Според нов анализ, платен от САЩ: Субсидиите на българските партии потъват в „черна дупка“
Публичните регистри не дават ясна информация за какво се харчат средствата, няма и осъдени за незаконно спонсориране на политически сили и кампании
Финансирането на партиите у нас потъва в „черна дупка“. Това става ясно от анализ на БИПИ (Български институт за правни инициативи), озаглавен „Злоупотреба с държавен ресурс за партийни и електорални цели“.
Документът е изработен по проект „Ефективна борба с корупцията“, финансиран е от Държавния департамент на САЩ и обхваща и Румъния и Черна гора. Той бе представен на пресконференция в БТА-София. Регистърът за разходите на партиите, поддържан от Сметната палата, е доста общ и не дава яснота за какво се харчат парите на политическите сили, обясниха от БИПИ.
Субсидиите, които след последните промени през 2019 г. са по 8 лв. на глас, съставляват огромен дял от финансирането на партиите – средно около 80%, изчисляват от неправителствената организация.
„Например през 2019 г. от БСП са събрали около 1,4 млн. лв. членски внос, докато размерът на тяхната субсидия – държавна помощ, е около 8 милиона. В случая на ГЕРБ – те имат около 560 хиляди лв. членски внос, докато субсидията им е малко над 9 милиона“, посочи Ива Лазарова – един от авторите на анализа.
По закон партиите могат да разходват средствата си за политически цели, сред които са подготовка и участие в избори, осигуряване работата на политическите структури, организационни разходи по провеждане на различни мероприятия и други присъщи за дейността им разходи.
„За съжаление, както вече споменахме, „други присъщи за дейността на партията разходи“ не са посочени и не са конкретно дефинирани в Закона за политическите партии. Там липсва и подробна регламентация как може да се разходва държавната субсидия, която партиите получават. В смисъл, не е определено, например, какъв процент от субсидията може да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги или други“, коментира г-жа Лазарова.
„Що се отнася до дефицитите, най-сериозен дефицит е липсата на публичност относно отчетността на държавната субсидия, като най-висок дял от приходите на политическите партии; като сериозен публичен ресурс, който получават политическите субекти в тяхна помощ, за съжаление, е налице липса на изискване за отделно отчитане на държавната помощ, като по този начин не може да се проследи по никакъв начин за какво се разходва и се използва тя. И например дали направените разходи, за които се заплаща с тази държавна субсидия, са изобщо присъщи и необходими на съответния политически субект.
Има и няколко допълнителни публични регистри, в които може да се следи финансирането на политическите партии и всяка политическа партия е задължена да създаде такъв публичен регистър на своята онлайн страница, като там следва да предоставя сериозна информация за тяхното финансиране. За съжаление, към този момент тези публични регистри на партиите не са стандартизирани и широката публика трудно може да се ориентира в информацията и данните, които се публикуват там“, каза още Ива Лазарова.
Проблем има и с медийните пакети, полагащи се по време на предизборна кампания на кандидатите и формациите, които не получават партийни субсидии.
Например, на последните европейски избори през 2019 г. са раздадени 560 хиляди лева по тази линия. А на парламентарните избори през 2017 г. са били 520 хиляди лева. За местни избори такива пакети не се полагат, заявяват от БИПИ.
„Тук е мястото да посочим и един дефицит: много трудно е да се проследи от стенограмите на Централната избирателна комисия за какви точно услуги са разпределени средствата от пакетите. В стенограмите се посочва общата стойност на договорите, както и участниците в кампанията и медиите, с които са сключени договорите; в някои случаи обаче не се посочва конкретна медия, тъй като по време на обсъжданията между членовете на ЦИК се посочва единствено компанията-собственик на конкретната медия. От тази гледна точка ще си позволя да кажа една от препоръките на настоящото изследване: добре е да съществуват публични данни или може би публичен регистър, в който информацията, която ЦИК има, съхранява и обработва по отношение на медийните пакети, да се предоставя на публиката, за да може да има граждански контрол върху разходването на средствата на този публичен ресурс“, заяви Ива Лазарова.
Защо обаче в България няма осъдени за незаконно финансиране на партии и кампании – нещо, което сме чували по новините за държави в чужбина, включително и Румъния?
Репортер на „Флагман“ зададе този въпрос, както и - има ли изобщо такова престъпление според нашия Наказателен кодекс.
Доц. Наталия Киселова от Софийския университет обясни, че „уредбата е много рехава“. Затова от БИПИ препоръчват много по-голяма изчерпателност във финансирането и в перата, по които се разходват парите, постъпили като дарения.
Според последните законови промени няма таван за даренията, но има таван за разходите, посочи доц. Киселова.
След уточнение, че въпросът се отнася не за регистрирани дарения, а за незаконно финансиране – „под масата“, тя обясни: „За да има престъпление, трябва да има разкрития. Тогава, когато и двете страни са съгласни и не става явно престъплението, няма как да има. Иначе сме успели да открием някакви съдебни решения, които сме извели в анализа, в които има нерегламентирано...“
След нов уточняващ въпрос - защо в чужбина има такива престъпления, а тук няма, Наталия Киселова каза: „В чужбина има много по-сериозни изисквания за какво партиите могат да харчат парите. И за всеки разход има таван. При нас таванът е общ и не е изрично разписано за всеки отделен разход – до колко и къде отиват. Затова.“
Фалира България, а сега
Фалира и Хунтата ГЕРБ!
Очаквам накрая и той да Фалира!
Очаквам и да я ликвидира както импексите!