Ще убие ли дистанционната работа големите градски центрове?
Карантината показа на много работодатели, че този тип заетост е ефективен
Първият пакетиран сандвич във Великобритания бе продаден от Marks and Spencer през 1980 г. за 43 пенса, а първият магазин от веригата за сандвичи Pret A Manger отвори шест години по-късно. Това беше десетилетие на икономическа трансформация: офисите в големите градове заменяха фабриките като двигатели на растежа, а сандвичите бяха тяхното гориво. Обектите на Pret сега са навсякъде в столицата. На една от главните улици в Лондон има толкова, колкото в цял Уелс. Възходът на Pret следваше този на града, като до скоро не се виждаше как това ще престане, пише Сара О’Конър за Financial Times.
Наскоро обаче Pret обяви, че ще съкрати 2 890 работни места, почти една трета от персонала си, след като пандемията изтри „близо десетилетие на растеж” за компанията. Тези съкращения са представителни за кризата, пред която сега са изправени центровете на големите градове. Най-голямата британска бизнес организация, CBI, предупреди, че тези райони ще се превърнат в „призрачни”, ако служителите не се завърнат скоро по бюрата си. Правителството на Обединеното кралство стартира публична кампания за насърчаване на повече хора да се върнат на работните си места. Не става въпрос само за Pret: собствениците на търговски имоти, салоните за химическо чистене, фризьорите, ресторантите и търговците на дребно също зависят от ежедневния прилив на милиони бели якички към центровете на големите градове.
Но британската икономическа география бе поставена под напрежение още преди коронавируса. Качествените работни места се концентрираха все повече в Лондон и още няколко големи града като Манчестър. Това бе неблагоприятно за останалата част от страната, но и за жителите в тях. Силното търсене вдигна цените и наемите на имотите, което намаляваше разполагаемия им доход. Медианният доход на домакинствата в Лондон след разходите за подслон се е повишил с едва 6% от началото на века насам, в сравнение с ръст от 13% в провинцията. Младите хора особено се изправиха пред незавиден избор: да наемат стая в тесен скъп апартамент в развит град или да гледат отстрани как кариерата им страда.
Растящите жилищни разходи изтласкаха служителите в градовете по-далеч от центровете. Средното време за пътуване до работа се е увеличило във всяка възрастова група през последните две десетилетия. Лондон погълна огромни държавни разходи за инфраструктура, предизвиквайки негодувание в останалата част от страната, но хората в столицата все още се тъпчат във влакове, метро и автобуси. Според показателите за качеството на живота лондончани са най-кахърните на Острова, предава investor.bg.
Високите жилищни разходи бяха особено проблематични за нископлатените работници, благодарение на които големите градове функционират. Все повече само мигрантите изглеждат готови да приемат такава работа, чистейки офиси или правейки кафе. През 2017 г. директорът за човешките ресурси в Pret заяви пред парламента, че само един от 50 кандидати във фирмата е местен. По-късно същата година FT интервюира румънка, служител на веригата за сандвичи, която се будеше в 3 сутринта, за да стигне навреме до обекта й на станция Уотърлуу след час и половина пътуване от Ийст Хям. Тя получаваше 16 000 паунда годишно. „Pret икономиката” започваше да изглежда неустойчива още преди правителството да обещае по-строг имиграционен контрол върху нископлатените работници след Brexit.
Covid-19 направи възможно едно различно бъдеще. Карантината показа на много работодатели нещо, което изобщо не са си представяли (и иначе никога не биха опитали): дистнационната работа в голям мащаб е ефективна. Дори след като непосредствената здравна заплаха отмине, е вероятно много работодатели да продължат да разрешават на персонала си да работи частично от вкъщи, имайки предвид спестените разходи. CBI правилно посочва, че работата от дома е по-лесна за по-възрастните служители, с големи жилища и натрупан социален капитал. По-младите може да искат да прекарват повече време в офиса.
Но дори те могат да бъдат изкушени да живеят по-надалеч и да работят почасово от дома, ако това означава, че ще могат да си купят къща. Холандско проучване сочи, че хората приемат по-дълго пътуване до офиса за всеки допълнителен работен час от вкъщи. Вече има знаци, че те се местят извън скъпите големи градове - не само Лондон, но също Ню Йорк и Сан Франсиско.
Спадът в броя на пътуващите до работа в големите градски центрове би бил голям удар за бизнеси като Pret, които бяха перфектно пригодени за доковидната ера на урбанизирани хъбове. Новата реалност създава нови печеливши. Хората вече харчат повече в локалните магазини и кафенета на главните улици в предградията. Новите възможности изобилстват. Pret би могла да закупи флотилия от ванове, които да обикалят жилищните райони, пускайки различни мелодии, за да изкара работниците от домовете им за чашка кафе.
Големите градове няма да загинат, но ползите им могат да станат по-разпръснати, като добре платените служители се разселят навътре в провинцията. Работата на правителството е да улесни този преход, а не да убеждава хората да се върнат към свят, който и без това не работеше.
