Най-тежко е да се грижиш за изоставени деца, с полиция убеждавахме майка, но тя спря лечението на болното си бебче

Майка отведе тежко болно бебе от болницата ни с мотива, че сме щели да го откраднем и да го продадем на норвежците, обидно, тежко и болно ни е, каза д-р Стилияна Томова

Ключови думи: д-р стилияна томова, началник, отделение по неонатология, умбал бургас, болно бебе в риск

Д-р Стилияна Томова е началник на Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас. Тук годишно се грижат за близо 1800 деца, от които 20% - недоносени. Една от най-обичаните детски лекари в града, носител на наградата „Личност на годината“ на „Флагман“. Името й (Св. Стилян – закрилник на децата) предопределя да се грижи и обича децата и знае още от ученичка, че това ще бъде нейната съдба.

- Д-р Томова, от болницата разпространиха тревожна информация, че все по-често деца стават жертва на своите родители. Един от най-тежките случаи е от Вашето отделение. Бихте ли разказали повече за него?

- Медицинската етика не позволява да навлизам в подробности. Става дума за новородено в тежко състояние, чието лечение бе принудително прекъснато от майка му и баба му, въпреки нашите предупреждения, че това е опасно за живота му. Изключително съм притеснена за това бебе. То е носител на две тежки инфекции, не наддава добре на тегло, изследванията не са особено добри. Близо два часа с един от заместник-директорите се опитвахме да убедим роднините, че най-добре е детето да остане и да се лекува. А когато се излекува, ще се прибере вкъщи, каквото е тяхното желание. Беше намесена и полицията. Когато полицаите дойдоха в болницата и разбраха колко е рискова ситуацията, в която роднините поставят детето, ме уведомиха, че тя ще бъде описана изцяло в доклада им. Информирахме Агенцията за закрила на детето, силно се надявам и роднините да се осъзнаят и да върнат детето за лечение.

Лекари от УМБАЛ-Бургас сигнализират: все по-често родители поставят живота на децата си в риск

- Тези заболявания опасни ли са за околните?

- Да, едното от заболяванията е силно заразно и друг човек би могъл да се зарази при контакт.

- По наша информация, става дума за проститутка с ХИВ и сифилис, която предава тези две заболявания на бебето?

- