"Да, България" е патерица на тъжните огризки на дясното, затвори се в ограничаващия се кръг на "градската десница"

Ключови думи: Да България, Ивет Добромирова, Градска десница

"Да, България" трябваше да бъде алтернативата. Трябваше да отвори ветрилото и да изгради онова, което да:

- накара повече хора да гласуват

- накара младите да гласуват

- счупи стереотипа на двуполюсния модел и да влезе в новия век по нов начин като обърне статуквото без да търси коалиции и компромисни партньори

"Да, България" имаше потенциала да направи всичко това. И го изхаби.

4 години по-късно нищо от това не се случи. "Да, България" е патерица на тъжните огризки на дясното и избра да се затвори във все по-ограничаващия се кръг на "градската десница". Това е напълно доброволен избор, който напълно очаквано може да ги изведе там, където бе затворена градската десница и преди "Да, България".

Това са фактите. Те са тъжни. Защото "Да, България" употреби нишата за нещо ново, което да изпълни функциите, които тя не пожела или се отказа да изпълни и така по един или друг начин обрече де факто България.

Това е #ГрознатаИстина.

Нищо лично. Просто факти.

ПП: Няма да отговарям на коментари на изпратени от тази затворена общност функционери, които за пореден път да разказват своята версия, родена от собственото им "поле на изкривена реалност.", в което те фанатично вярват.

*Ивет Добромирова е PR, активист на "Протестна мрежа" - движението, което водеше протестите през 2013-2014 година