Конспирация за над 1 млрд. евро в ЕС

Директорът на Университетската болница във Франция проф. Дидие Раут говори как и защо ремдесивир лекува или не лекува COVID-19

Ключови думи: ремдесивир, covid-19, проф. Дидие Раут, лечение, хидроксихлорохин, HCQ, флагман

Всичко за лечението с хидроксихлорохин и защо богатите страни приеха, че ремдесивир е чудото в битката с коронавируса, разказва в интервю проф. Дидие Раут, директор на Университетската болница IHU Mediterranee Infection в Марсилия, Франция.

- Как продължава борбата с COVID-19, проф. Раут?

- Още в началото на пандемията богатите страни мислеха, че ремдесивир ще бъде лечението чудо срещу COVID-19. Оказа се, че не работи. Ремдесивир води до бъбречна недостатъчност. От публикуваните изследвания през последните 8 месеца трябва да си дадем ясна сметка, че не работи. Имаше очевидно политическо застъпване за ремдесивир – това скъпо ново лечение, и машиналното отхвърляне на алтернативата – лечение с хидроксихлорохин (HCQ). Това беше позицията на богатите страни (в Европа) като цяло, където обаче виждаме, че равносметката при смъртните случаи е по-тежка, отколкото другаде. С времето се появиха и проучвания, в това число и огромният научен скандал, наречен The Lancet Gate. Никому непознати в научния свят хора, които изфабрикуваха данни от неясни източници, се опитаха да обяснят, че се очаква смъртност от 10% при лечението на болни от COVID-19 с хидроксихлорохин. Никой не си направи труда да помисли. Френското министерство на здравеопазването веднага изостави HCQ. СЗО прекрати всички клинични изпитвания за HCQ и това наложи спирането и на две френски проучвания, касаещи препарата. Тези забрани не бяха вдигнати, въпреки че впоследствие статията в The Lancet беше разобличена и оттегледнеа и бе установено, че твърденията, че HCQ е токсичен, са неверни.

- Е, какво следва?

- Логично стигаме до един много важен въпрос. Добре, медикаментът очевидно не е токсичен – защо ситуацията през 2020 г. да е по-различна от тази през 2019 г., когато HCQ можеше да бъде купуван във Франция без рецепта? Какво се случи? Естествено, могат да бъдат задавани въпроси за това доколко медикаментът е ефикасен, да не би само г-н Раут да твърди това? Вече разполагаме с метаанализи (Meta-analysis on chloroquine derivatives and COVID-19 mortality), които ясно показват какъв е общият ефект върху смъртността и върху общото подобряване – те са винаги в полза на HCQ в сравнение с неупотребата на HCQ. Напомням също за най-голямото наблюдателно проучване (Hydroxychloroquine with or without azithromycin and in-hospital mortality or discharge in patients hospitalized for COVID-19 infection) върху близо 5000 души, което беше публикувано в Париж. След хармонизация на данните единственият научно значим резултат е, че HCQ няма вредни ефекти, не се наблюдава токсичност, а същевременно скъсява периода на хоспитализация. Резултатите показват: въпреки че пациентите, които са приемали HCQ и азитромицин, са били в по-тежко състояние, т.е. са вкарвани в реанимация веднага или в рамките на по-малко от ден, докато лекарството започне да действа, смъртността е била значително по-ниска в сравнение с пациентите без лечение (виж таблицата). Т.е. на практика е видно, подчертавам, че пациентите, лекувани с HCQ и азитромицин, са били в по-тежко състояние и въпреки това смъртността при тях е по-малка, а болничният им престой – по-кратък в сравнение с останалите. Този извод впоследствие беше потвърден и от дългоочакваното проучване на СЗО (WHO SOLIDARITY), показващо, че ремдесивир не работи, а привидно HCQ няма ефект, но в този труд липсваше нещо много важно , а именно – токсичността. Защото, докато HCQ не е токсичен, то при ремдесивир има висока бъбречна токсичност, която ни е добре известна.

- Но вие продължавате лечението с HCQ, нали?

- На този фон ние, естествено, спазваме правилата, т.е. извън обхвата на разрешението за употреба, както всички специалисти, поемаме лична отговорност за лечението по съвест. Проведохме разговори с широк кръг колеги и поискахме от министерството разширение на обхвата на разрешението за употреба. След доста седмици получихме отказ, защото липсвала информация. По никакъв начин не можем да приемем този отговор като разумна научна позиция, като се има предвид, че никъде в литературата не се отчита повишена токсичност при HCQ, за сметка на редицата научни статии, които докладват за ефективността му. Т.е. тази позиция е може би политическа, може би лична, но със сигурност не отразява научния консенсус по темата. Между впрочем от институциите не се допитаха до нас, затова само успяхме да им изпратим писмено всички данни.

- Значи нищо друго засега?

- А, има и още. Каква изненада – едновременно с отказа получихме писмо от Генералната здравна дирекция към МЗ в Париж, което ни съобщава, че ще можем безплатно да използваме ремдесивир – който не служи за нищо, токсичен е и предизвиква бъбречна недостатъчност. Почти веднага след това дойде и писмо от Gilead – фирмата производител на ремдесивир. С него те ни казват, че Европейският съюз е закупил количества за 1 млрд. евро, затова могат да ни снабдят безплатно с лекарството и само трябва да заявим желаните количества. Това е актуалната ситуация! Ние, казвам го искрено, докато можем, ще продължим да лекуваме хората с HCQ спокойно и да постигаме добрите резултати, които имаме – изключително ниска смъртност и без да сме имали нито един инцидент с HCQ. В момента проблемът е друг – от Sanofi, и аз стигнах до най-високите нива, ни казват, че Министерството на здравеопазването поставя пречки пред дистрибуцията на HCQ, включително срещу поръчките от нашия институт. Ако това е истина, това означава, че те ни пречат да лекуваме с терапията, която смятаме за възможно най-добрата Зададохме официално въпроса на министерството и се надявам, че много скоро ще получим тяхното уверение, че те не се противопоставят по никакъв начин на доставките на HCQ за нашата болница, които смятаме за много необходими. Към днешна дата (26 октомври - бел. ред.) не можем да лекуваме всички пациенти, които пристигат при нас, така че ще трябва да започнем да правим подбор – като при реанимациите, – за да се погрижим първо за най-спешните случаи. Но ние трябва да имаме възможност да лекуваме така, както смятаме за оптимално, тъй като подобни мерки и техните последици засягат здравето на хората, които са ни поверени.

Източник: 24 часа