Кризата с коронавируса отвори пак дебата за света след ерозията на неолибералния глобализъм

Светът много ще се промени, а с това и животът на бургазлии

Ключови думи: Огнян Минчев, глобализация, новини, Флагман

В света на идеологиите има приливи и отливи. Ако група идеи успее да се наложи като водеща в света за определен период от време, рано или късно идва предел, отвъд който тези идеи минават в отбрана и отстъпление – в полза на друга група идеи.

Между 1930-те и 1970-те години свободният свят бе управляван от идеите за регулиран капитализъм и социална държава, формирани в резултат на Новия курс на Рузвелт в Америка и на идеите на Джон Мейнърд Кейнс (Кийнс) за макроикономическа регулация и смекчаване на ефектите на пазарния цикъл. През тези десетилетия кейнсианският либерализъм и поредният кръг на научно-технологичната революция създадоха най-динамичния ръст на жизнения стандарт на Запада – средният гражданин на западните общества за 20 години забогатя повече, отколкото съвкупните му предшественици през цялата дотогавашна писана история на човечеството. Това помогна и на демокрацията да се масовизира – център на „демоса“ вече бе експанзиращата средна класа.

В края на 70-те години кейнсианската епоха бе „разобличена“ като „грешка“ от настъпващата неоконсервативна революция.

Държавната намеса с цел регулация бе обявена за „порочна“ и ерозираща“ етиката на капитализма“ (Даниел Бел). В центъра на икономическия дебат бяха поставени идеите за завръщане на „свободния пазар“ като единствен легитимен регулатор на обществените отношения в областта на стопанството и далеч извън нея. Тази визия стана популярна като „неолиберализъм“ и причините за нейния успех се коренят в стратегията за глобализация.

Необходимо беше да се разформирова националната кейнсианска държава в полза на пазарната глобализация и неолиберализмът осигури идеологическата и организационната основа на този преход. Преклонението пред „свободния пазар“ стигна до практически пазарен фундаментализъм. Глобалните финансови и корпоративни елити получиха легитимната възможност да се реализират свободно на глобалния пазар при практическо заобикаляне на данъчни задължения и всякакви други регулации, формирали развитието на националните пазари в епохата след индустриалната революция.

Кризата от 2008-2010 г. постави под въпрос легитимността на неолибералния глобален пазарнизъм, който премина в позиция на отбрана.

(Тук нямаме възможност да разгледаме и съпътстващите кризата на неолиберализма като икономическа система кризисни процеси на неикономическите идеи на глобализма – мултикултурализма, ерозията на националната държава и т.н.)

Кризата с коронавируса отвори „втората страница“ на дебата за това в какъв свят навлизаме след ерозията на неолибералния глобализъм. Докато дискутираме ефектите от кризата на неолиберализма, не пропускаме ли „покрай ушите си“ значими идейни трансформации, които целят да оформят един нов свят, който може и да не ни хареса?

Неолибералната глобализация създаде свят на драматично стеснени пространства. Много и различни човешки общности бяха поставени в континуум на пряко физическо и информационно общуване помежду си. Лесни пътувания между континентите, засилена емиграция, информационен универсализъм (интернет) бяха достиженията на глобалния неолиберализъм. Освен ново качество на живота за огромен брой хора, тези достижения направиха възможни глобалните следствия от изострения фундаментализъм на религиозна или традиционалистка основа, междукултурните войни, завръщането на традиционната култура като рефлекс на отрицание на културния универсализъм – на масовата култура.

Ерозията на модерния консенсус създаде силен импулс на завръщане към традицията

и към обособяване в епохата на глобална интеграция, глобално скъсяване на социалните пространства. Глобализацията създаде рефлексите на съпротива срещу неолибералната и мултикултурна универсализация. В политически план тези рефлекси се претвориха в стратегии на повече или по-малко радикален популизъм.
„Корона кризата“ постави „точката над i“ в пречупването на кривата на глобализацията.

Днес четем и слушаме за дългосрочна криза на гражданската авиация и туризма, за бум на онлайн заетостта и домашния офис „по пижама“, за дългосрочни ограничения в общуването между хората и вечно живата опасност пандемията да се повтори в нов вирусен вариант или друга подобна заплаха. Набира скорост процес на „антиглобализация“ или по-скоро алтернативна глобализация, при който парите и информацията ще продължат шеметното препускане по вече очертаните пътища на глобализацията, но хората ще живеят предимно фиксиран живот – очевидно в малки общности, в които постепенно ще изчезне смисълът на националната солидарност, на общуването с голям брой хора, а оттам – и смисълът на традиционната, модерна гражданска общност, изградила „демоса“ – основата на демократичното управление.

Човешкият живот ще протича в по-малки референтни групи, способни да се „опазват“ от външни предизвикателства като вирусите, неравенствата между тези групи и техните възможности ще се увеличават, а възможностите на хората да променят живота си ще бъдат в зависимост от способността им да се пласират на един много по-абстрактен, дигитален пазар, чиито правила няма да бъдат еднакво видими от всякъде и за всекиго.

Графичната идентификация на неолибералния глобализъм може да се представи като неимоверно бързо засилване на мрежовата комуникация. При нея вертикалната йерархия, оглавена от глобалния неолиберален елит, се допълва от хоризонталната интеграция на „глобалното село“ с всички последващи от това ефекти – както положителни, така и отрицателни. Новата графика на алтернативния глобализъм ще представлява разпадане на глобалната общност на малки ядра – човешки общности, вписани в предимно локално битие, но включени в глобална онлайн мрежа, която те не контролират, а се борят за по-добър достъп до благата й.

Така графиката придобива вид на мноогообразна съвкупност от малки острови, които са слабо хоризонтално свързани помежду си, но имат излаз на глобално онлайн равнище по вертикала, където „там горе“ новите глобални елити контролират възпроизводството на цялостния обществен процес на планетата.

„Там горе“ са шепата собственици на информационните гиганти.

„Там горе“ Илън Мъск прави и продава поредната „Тесла“, а наоколо летят дроновете на Джеф Безос, за да доставят поредната стока, поръчана онлайн. „Епъл“ продава поредния айфон, от който е извадено нещо, с което сме свикнали, но което трябва да спрем да ползваме – според височайшата преценка на корпоративния борд.

„Там горе“ се реализират и контролират новите технологични утопии на трансхуманизма – за синтез на човека и изкуствения интелект и борбата за достъп до тях става все по-конкурентна. Който изостава, се превръща в глуха провинция – обект на динамичната планетарна промяна. Промяната – ключова, кодова дума – продължава единствена да описва смисъла на това, което все още се нарича (неизвестно докога) човешка цивилизация.

Хм, звучи ми като антиутопия и търся оптимисти да разсеят горчивия вкус, който тези размишления оставят в устата ми…