Третата световна война няма да започне с псевдопандемията

Живеем по сценарий и ни управляват престъпници, казва писателят Ангел Хаджипопгеоргиев

Ключови думи: Ангел Хаджипопгеоргиев, сценарий, престъпници, Третата световна война, COVID 19, Троянската война, Илиада

Да се счита една грипна епидемия, каквато е COVID-19, за начало на Трета световна война, е малко пресилено. Втръснало ми е до гуша да слушам и гледам за тоя злощастен вирус, камо ли пък да се хвана да пиша по него. Това сподели пред репортер на Флагман.БГ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев.
Той е автор на пет книги, а през последните години се изявява и като преводач на стихове от английски, руски и дори от езици, които не познава и при това без да използва речници, но открива най-точните думи. Казва, че това е като хипноза. 
 

-Живеем като във фантастичен филм, в който едни същества, наричани от някои грейове, извънземни рептили, и други подобни змейовидни твари, се опитват на наложат на човечеството нов световен ред. Мнозина смятат, че Третата световна война е започнала и основното оръжие в нея е COVID-19. Ако това, което се случва със света, е по сценарий, какво бихте казал като писател? 
 

-Не бих бил категоричен в това, че ни управляват извънземни, гущероподобни или невидими същества, защото не съм ги срещал в живота, освен във фантастични книги, филми и разбира се в разни конспиративни публикации. Това, че някой се опитва да преобърне човешките изконни ценности и морални възгледи се усеща без особени усилия и човек трябва да е бавноразвиващ, за да не го прозре. Но да се счита една грипна епидемия каквато е COVID-19 за начало на Трета Световна е малко пресилено. Че има сценарий е от ясно по-ясно и макар да не обичам конспирациите, житейският опит и познаването донякъде на световната история, ме подтикват да си мисля, че цялата тази истерична псевдопандемия е съчинена доста преди 2020-та година. Казвам „псевдопандемия“, не че това не е пандемия в оня смисъл, че не е в една държава и дори в един континент, но определено се преекспонира и цифрите се раздуват неимоверно. Не е нужно да си писател, че да не прозреш постановката, на която са подложени милиарди човешки същества. Съчувствам на тези, които изгубиха свои близки и нека това тежи върху съвестта на предизвикалите разпространението на щама. 

-Ако бяхте Омир, бихте ли пренаписал „Илиада“ за този невидим враг и може ли COVID-19 да се окаже съвременният троянски кон, т.е. заради кризата, да бъдат изкупени заводите на безценица и капиталът да отиде в определени групировки?

-Имах предложение от някои хора да напиша някакъв политически трилър по темата или да вмъкна COVID-19 в книгата си „Цветето на Гилгамеш“, която вече няколко години чака да бъде довършена. Само че характерът ми не позволява подобен натиск, а и лично на мен ми е втръснало до гуша да слушам и гледам за тоя злощастен вирус, камо ли пък да се хвана да пиша по него. Впрочем, мога да кажа откровено, че съм чел художествени книги с подобна тематика, написани от гениални писатели като Майкъл Крайтън примерно. И си мисля, че писането на подобна книга изисква добро познаване на вирусологията, на медицината, а на мене не ми се заравя в такива теми, защото съм весел човек, а това ме разстройва. 

Да пренапиша „Илиада“ не бих се захванал, но да я допълня, разнообразя с нови логически връзки и иновативна информация, защо не? Мога да се похваля, че вече направих нещо по въпроса. Финиширах един филмов сценарий, който се нарича „Малката Троянска война“, където действието се развива около 15 години преди описаното от Омир, ако изобщо е съществувал такъв човек. По тази тема можем да си задаваме въпроси и да си отговаряме поне няколко седмици, колкото време ми костваше да напиша сценария. 

-Но това е малко време...

-Стана много бързо, сякаш е бил вътре в мен и е чакал да се излее. Но и самото изработване на сценарий е много по-лесно от писането на художествена книга. Вече готовият сценарий моментално започнах да преработвам в роман или поне в повест, което също няма да отнеме много време, така че се надявам догодина да имам вече готова книга, но и ми се ще сценарият да намери своя продуцент и режисьор. Опитвам се да ги открия, макар и да ми липсва открай време бизнес обонянието. 

-А кои са главните герои във вашата „Илиада“?

-Само ще кажа, че действието се развива пак в Троя /Илион/ и действащите лица са същите както в Илиада, с тази разлика, че са по-млади с петнадесетина години. Моята идея е, че някои от конфликтните връзки са се породили още тогава, за да ескалират в кървавата развръзка след вече заявеното време. Също така се опитвам да обясня напълно логически основната причина за избухването на войната, която в никакъв случай не е Хубавата Елена, в което и сега се съмняват половината историци на Света. Но пък моята хипотеза игнорира и другия повод, когото защитава тази половина учени, а именно алчността и завистта на Агамемнон към богатствата и политическото могъщество на Илион. Няма да разкривам основната тайна в повествованието, а само ще отбележа, че по-силна мотивация от защитата на личната чест не може да има под слънцето, когато става въпрос за истински владетели и мъже.

-Как се роди идеята да напишете сценарий, достоен за холивудски филм?

-Преди време споделих с един приятел-режисьор за книгата си „Цветето на Гилгамеш“ и той прояви сериозен интерес към нея. Започна да ме натиска по-бързо да я напиша, което ме спря. Аз така не мога, защото както обичам да казвам:“Аз не произвеждам, а творя.“, така че книгата забоксува. От друга страна се амбицирах и реших да му покажа, че мога да му направя скандален, актуален и иновационен сценарий, който може да получи дори холивудски интерес. Отдавна ме вълнуват всякакви митове, култове, религии и древни загадки. Троянската война и Древногръцката митология са едни от любимите ми теми. През годините, след хиляди часове на разсъждения, съпоставяне и сравняване, стигнах до заключението, че Холивуд си прави свободни съчинения с историята, защото в нея има страшно много бели петна и напълно недоказани хипотези.

