НСИ отчете рекорден срив на икономиката на България
Подобни данни бяха отчетени днес от Евростат за целия Европейски съюз
През второто тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт на България намалява заради кризата, предизвикана от коронавируса, с 8,2% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 9,8% спрямо първите три месеца на тази, сочи експресната оценка на НСИ.
Това е най-големият срив на българската икономика поне от началото на прехода към пазарно стопанство през 1989 г. насам, пише vesti.bg.
Дори в кризисните 1997 г. и 2009 г. НСИ не е регистрирал толкова голямо понижение на брутния вътрешен продукт в рамките на едно тримесечие.
За сравнение свиването на българската икономика през най-тежкото първо тримесечие от финансовата криза през 2009 г. беше с 6,3% на тримесечна база по сезонно изгладени данни.
През месеците от април до юни най-голям спад спрямо предходното тримесечие бележат износът, който намалява с 23,4% и инвестициите – с 4,3%.
На този фон НСИ не отчита толкова значителен ръст на безработицата. Тя се увеличава само с 1,7%, до 5,9%. Вероятната причина за сравнително малкото нарастване на безработицата са мерките, предприети от правителството в подкрепа на заетостта и най-вече механизмът „60 на 40”.
Подобни данни бяха отчетени днес от Евростат и за целия Европейски съюз. БВП на ЕС намалява през второто тримесечие с 11,7% на тримесечна и 14,1% на годишна база. Това е най-големият икономически срив, откакто е започнала да се води статистката за общността през 2005 г.
А след понижението на БВП на ЕС с 3,2% през първото тримесечие, вече официално единният пазар е в рецесия.
Същевременно правителствените мерки са дали резултат и в другите европейски страни, и заетостта намалява през второто тримесечие само с 2,6%.
Данните на Евростат показват още, че кризата, предизвикана от коронавируса, засяга най-тежко водещите икономики в Европа и оттам се разпространява към по-малките.
БВП на еврозоната се свива с 12,1% на тримесечна и 15% на годишна база. Най-голямата европейска икономика - Германия, която е в рецесия, пада с 10,1% на тримесечна и 11,7% на годишна база.
Още по-големи икономически сривове бележат Франция, Италия и Испания. Италианският БВП намалява с 12,4% на тримесечна и със 17,3% на годишна база. Съответно свиването на френската икономика е с 13,8% спрямо предходните три месеца и с 19%, отнесено към второто тримесечие на 2019 г. А в Испания сривът е с 18,5% на тримесечна и 22,1% на годишна база. Така и четирите най-големи икономики в ЕС - германската, френската, италианската и испанската, вече са в рецесия.
Надеждите сега са, че бързото откриване на ваксина и подобрените локални мерки срещу заразата от новия коронавирус ще предотвратят нуждата от нови строги ограничения и ще спрат срива на икономиката, а през следващата година ще последва също толкова бързо възстановяване.
