Лекар и пациент от Бургас станаха герои в национална кампания за Сърдечната недостатъчност
Димитър Молдованов е преживял 3 инфаркта, 17 коронарографии и има поставени 16 стента
Пациент от Бургас и неговият лекар станаха герои в Националната кампания „Живот със сърдечна недостатъчност“ на Института за здравно образование. Хора от различни градове споделят как се е променил животът им след поставянето на диагнозата и как се справят със заболяването заедно със своите лекари.
Подбрани са най-въздействащите истории и най-„тежките“ пациенти, които лекарите са имали в своята практика. Всяка от историите е заснета във видео, в което участват и лекарят, и пациентът. Доверието помежду им, самодисциплината, медицинските открития – това спасява болните и им дава надежда за нормален живот.
В бургаската история участва Димитър Молдованов - фотограф, познат на всички бургаски майки. От 40 години той снима бебетата при изписването им от болницата. Той е истинско предизвикателство за лекуващия лекар - д-р Мариана Контева, инвазивен кардиолог в УМБАЛ „Дева Мария“. Преживял е 3 инфаркта, 17 коронарографии и има поставени 16 стента. Д-р Контева споделя, че само допреди няколко години възможностите за помощ на тези пациенти са били силно ограничени. Но благодарение на новите здравни технологии и самодисциплината Димитър се чувства добре и дори може да работи.
Умора дори при най-малкото усилие, задух, кашлица, отоци по краката – това най-често усещат пациентите със сърдечна недостатъчност. Кардиолозите я определят като глобална пандемия, която ще бъде бич за човечеството в следващите 10 години. Но ако пациентите се вслушват в съветите на своя лекар, поддържат здравословно тегло, добра физическа активност и се хранят умерено, надежда има.
„Надежда няма само тогава, когато пациентът откаже да се лекува“, споделя д-р Контева. А Димитър добавя: „Тя е моят спасител, моля се да е жива и здрава, за да помага и на други като мен“.
Сърдечната недостатъчност (СН) е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия. Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания.
Около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.
В България със Сърдечна недостатъчност живеят около 150 000 души, които са диспансеризирани при личен лекар или кардиолог. Болните в Бургаска област са 7700. 90% от тях са над 65 години. Сърдечната недостатъчност е най-честата причина за прием в болница на възрастните хора. За миналата година болници в Бургас са отчели повече от 2600 хоспитализации по повод на това заболяване.
Москва: Европа би била по-сигурна без НАТО, алиансът е като „болен зъб“
Учители на бунт срещу Бюджет 2027: Режат парите за облекло и обучения
Сигнал до Флагман: Трима мъже без защита на покрив до Община Бургас, кой следи за безопасността?
България губи над 14 хиляди души за година, но Бургас е сред областите с най-голям приток на население
Започват 40-дневните Коледни пости, вижте какво се яде и кога е разрешена риба
Нов силен вятър се задава към България, поривите ще достигат 120 км/ч
Студена неделя със слани и мъгли, но идва рязко затопляне до 22 градуса
Иран атакува с шест дрона американски радар в Бахрейн, обявиха въздушна тревога
Внимание! Нов фьон връхлита България, вятърът ще достига 120 км/ч, ще е нещо страшно!
6 признака, че близък човек тайно ви вреди! Как да разпознаете фалшивото приятелство
Пълнени картофени питки с пухкаво тесто и златиста коричка! Евтина вкусотия, която изчезва от масата
Китайските коли настъпват, Европа губи скорост. Кой ще плати сметката?