-Хората предпочитат да вярват, че хубавата Елена е запалила Троянската война. Вие обаче представяте различна хипотеза. Има ли във вашия сценарий за филм любов, страсти, интриги?

-Да, а прословутата „Илиада“ е създадена от един според мен събирателен автор поне 7-8 века след хипотетичната Троянска война, която е събирателно събитие, тоест от няколко войни е изградена една драстична картина с много герои и трагични съдби. Херодот пише за нея повече от 1000 години след предполагаемото време на бойните действия. Запознавайки се в детайли не само с Омировите творби, а и с тези, които продължават сагата, стигнах до доста оригиналната идея да напиша нещо за времето преди войната, защото за след нея има огромно количество написани творби от всякакъв жанр. Така се роди и се завърши моят сценарий, който сякаш се е трупал през годините на неистово четене и размисъл. И за да събудя интереса, ще разкрия, че Агамемнон, Менелай и Одисей са баджанаци, защото Пенелопа също е дъщеря на спартанския цар Тиндарей, дори и да е осиновена от него. Освен това Ахил и Хектор почти едновременно се влюбват в къдрокосата Андромаха и още тогава пламва антагонизмът на мирмидонеца към сина на Приам, защото азиатската красавица избира Хектор. В сценария ще се демонстрират почти всички олимпийски дисциплини от онова време, както и първата в света борба в стил ММА или „борба без правила“, която тогава се е наричала „Панкратион“ и понякога се е стигало до смърт на един от двамата участници. Тъй като аз съм пацифист, в моя сценарий смъртта напълно отсъства, но нейният хладен полъх се усеща, особено на финала, когато след 15 години корабите на обединените гръцки царе приближават Троя. Но пък има в него много любов и страсти, както и неочаквани развръзки, интриги и неочаквани обрати.

-А вие като писател придържате ли се към правилата на т.нар. политическа коректност и на еврогейските ценности, наложени от Холивуд и от изпълнителите на доктрината „Дълес“? 

-Вече в няколко свои интервюта съм заявявал своята категоричност спрямо опитите да се наложат тези извратени отношения в Европа и не само в нея, така че не ми се ще да се повтарям. Може и да е консервативно, може да не съм модерен, дори може да съм задръстен, но докато съм жив, ще отстоявам моралните си и естетически принципи, ако е нужно и с оръжие в ръка, макар вече годините да ме притискат. Но няма да позволя на никого да направи внуците ми джендъри или да ги накара да се кланят на който и да е бог, ако те не го желаят.

-Каква е разликата между ахейците от Микена, тираните, властвали преди три хилядолетия и днешните, които робуват на господарите си от Вашингтон и Брюксел, купувайки неизползваеми изтребители във времена, когато умните държавници се чудят откъде да намерят средства, за да не се счупи икономиката и хората да умрат от глад?

-Това за изтребителите няма да го коментирам, защото не е моя работа. Но като живял и видял човек, бих казал за 88-ми път, че всичко в България е далавера и то нито от вчера, нито пък отпреди 88 години. Няма смисъл да се връщаме в средновековието. Достатъчно е да се взрем в периода от Освобождението досега, за да видим, че твърдението ми е точно като швейцарска Омега. Вече 150 години ни управляват и крадат селяндури, говедари и криминални престъпници. Нищо не се е променило откакто сме си върнали името на държавата. И няма какво да им се сърдим, защото те произлизат от същия народ, от който сме се пръкнали и ние. Всеки, който стъпи във Властта, става такъв или се оттегля преди да са го смачкали като хлебарка, защото Мафията е безмилостна. Не фиксирам Коза Ностра, а Политическата Мафия, която е изградена по съветски модел и то от близките години след ВОСР (б.а. Великата октомврийска социалистическа революция). Имал съм време да се запозная с доста документални творби по темата, както и с художествени, но на документална основа. 

Нищо няма да се подобри в България, докато целият Народ тотално не си смени мисленето и ценностната система. Впрочем аз наблюдавам вече 30 години подмяна на тази ценностна система, само че надолу към тъмната страна.

-Познат сте на читателите и като автор на апокрифа „Исусови хроники“, и като поет, и като преводач на стихове, и като хипнотерапевт. Наскоро в интервю за „Добро утро, Бургас!“ по Канал 0 споделихте, че обичате този град и кръвта ви е солена. Живеете от доста време в Англия. Какво ви доведе отново в Бургас?

-Това, че баща ми беше бургазлия не го мисля за основен мотив, но че всяко лято бях на „Сливница“ 48, си е доста сериозна романтична струна в моята сърдечна китара. Имам си и немалко приятели, както и една лъчезарна сестра, с която успях да се видя след предаването по RN миналия петък. Живея в Англия, не спирам да мисля за България, най-вече като място, където живеят две от децата ми, заедно с техните деца, където имам прекрасни приятели, с които мога да говоря по теми, немислими за Острова. Но поне засега нямам идея да се върна да живея в Родината, защото не желая да ме управляват морални изроди, крадци и престъпници. И независимо, че съм извън границите, докато дишам, ще продължавам да казвам, да пиша и дори да крещя срещу всичко, което ме възмущава и нарушава вътрешния ми покой. И нека Бог да пази България, защото тя определено има нужда от Божествена защита!