значение. Целта е да достигнем финала над 60 % ваксинирани българи. Само тогава ще имаме ефект от ваксинацията. Бургаска област стои много добре, сравнена с други области“, обяви здравният министър.
Д-р Георги Паздеров отчете, че до този момент са получени 250 ваксини на Пфайзер, 620 на Модерна и днес 1755 на Пфайзер.
Никола Цолов блесна в дебюта си във Формула 2
Защо не трябва да сушим прането върху радиатора
Плъзна жестока мълва за Сияна от Биг Брадър
Историческо завръщане на Клоп във футбола?
Владимир Путин се обади на 10-годишно момче
Може ли 6-метрова стълба да се помести в 2-метрова кола?
Кметът Коцев, у дома кадър от семейната му идилия
В кои общини ще има повишаване цената на водата
Социалните работници в Бургас излязоха на протест-настояват за 20% увеличение заплатите
Фотографът Милуш Киряков дари част от изгревите си на Колежа по туризъм в Бургас
Десерт чудо и то само с три съставки
"Човекът не е свободен да избира да има или да няма "идеали", но е свободен да избира между различни типове идеали, например, дали да се посвети на преклонение пред властта и разрушението или пред разума и любовта."
Парадоксът на човешкото съществуване е, че човекът търси едновременно и близост, и самостоятелност; единство с другите и в същото време - съхраняване на своята уникалност."
"Загрижеността и отговорността са съставни елементи на любовта, но без уважение и познаване на обичаната личност любовта се изражда в господство и притежаване."
"Любовта към другите и любовта към самите нас не са алтернативи. Напротив, едно отношение на обич към самите себе си ще се открие във всички ония, които са способни да обичат другите."
"Себичните хора са неспособни да обичат другите, но те не са способни да обичат и себе си."
"Няма нищо по-убедително, което може да научи детето на това, какво са любовта, радостта и щастието, освен то да бъде обичано от майка, която обича себе си."
"Продуктивната любов, най-интимната форма на съотнасяне между двама души, и заедно с това, запазваща целостта на всеки от тях е явление на излишък и способността за такава любов е свидетелство за човешка зрялост."
"Да бъдеш способен да се вслушаш в себе си е предпоставка за способността да се вслушваш в другите; да бъдеш у дома при себе си е необходимо условие, за да влезеш в отношения с другите."
"Щастието е свързано с увеличаване на жизнената способност, с наситеността на чувствата и мислите, с продуктивността; нещастието е свързано с намаляването на тези способности и функции."
Нашият морален проблем е безразличието на човека към самия себе си. В основата му е фактът, че сме загубили усещането за значителността и уникалността на индивида, превърнали сме се в инструменти на цели извън нас, преживяваме и третираме себе си като стока, а собствените ни сили са се отчуждили от самите нас."
"За да чуем гласа на нашата съвест, ние трябва да сме способни да се вслушваме в себе си, и точно това е нещо, което повечето хора в нашата култура се затрудняват да направят. Ние се вслушваме във всеки глас и във всеки друг човек, но не и в самите себе си."
"Основната задача на човека в живота е да осъществи себе си, да стане това, което той потенциално е. Най-важният продукт на усилията му е неговата собствена личност."
"Само личността, която храни вяра в себе си, е способна да храни вяра и в другите хора."
"Разрушителността е резултатът от един неизживян живот. Онези индивидуални и обществени условия, които предизвикват задържането на животоукрепващата енергия, създават разрушителност, която на свой ред е източникът, от който произтичат различните прояви на злото."
"Страхът от остаряване е израз на чувството - често несъзнателно – че живееш непродуктивно. Отпадането на личността през старостта е симптом: той е доказателство за неуспеха да живееш продуктивно.
Евгений Замятин ни предлага едно фантастично пътешествие в далечното бъдеще, където всичко е кристално и прозрачно, дори и стените. Свят под стъклен похлупак, където храната е нефтена, предвижването става с авиолети, а съществата в него са само част от целенасоченодвижещия се поток. Тук единицата се смята за нула, за нищожна подробност, а за безкрайността е изчислено, че не съществува. Хората не са индивидуални личности, а са само част от цялото, от великата Идеална държава. Там те са обезличени – нямат имена, но пък им се полага номер (буква и цифри, дадени им от държавата) на златна верижка, който изпъква върху сивите им юнифи. Те са щастливи, най-вече защото вярват, че това е най-добрият възможен начин на живот. Живеят под стъклен похлупак и всички в битието им е прозрачно, стъклено, ясно, просто. Те не са важни, важен е техният труд за благото на великата и единствена Държава и това на върховния Благодетел.
