Имаше ли политически дебат за прехода в Несебър, как и къде започна той?

В Несебър се проведоха две кръгли маси - на 17 и 23 февруари 1990 година, исканията на т.нар. опозиция бяха за получаване на клубна база, а не за Демокрация

Ключови думи: Несебър, демокрация, демократични промени, новини, Флагман

В навечерието на 10-ти ноември, Флагман.бг публикува разработка на журналиста Максим Момчилов за политическите процеси в Несебър преди 30 години. Момчилов е живата легенда на журналистиката, автор е на множество разследвания, блестящ публицист и издател. Той пази историята на Несебър, такава, каквато малцина я знаят. 

Приема се,че дистанция във времето за периода е поне три-четири десетилетия. Смята се, че един журналист трябва да се предпазва от злободневните политикански страсти, да може да анализира отделните събития и личности в контекста на обществените процеси, да ползва различни и колкото се може повече източници, да съпоставя действията с техните последици и т.н. и т.н. За всичко това е нужна поне минимална отдалеченост от обекта на изследването. Другото си е своего рода добра или лоша разследваща журналистика, а политолози и социолози могат да останат без работа. Предоставям ви началото на политическия дебат в Несебър, който започна на 23 февруари 1990 г.

Важно е да се уточни, че нямаше стенограма за т.нар. Кръгла масса /КМ/. Липсва и протокол за водения дебат между властимащи и опозиция. Друг е въпросът, дали това, което се случи може да бъде характеризирано като политически дебат. Как тогава може да се направи характеристика и оценка на политическия дебат за прехода в Несебър, при положение, че документалните източници са крайно оскъдни, а една част от участниците в КМ вече не са между живите? Може би нямаше да си задам този въпрос, ако в последно време, събирайки и проучвайки материали за най-новата история на Несебър, не бях се натъкнал на документалната оскъдица за несебърския преход.

Въпреки това дебатът, доколкото се е състоял, може да бъде описан, просто защото без да бъда пряк участник в КМ, бях задължен да я отразявам като журналист и за местната преса и за други медии, на които бях кореспондент.

Диспутът в Несебър не започна с трите въпроса на Националната кръглма маса, а с искането на опозицията за получаване на клубна база за партийни цели. При това то беше отправено ултимативно, ако не може утре, още днес. Без да се има предвид, че претенциите бяха представени от „партийци” зад които нямаше почти никаква партийна членска маса в община Несебър.

Както и на други места в този период, опозицията действаше с идеологически маски. Радикално, с натиск в политическото пространство, целящ свиването и изтласкването на политическия съперник и трансформиране на социалната действителност. Така политическият дебат в Несебър започна с искания на база, впоследствие се стигна до писане на политически програми и пропагандиране на идеологии, без те да отразяват икономическите промени.Те нямаше и как да бъдат отразени,тъй като собствеността не беше променена. Липсваше адекватна социална база, чиито интереси да бъдат отразени,като необходимост от промяна.

30 години по-късно, със сигурност може да се твърди,че политическият дебат за прехода в Несебър започна на 23 февруари 1990. Той стартира със съгласието на властимащите и управляващи Община Несебър на т.н. Кръгла маса /КМ/. По предварително споразумение управляващи и опозиция бяха представени на нея с квоти от по 20 души.

Доколкото за него /дебата/ няма официални исторически документи, за възстановяване ще използваме като източник т.нар. историческа публицистика, която е единственото документално наследство от онова минало,което се отдалечава от нас без да бъде задълбочено анализирано. Вече стана дума,че исторически източници за КМ, белязала началото на политическия дебат за прехода в Несебър, са не само оскъдни, а просто липсват. Липсват и видеоматериали,просто защото по това време нямаше местна телевизия, но за източник използваме страниците на вестник „Слънчев бряг”.

Тогавашният председател на изпълкома на Общинския народен съвет Васил Киров покани на 17 февруари 1990 г. представителите на т.н.демократична опозиция на опознавателна среща, заедно с тези,представляващи БКП и нейните сателити.

”Опозиционерите”, които все още не бяха легитимни политически субекти,използваха първата открила им се възможност да поставят своите искания.

Кой какво каза на тази сбирка?

-Богослов Василев, учител,представил се за активист на СДС:

“Редно е,клубът в който сме се събрали да се предостави на опозицията.Ние друга база нямаме.Ако и тук ни ограничат,това означава,че няма за успеем да свършим работата си”.

-Вълчо Куртев, представил се за художник-СДС:

“Нека уточним цялата база,с която се разполага и тогава да разговаряме.Ако сме се събрали да делим само тази зала,то ще смятаме,че това е една организирана акция за лишаване на СДС от клуб”.

-Николай Трифонов, първи секретар на Общинския комитет на БКП:

„Ние сме дошли тук с убеждението,че всяка политическа сила в общината има правото да води пълноценен живот.Не трябва една организация да ограничава правото и възможностите на другите за съществуване”.

-Васил Киров-председател на ИК на ОбНС:

“В момента не мога да дам сведения за наличната клубна база в цялата община. Кметовете на селища трябва да се заемат с устройване на различните политически сили.За състоянието в Несебър вече говорихме със СДС преди известно време”. С тези думи завърши предисторията за т.н. КМ,която всъщност си беше правоъгълна.

На практика с КМ в Несебър започна и трансформацията на несебърското политическо пространство. Първият проблем,който предизвика дебат на нея бе за преразпределението на съществуващата база от новосъздадените СДС,БЗНС “Никола Петков”, КТ “Подкрепа” и съществуващите БКП,БЗНС,ОФ и ДКМС.

Предварителната договореностна 17 февруари 1990 при тогавашния председател на ИК на ОбНС Васил Киров между Николай Трифонов-първи секретар на ОбК на БКП и Вълчо Куртев-председа тел на КС на СДС е КМ да започне с дебат на 23 февруари при квоти от 20 души за всяка от страните.

Още по време на първия тур на КМ си проличава, че за разлика от БКП, БЗНС,ОФ и ДКМС, нововъзникналите политически и синдикални формирования нямат адекватна социална база, чиито интереси да отразяват,но се олицетворяват с представителство на новата социално-икономическа диференциация на обществото,която тогава има чисто хипотетичен характер.

Тази хипотетичност е разбираема, защото дори и да се приеме,че за такъв кратък период от време може да се стигне до условно разделение на леви и десни на седящите около КМ,то пускането в обръщение на прозвища-етикети като : “демократи”, ”либерали, ”консерва тори”,”християндемократи” звучеше бутафорно.

Желанието на ново нароилите се реформатори да преструктурират съществуващото политическо пространство и най-вече-да завладеят нещо повече от наличната база беше естествено,но в същото време и гротескно,защото те не отразяваха, и те бяха израз на онази икономическа диференциация в обществото, характерна за обществата на развитите западноевропейски държа ви. Там, първо се осъществяват икономически промени и тогава се стига до създаване на програми и идеологии.

На КМ всеки дърпаше чергата към себе си. Така или иначе, точно с КМ се сложи началото на преструктурирането на политическото пространство в Несебър, онзи период,който днес се характеризира като преход към демокрация.

Партиите от КМ по същество се превърнаха в преразпределителни коалиции в несебърския парламент, в дистрибутори на скоростно прехвърляне на общинското богатство,и много по-малко - в изразители на интереси на налични социални групи. Това в Несебър, както и на други места,би било невъзможно без развихрилата се корупция в местната власт,включително поръчкови убийства и грабежи.