Клубът 27: Трагичният живот на талантливата Ейми Уайнхаус

Ключови думи: ейми уайнхаус, певица, история, клуб 27

Ако някога сте чували Ейми Уайнхаус да пее, има голяма вероятност гласът ѝ веднага да се появи в ума ви, когато някой спомене името ѝ. Изключителният тон на изпълнителката беше толкова уникален, че Тони Бенет я описва като „една от най-добрите певици, които някога съм чувал“. Катрин Бот пък описва гласа ѝ като „онези, които незабавно разпознаваш“. 

Песните на Ейми са направени специално за гласа ѝ и пасват отлично на имиджа ѝ. От „Back to Black“ и „Tears Dry on Their Own“ до свирепата, но трагична „Rehab“, музикалната кариера на звездата разкрива душата ѝ и е уважавана както от професионалисти, така и от обществеността. 

За съжаление, колкото и талантлива да беше, личният живот на Уайнхаус е напълно различен от безупречната ѝ кариера. Тя е преследвана от лични демони и жълтата преса и докато славата ѝ набираше сила, то животът ѝ се сриваше главоломно. В крайна сметка тя не успя да се справи с проблемите си преди да е станало твърде късно. 

Днес разглеждаме историята на един от най-талантливите членове на „Клуб 27“. 

Проблеми още в началото

Ейми Уайнхаус е била талантлива още като малка, но за съжаление първите признаци на проблеми, които я мъчат и в зрелостта ѝ, също присъстват. Уайнхаус е родена на 14 септември 1983 година в семейството на таксиджията Мич Уайнхаус и фармацевтката Янис Уайнхаус. Детството на бъдещата звезда е изпълнено с музика, поради факта, че семейството ѝ е пълно с джаз музиканти. През годините тя е изложена на много различни стилове и когато е на 10 години става част от рап групата „Sweet 'n Sour“. 

През 1996 година, 12-годишната Уайнхаус успява да получи място в престижното театрално училище „Силвия Янг“. Само четири години по-късно обаче е изгонена. Изглежда, че бунтовническия й характер се проявява още тогава, защото причината за наказанието е „непристойно поведение и продупчване на носа“. Изглежда, че училището не е било подходящо за нрава на Ейми.

Въпреки проваленото обучение, Силвия Янг признава, че талантът на Уайнхаус е сравним с този на Джуди Гарнланд или Ела Фицджералд. „Тя можеше да бъде една от най-великите певици“, спомня си директорката. 

Ранен дебют

Ейми Уайнхаус е само на 19 години, когато подписва първия си професионален договор. Година по-късно, през 2004-а, излиза и дебютният ѝ албум „Frank“, който веднага достига до номер 3 в британските музикални класации. Не само че пее за живота си, но Ейми и пише за него. Като вдъхновение за първите си песни, тя използва връзката с бившия си приятел.

Критиците описват звездата като „бяла жена с черна душа“, а самата тя признава, че нейните идоли са Сара Вон, Дина Вашингтон и Ела Фицджералд. Тя избира да заложи на моден стил от 60-те години на миналия век, превръщайки прическата си в своя запазена марка и запознавайки света с дебелата очна линия.

Нейният голям успех обаче е съчетан с нарастващ дискомфорт на сцената и страх от изпълнения пред публика. За да компенсира това притеснение, Уайнхаус се обръща към алкохола, който я кара да забрави за всичко и да излезе пред хората. 

Връзката, която я тласка надолу

Кариерата на Уайнхаус започва да върви нагоре, но личният ѝ живот е съвсем друга картинка. През 2005 година тя започва да се среща с Блейк Фийлдър-Сивил, което бележи и началото на метаморфозата на изпълнителката. Именно тогава тя преминава от конвенционалния външен вид в джазовата епоха, появяват се множеството татуировки и очната линия.

Фийлдър-Сивил напълно признава, че той е човекът, който запознава певицата с „хероина, кокаина и самонараняването“ и споделя, че се чувства изключително виновен за това. Отношенията между двойката са меко казано турбулентни. Звездите се събират и се разделят на няколко пъти, като през 2007 година решават, че е време да се оженят. Бракът им обаче не продължава дълго и само след две години двамата вече искат развод. 

Поне веднъж ситуацията е излизала извън контрол, като се съобщава, че един път дори са „били покрити с кръв и натъртвания“. По времето когато Уайнхаус прави своя пробив в музикалната индустрия, Филдър-Сивил е в затвора за нападение. Когато тя умира през 2011 година, той отново е зад решетките, този път за опит за грабеж и притежание на пистолет.