Всяка минута от деня им е разпределена за нещо, имат само по два свободни часа на ден за разходки, но въпреки това се чувстват прекрасно. За тях има определени часове, в които трябва да станат, да отидат на работа, да ядат, да се върнат от работа, да си легнат, да спят, дори имат определени дни и часове за секс – той се осъществява срещу розов талон с определен от държавата партньор. Само тогава им се позволява да спуснат щорите и да се усамотят. Няма място за чувства, страст, емоции, фантазия – всичко това е болест. Нормалното състояние на тези хора е фалшивата усмивка, с която те посрещат всеки ден. Дори деца не им се полагат – те са задача на държавата.
И всичко това е така прекрасно за Д-503, който, като всички останали, живее с усмивка на лицето и вярва в единството и силата на Всеобщата държава, докато в живота му не се появява бунтарката И-330. Тя му показва необятните хоризонти на света, страстта, лудата любов, неспирните копнежи, правото на избор на всеки човек как да живее. Показва му колко е важен индивидът и как неговите желания могат да го накарат да пристъпи ''своите'' програми. Оказва се, че освен светът под стъкления похлупак, съществува и друг свят – доста по-различен и необятен. И Д-503 разбира, че има и много по-важни неща от това да не се отклоняваш от графика си.
Китайците предупреждават същата ваксина да се спре от употреба.
Заради децата си съм готов на всичко. Даже и на жалко живеене! - така казва съвременният българин. Чувал съм го неведнъж. Самият аз съм го казвал.
Душата на човека е особен инструмент. Така ловко умее да се самопредпазва, че няма равна на себе си. Без да съзнаваме, ние можем да си създадем оправдание за всичко. Душата ни се предпазва от обвиненията чрез оправдания. За да стане по-ясно това, което казвам, ще дам пример: Най-старата притча по тази тема е тази за лисицата и киселото грозде. Лисицата иска да си хапне грозде. Но то е на високо. И тя скача ли, скача. Но все не успява да го достигне. Накрая ловката и самооправдаваща се душа, този странен наш инструмент за дълбаене на света, измъква лисицата от противната ситуация. И Лиса - съвсем без да съзнава откъде ѝ е хрумнало това спасително решение - си внушава, че гроздето е кисело. Не е на високо, а е кисело. И затова няма никакъв смисъл да се занимава с него.
Така и ние. Когато сме страхливци, слабаци и безволници, си казваме: О, какво ли не бих направил за справедливостта, за истината, за своята чест и за достойния си живот! Но нали децата... За тях трябва да мисля. И затова ще си карам ей така - недостойно и половинчато. С безброй компромиси. Ако трябва, ще живея тъпо. А ако се наложи, ще живея и унизително. А ако съвсем се наложи, ще правя и низости. Ще се съгласявам. И ще търпя. Заради дечицата.
И в такива моменти, мислейки за това, чувайки такива думи - няма как да не си кажа: Та нима създаваме децата си само за да имаме оправдание за моралния си мързел и страхливост? Много българи отиват в чужбина, макар че всъщност не искат. Или поне пред другите (а често и пред себе си) твърдят, че не искат. И оправдават избора си с децата. Аз никога не бих напуснал България - казват те - но не искам децата ми да израснат в такава дива и лишена от правила страна! Аз искам децата ми да пораснат някъде, където ще имат шанс. Това, че напускам България, корена си, е много мъчително. Ще страдам и ако зависеше от мен, никога не бих напуснал родината. Но заради децата го правя.
Още повече българи пък остават в България. Въпреки че не им се иска да останат. Но го правят - и пак заради децата. Твърдят, че никога не биха стояли и минута в тая объркана и бедна страна, ако не бяха децата им. Децата вече започнаха да учат; децата си създадоха среда, имат приятели; децата трябва да си останат българи, трябва да си знаят родината - така казват тези хора. И горко се окайват, че остават. И горестно мърморят как веднага, ако ги нямаше децата, биха офейкали. Никой от тях не си признава, че просто го е страх или го мързи.
Няма как, децата...
Тоест - и за едните, и за другите децата са чудесно оправдание за това, че не живеят така, както искат. Че не следват собствената си воля. Това ми се струва някак недостойно. Но все пак - както казах - душата е фин инструмент. Тя се самопредпазва. Не търпи самообвинения.
ми,що се пънеш тогава ,бе да заблуждаваш хората , че си министър и нещо може да направиш с акъла си за народа
айде ,чао до 5 април
МУТРИ ВЪН
Категорично отказва ваксината на Джонсън и Джонсън, която е на същия принцип с тази на Астра Зенека. В последните дни има доста негативни отзиви от тази ваксина /Астра/ от Австралия и нейната ефективност и там ще бъде спряна от прилагане.
След всичко гореизброено се налага следния въпрос –
След явното лобиране в ползата на една фирма, застрашаващо живота и здравето на българските граждани, кой ще разследва набиващият се на очи конфликт на интереси между Ева Майдел, майка ѝ /представител на Астра Зенека за България/ и българското правителство?