Очаква се сериозен трус по разлома Халкидики - Истанбул

Ключови думи: земетресение, халкидики, проф емил ботев, солун

Сеизмологът проф. Емил Ботев говори  за труса в Солун, за опасността от нови размествания на земния пласт и коя е най-голямата заплаха за България от силно земетресение.

- Професор Ботев, Балканите отново се разтърсиха, този път около Солун. Може ли да очакваме по-сериозни трусове, които да засегнат територията на България?

- Трусовете в района на Солун се дължат на едно сеизмично огнище на сушата, което генерира през последните дни тези близо 40 слаби труса с магнитуд между 2,5 и 4 по Рихтер. Или т.нар. автършокове, които продължават.

В този смисъл не може да се очаква някакво особено преразпределение на натрупаното напрежение в земните недра в района. То не е особено голямо и бих се изненадал, ако възникне по-силно земетресение. Такива в района се предизвикват от Североегейския разлом, който върви от запад на изток, на приблизително 100 м южно от крайбрежието на Бяло море. Освен това той завива от остров Самотраки на юг, така че минава пред трите ръкава на Халкидики.

Там могат да се случат земетресения с магнитуд от 7 по Рихтер и дори по-силни. Такова имаше през 2014 г. и то се почувства в Хaсковско и Кърджалийско. Още по-рисков се явява северният сегмент на разлома, който тръгва от Халкидики, стига до Мраморно море, продължава до Истанбул и преминава в Североанадолския разлом. Там именно очакват нов мощен трус, като този в Измит през 1999 г., който отне живота на 17 000 души.

- Значи няма опасност за нас?

- Солунското огнище е локално и не може да повлияе на сеизмичната обстановка у нас. Нашите земетресения се предизвикват от локални огнища или блокове. Те също могат да предизвикат мощни трусове, но с голяма времева дистанция. И след като преди век сме разтоварили земното напрежение в Чирпан, не очакваме сериозни трусове още поне100 години. Казано образно, при геологическия часовник минутите са равни на десетилетия.

- Защо големите трусове ни заобикалят?

- Мощните земетресения са характерни за границите между големите тектонски плочи, обаче които не се застъпват на наша територия. Страната ни е вътрешноконтинентална част и сме защитени, защото подпъхванията стават във външноконтиненталната част. Само там, на границата между отделните континентални или микроконтинентални плочи, каквато е зоната на Егейската арка, могат да се породят силните и опасни земетресения. Там има елемент на подпъхване. Мястото е между средиземноморската, адриатическата и континенталната плоча. Това е невралгично място, където се извършват такива процеси на границата между отделните окрайнини на отделни плочи към Евроазиатския континент. При нас няма застъпване на такива плочи, за които вече казах, и които формират по границите си голямо натрупване на напрежение, без то да може да се разтовари предварително. Затова и ставащите край България земетресения са наистина силни и разрушителни. А в Чили например те достигат до магнитуд 9, като вълната се развива на стотици километри в рамките на една минута. А при нас трусовете, предизвикани от тези блокове, се развиват до 5-8 км максимум. Което се дължи на скоростта на придвижването на отделните блокове на територията на нашата страна - те са само от 1 до 4 мм в Кресненското дефиле в сравнение с 30-40 мм средногодишно, характерни за Южноегейската зона, 20-25 мм за района на Турция край Истанбул и Мраморно море. Това са порядъци от големи движения, които действително по-бързо водят до натрупвания на големи напрежения. Докато у нас, както всеки може да пресметне, те са 10 пъти по-слаби и предизвикват слаби трусове, които обаче плашат хората.

- Земетресенията все още не могат да се предвиждат с абсолютна точност, но какво все пак трябва да се прави, за да бъдат пораженията минимизирани?

- След 1977 година сеизмолозите започнахме глобални изследвания, но картата на сеизмичните зони, предложена през 1979 година, не се прие. Причината беше, че наложихме по-консервативни изисквания към строителството. Но след земетресението в Стражица, където бяха разрушени над 8000 къщи, наистина стари и паянтови, през 1987 г. изискванията влязоха в сила. Защото се разбра, че прогностичният елемент, който вложихме в тези карти, за съжаление наистина се сбъдна. След влизането ни в ЕС направихме хармонизация с европейските норми и стандарти за антисеизмично строителство при свлачище и с паянтово старо строителство. И от 2014 г. действа нов правилник за строителството, допълнен миналата година. Така че всички сгради, строени след 1987 г., са сеизмично устойчиви. Пример за това е земетресението в Перник, което макар и само на 20 км от София, практически не нанесе никакви щети в столицата. В Пернишко, по-точно в селата Мещица и Витановци, където всъщност бе епицентърът, също пострадаха само нерегламентирани и некачествено построени къщи - без проекти. Такива се сринаха на доста места от Трън до Рударци и Радомир. В самия Перник се сринаха само комин на ТЕЦ и водонапорна кула, но те по принцип бяха стари. И сега пострадалите сгради в Перник и околните села са или паянтови постройки, или стари къщи.

- Излиза, че основната сериозна заплаха от земетресения за нас си остава огнището във Вранча.

- Ще ви дам един пример от моята работа още като студент през 1976 г. В продължение на месеци вземахме проби от минералните извори на София и околните села и количеството на радона в тях непрекъснато нарастваше. А това е един от индикаторите за повишена сеизмична активност. Очаквахме голямо земетресение в София, а на 4 март 1977 г. удари във Вранча! Това отражение на процесите, ставащи на стотици километри от София, се дължи на факта, че във Вранча дълбочината на земетресенията са от 100 до 150 километра. Това е т.нар. горна мантия, която е значително пластична и сеизмичните вълни се предават на голямо разстояние без затихване, за разлика при повърхностните трусове, които затихват много бързо в условията на земната кора. Там земетресенията са много повече в мантията, където много по-лесно се разпространяват сеизмичните вълни и са по-опасни за нашата страна общежитие. Сега обаче имаме система за ранно оповестяване на земетресение оттам. И разполагаме с 20-30 секунди - времето, за което вълните на труса достигат от Вранча до нашата територия, което дава възможността да се задействат блокиращите системи в енергетиката.

Източник: Монитор