Народът е суверен – следва той да реши дали да сме монархия, президентска или парламентарна република

Даже Тодор Живков е провел референдум за конституцията си, припомня Даниела Божинова

Ключови думи: Даниела Божинова, парламент, ВМРО, референдуми

Днес парламентът изненадващо прие предложението на ВМРО гражданите да могат да гласуват на референдум и по въпроси от компетентността на Велико Народно събрание (ВНС). Потърсихме за мнение по темата Даниела Божинова, която от години се бори за референдумна демокрация. Тя е председател на Националната гражданска инициатива „Участие, не участ“, която е за промяна на законодателството за пряко участие на гражданите в управлението. Божинова е лидер и на „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“. Член е на Изпълнителния съвет на партия „Зелено движение“ от коалиция „Демократична България“.

- Г-жо Божинова, парламентът днес изненадващо прие законова промяна, според която отпада забраната за референдуми по въпроси от компетентността на ВНС. Това добре ли е?

- В момента имаме два начина за промяна на Конституцията – чрез ВНС или чрез Обикновено Народно събрание (ОНС) по определена процедура - чрез квалифицирано мнозинство и т.н. Има изрично изключени въпроси, които гражданите не могат да решават, но има и въпроси на ВНС, които са предмет на дискусия и на решаване от ОНС. Значи те могат да ги решават.

- Т.е. и досега гражданите можеха да променят конституционните текстове, ако те са от компетентността на ОНС?

- Да. Иначе, моята позиция е „за“ конституционен референдум. Всички промени в Конституцията трябва да минават на референдум – т.е. те да влизат в сила само след като получат съгласието на мнозинството. По отношение на приетите днес поправки в закона, предполагам, че някой ще сезира Конституционния съд (КС). Всичко е много ситуационно и вероятно е обвързано с политически инициативи на ВМРО. Защото нас ни питат за това, което е дневен ред на самите политически партии и политици, а не което е дневен ред на гражданите. И с оглед на това да улесним тази процедура на политиците, сега са приели и тази законодателна промяна. Това не ме учудва. Законът за референдумите винаги се променя ситуационно според конкретния политически контекст - заради това той трябва да има конституционна гаранция. В смисъл, някои от нещата, които обуславят параметри на прякото участие, в бъдеще трябва да влязат в българската Конституция, когато дойде време да я поправяме сериозно.

- Дали все пак не е опасно гражданите да решават, примерно, за формата на държавно управление - да станем президентска република, монархия и т.н.?

- Това е въпрос на гражданите, разбира се, но това е и въпрос на Велико Народно събрание – засяга държавното устройство. Това не може да бъде решено от ОНС.

- Но ето, че вече може да бъде решено от гражданите с референдум!

- Би следвало да могат да решават този въпрос. Ако гражданите са суверенът, ако повярваме на постановката, че цялата власт произтича от суверена, а това е българският народ, тогава би следвало той да решава дали да бъдем монархия, президентска република, парламентарна република и т.н. Даже социалистическата революция го е спазила това, като ни е питала - република или монархия. Даже и Тодор Живков е провел референдум за неговата си конституция. Ние от 30 години се управляваме от правила и Конституция, която не е получила съгласието на българите на референдум.

- Т.е. Вие приветствате тази промяна в закона за референдумите?

- Не я приветствам, защото тя е промяна на парче и тя решава конкретна процедура, която предстои и която устройва политическото статукво. Това не е фундаментална промяна. И е уязвима – тя може да бъде оборена с оспорване в КС.