Здравната система можеше и трябваше да се подготви за тази ситуация, в момента цари хаос

От „заразата“ Дянков досега ние нямаме свестен бюджет, който да провокира растеж, казва Стефан Софиянски

Ключови думи: Стефан Софиянски, Бойко Борисов, коронавирус, бюджет

Стефан Софиянски е на 69 г., икономист. Той и е своеобразен предшественик на Бойко Борисов в две направления - бе служебен премиер на България след ужасяващата хиперинфлационна криза през 1997 г., беше и няколко мандата кмет на столицата, преди Борисов да стане градоначалник през 2005 г. Потърсихме г-н Софиянски за коментар на сегашната критична ситуация в държавата, свързана с разпространението на ковид инфекцията.

- Г-н Софиянски, как се справя правителството в кризата с Covid-19?

- Определено цари хаос. Не мога да кажа, че нещата и перспективите са ясни. По начало от протестите насам има един страх от взимане на категорични решения. Това прави политиката и позициите на правителството не само по отношение на ковида изключително колебливи. И тази несигурност се отразява и на гражданите, и на всичко. Просто не прозира ясна линия на поведение, което води и до хаоса в обществото. Виждате какво се случва в болниците. Ако имаше ясна тенденция и формулирана политика, която да се спазва последователно месеци наред, тогава щеше да е много по-добре. Казано обобщено – правителството не се справя добре.

- Самият премиер Бойко Борисов адекватно ли действа? Той пак запали джипката, обикаля по строежите...

- Знаете, че аз съм опозиционно настроен и не смятам, че той изобщо в десетте години, в които управлява, е имал сериозни стъпки, които да направи със съзнанието, че те ще доведат до конкретни последствия. Джипките не коментирам. Това е хаос. Вземете факта, че докато бяха малко случаите, всеки ден ни обясняваше по телевизията какво се прави и как ни спасявал. А сега, когато пандемията се развихри, него го няма никакъв. Близо два месеца не беше се появявал изобщо. Да не говорим, че се налагаха ограничителни мерки, когато случаите бяха малко, а има страх да се налагат такива, когато случаите са изключително много. Това е антилогика. Аз смятам, че той няма успешни години в управлението си.

- А според Вас можеше ли от март насам, от началото на ковид-пандемията, за 6-7 месеца да се подготви здравната система за това, което се случва в момента?

- Да, можеше. И това трябваше да бъде от самото начало. Даваха се ежедневни пресконференции, без да се вземат адекватни мерки. Тогава забраняваха пътуванията, слагаха КПП-та. Но как се подготви здравната система?! В това допуснахме две основни грешки от самото начало. Ние тръгнахме да ограничаваме здравите, а оставяхме болните да се прибират вкъщи и свободно да заразяват. Това беше първата грешка. Според мен трябваше от самото начало да се тръгне с ограничаване на болните, а не на здравите. Не съм крайна опозиция, но казвам какво бих направил аз, защото съм бил на позицията, която заема сега Бойко Борисов. Втората грешка е в икономически план – че ние плащаме да не се работи. А трябва да плащаме да се работи. Примерно, още в самото начало трябваше да се подготвят ковид-отделения. Защото видяхме колко бързо се разраства пандемията в Китай и какво се направи там. НОИ разполага с изключително много сгради. Тези сгради трябваше да се подготвят и да се обзаведат там ковид-отделения. И без това тези места сега се ползват ограничено. Тук може да включим и свободните хотели. И следваше да се плаща на съответните работещи там, които щяха да приготвят съответната специална храна, да обслужват болните срещу съответното възнаграждение, освободени от другите си ангажименти. Колко ресторантьори се освободиха, колко хотели се затвориха – ами те ще отидат да обслужват и ще им плащаш да работят, а не да не работят. Можеше да се назначат хора за дезинфекция, които да следят дали няма заразени, да се оборудват помещения, които да са добре изолирани и т.н. Ето за това да се оползотворяват средствата, а не да се дават на хората да си седят вкъщи.

- В този контекст, как оценявате и имате ли анализ върху проектобюджета за догодина?

- Скучен е. Правителството няма фантазията да направи добре работещ бюджет и това идва от тази сериозна „зараза“, която ни донесе четиригодишното министерстване на Симеон Дянков. Той е един слаб икономист. Той направи много лоши бюджети, в които заложи грешна философия. Затова и първият му бюджет се провали тотално - тогава влязохме и в наказателна процедура от Европейския съюз. Очевидно оттогава ние не можем да се отървем от тази Дянковска зараза. И затова бюджетите са слаби и без амбиция, какъвто е и този бюджет. Да, ти си в криза и трябва да имаш амбицията много бързо да излезеш от нея, а не да залагаш в бюджета си, че продължаваш да имаш криза. Има много бюджетни инструменти, които могат да се използват. Кирил Ананиев е много добър финансист и той има изключителен опит. Но очевидно липсата на ясна политика и слабият екип в правителството не му позволяват да направи един по-добър бюджет. Бих казал, че на нас ни трябва авантюристичен бюджет, който да се движи на ръба на инфлацията, както и на горната граница на дефицита, за да може да се осигури един бърз оборот на паричната маса. Казано образно: вместо да строим за един месец 1 километър магистрала за 100 лв., ние трябва за 15 дена да строим 2 км за 150 лв., примерно. Т.е. нужно е много по-интензивно използване на ресурса и много по-бързо създаване на брутен вътрешен продукт. България е единствената държава в Европейския съюз, която има годишен БВП под 10 000 евро на глава от населението. Румъния, която беше по-назад, когато влязохме в ЕС, вече гони 11 000 евро. Т.е. произвежда много повече и много по-ефективно използва публичния ресурс и европейските фондове. При нас слабият момент е, че публичните финанси не произвеждат достатъчно. И оттам идва ниският ръст на работната заплата, оттам идва отдалечеността от стандарта на ЕС. Ние сме най-бедната и най-слабо развитата държава измежду всички 28 членки. И това не можахме да го преодолеем вече 13 години, откакто сме в Евросъюза. В десет от тези 13 години управляват правителства на Бойко Борисов. Не може да нямаш амбиция за тези десет години и да не мръднеш от последното място! Представете си десет години да се явяваш на състезания и да си вечно последен! Не може!

- Президентът обаче определи бюджета като разоряващ. Има ли опасност от дългова спирала?

- Не, не бих казал. Напротив! Бюджетът е силно консервативен, това е скучен бюджет, който всеки може да седне и да направи. Отново подчертавам, че бюджетната политика е изключително важна и ти трябва да я насочиш така, че да отговаря на потребностите на ежедневието. Ние не успяхме да го направим. От „заразата“ Дянков досега ние нямаме свестен бюджет, който да провокира растеж. Целите, които си поставят с всеки бюджет, са изключително ниски за потребностите на България. Ние трябва да правим бюджети, които предполагат 6-7-8 процента растеж на БВП, а не целта да е малък дефицит и ниска инфлация, които стопират икономическото развитие. Точно на нас ни трябват амбициозни, рискови, дори авантюристични бюджети, които да водят до растежа, който примерно имат прибалтийските републики. Те имаха години на спад, но имаха и години на сериозен растеж от по 7-8%. Ние никога не сме постигали такъв растеж, освен по времето на Станишев и то при, за съжаление, прекалено висока инфлация, която беше изпусната, от над 10%. Ние трябва да се движим при един инфлационен темп до рамките на 3%, но да ги постигаме (а не да държим ниска инфлация), за да гоним едно изравняване с европейските страни и да гоним един икономически растеж от 5-6%. Това не го виждам в бюджета.