И все пак, въпреки предупредителните знаци, които бяха разпръснати обилно около цялата им връзка, Ейми винаги е смятала бившия си съпруг за нещо като муза. Дори по време на най-тежките им неприятности, тя публично е заявявала подкрепата си към Блейк и дори си прави татуировка с името му, която се намира близо до сърцето ѝ. 

Като че ли Ейми Уайнхаус прекара по-голямата част от живота си в ходене по дивата страна. Затова феновете ѝ никога не се изненадваха, когато се появяваше новина, че изпълнителката има проблеми със закона. Голяма част от това нежелано внимание от страна на органите на реда съвпада с бурните години, когато „Back to Black“ изстрелва Ейми до статут на суперзвезда. Тогава се появяват и проблемите ѝ с алкохола и наркотиците.

През 2007 година звездата е арестувана в Норвегия и е прекарала нощта в ареста заради притежание на канабис. Това обаче не е единственият такъв случай през тази година. Тогава тя попадна зад решетките заради проблем с тогавашния ѝ съпруг Блейк. Според медиите, срещите на Уайнхаус със закона продължават и през 2008 година, когато тя е арестувана за предполагаемо нападение пред бар в Лондон. Същата година срещу изпълнителката е повдигнато още едно обвинение в нападение, както и арест за предполагаеми престъпления, включващи наркотици. 

Проблемите със закона обаче не са най-лошата част от живота на Уайнхаус. Най-страшният аспект е дългогодишната ѝ борба с пристрастяването. Певицата започва да пие обилно около времето, когато придобива известност. Тя използва алкохола като метод за справяне със славата. 

Заедно със съпруга си редовно употребяват наркотици, които в последствие започват силно да влияят както на гласа ѝ, така и на кариерата. Доста често Уайнхаус изглежда пияна на сцената и тълпите започват да я освиркват, а концертите ѝ се отменят. Въпреки че представителите на изпълнителката приписваха проблемите на „здравословни причини“, злоупотребата ѝ с алкохол и забранени вещества е очевидна за всички. 

През 2008 година мениджърът ѝ Ник Шамански се опитва да накара звездата да постъпи в рехабилитационна клиника. Този процес е описан в песента ѝ „Rehab“, в която се пее, че баща ѝ – Мич, смята, че всичко е наред с дъщеря му. В сингъла се казва, че „всеки, който се опита да заведе Уайнхаус в рехабилитационна клиника, ще усети сериозни последици“. 

Интересното е, че Ейми е съгласна да започне лечение, но е искала и подкрепа от баща си. Мич обещава на Шамански, че ще накара дъщеря си да отиде в клиниката, но нещата се променят, когато той остава насаме със звездата. Този случай е описван като последният реален шанс на Уайнхаус да се справи с проблемите си, преди нещата да излязат извън контрол. И въпреки че малко по-късно, през 2008-а, изпълнителката все пак влиза в клиника, вече е твърде късно.

Здравословни проблеми

Ейми Уайнхаус се бори и с булимията в продължение на няколко години. Брат й смята, че здравето ѝ е било значително отслабено от периодите на екстремно преяждане и последващите пристъпи на самоналожено повръщане и депресия, характерни за състоянието. Алек Уайнхаус казва, че болестта се е появила в тийнейджърските години на певицата, когато тя е имала група приятели, в която всички слагали купища сосове на храната си, изяждали всичко и след това я повръщали. Той допълва, че в крайна сметка повечето от тях са спрели, но състоянието на сестра му е останало и се е превърнало в сериозен проблем. 

Още един член на „Клуб 27“ 

Има звезди, които възобновяват кариерата си, след като са претърпели сериозно поражение. Робърт Дауни-Джуниър е такъв пример, който успява да се справи с вътрешните си демони и да се изстреля към световна слава. Ейми Уайнхаус обаче не е такъв човек. 

През 2011 година тя решава да организира турне, което да послужи като нейното грандиозно завръщане на сцената. Преди това изпълнителката напълно напусна полезрението на обществото и изненада всички, когато обяви своята обиколка из Европа. На сцената в Белград обаче стана ясно, че завръщането е всичко друго, но не и славно. 

По-скоро това беше болезнена демонстрация, че проблемите с пристрастяването все още не са в миналото на Уайнхаус. По време на концерта тя спря по средата на песен, за да представи групата си, но едва помнеше имената им. Изведнъж реши да използва една от танцьорките си, която да поеме вокалите на сингъла „Valerie“. Изпълнението беше обявено за най-лошото в историята на Белград, а самият министър на отбраната на Сърбия го нарече „огромен срам и разочарование“. Останалата част от турнето беше незабавно отменена.

Източник: tialoto.bg