Опасната игра на Лондон по ръба на Брекзит
Борис Джонсън се показва като фен на политическия авантюризъм
Oще откакто встъпи в длъжност миналия юли, Борис Джонсън се показва като фен на политическия авантюризъм. Но в края на една съдбовна за британската политика седмица, когато ЕС заплашва Великобритания със съдебни действия срещу заради намерението е да наруши сделката за Брекзит, а правителството е заклеймявано за готовността си да наруши международното право, Джонсън наистина стигна твърде близо до ръба. Защо ще поема толкова висок риск в такъв важен момент? Една от вероятните причини за желанието му да торпилира преговорите и да наруши споразумение, което сам е подписал, са държавните помощи, пише вестник Труд.
Засега правителството не е оповестило много подробности за конкретните си намерения. Алок Шарма, министърът на бизнеса, енергетиката и индустриалната стратегия, заяви, че страната ще е доволна да следва правилата за субсидиране, определени от Световната търговска организация, от следващия януари. Също, че тя трябва да има гъвкавостта, “като независима суверенна нация”, да се намесва в подкрепа на новите и възникващи индустрии, както и в защита на работните места.
Какво означава това на практика не е ясно, но правилата на СТО относно държавните помощи се прилагат само за стоки и по своята същност са ограничени като вътрешна рамка. По-скоро, ако слуховете от Уестминстър са верни, както Джонсън, така и главният му съветник Доминик Къмингс, са готови да рискуват Брекзит без сделка, за да могат да следват без ограничения своята визия за Обединеното кралство. Според тях само тогава правителството ще има свободата да изгражда свои собствени технологични компании за трилиони долари - новите титани на икономиката, които ще позволят на глобалната Великобритания на Джонсън да просперира. Само така Обединеното кралство ще избяга от участта да свири втора цигулка в технологиите на бъдещето и да бъде принудено да разчита на иновации от САЩ и Китай.
Ако трябва да сме честни, този подход е погрешен по всички параграфи. Погрешно е да жертваме търговските отношения на Великобритания с най-близките є съседи заради способността да подкрепяме нови индустрии. Също така е погрешно режимът на ЕС да се смята за ограничаващ британските амбиции в областта, защото той допуска отраслова помощ. Като член на ЕС Великобритания е похарчила много по-малко за държавни субсидии като процент от своя БВП, отколкото примерно Франция или Германия.
Още по-лошо, подходът противоречи на духа на британската индустриална политика, водена от десетилетия насам, за въздържане от фаворизиране на победителите. Тя спомогна за повишаване на конкурентоспособността и дори послужи за пример на други нации. Вместо това, сега Къмингс изглежда готов да повтори грешките на Харолд Уилсън, който обещаваше, но в крайна сметка не успя, да преобрази Обединеното кралство с “нажежения до бяло пламък” на технологиите.
Тревожно е, че Джонсън и Къмингс изглежда вярват, че държавната помощ може да създаде следващия Microsoft или Google. Това не е вярно. Днешните преуспяващи технологични пионери не са изградени под ръководството на правителството, нито с държавни подаяния. Има, разбира се, и изключения, основно в области като отбраната и националната сигурност. Истинският двигател на иновациите са първокласните университети и изследователски институции, каквито във Великобритания не липсват. Ролята на правителството е да насърчава подходяща среда, в която новите компании да процъфтяват, а това означава привличане на таланти - а също и на капитал. Много от стартиращите фирми в страната се оплакват от недостиг на дългосрочно финансиране.
Не бива да се позволява страстите на конкретни личности, били те на г-н Къмингс или на местен общински съветник, да определят кой заслужава държавна помощ и кой не. Добре функциониращата система трябва да предотвратява произволни, пристрастни и прахоснически решения. Позицията на Джонсън ще направи лоша услуга на Великобритания в периода след Брекзит. Време е той да отстъпи назад от ръба.
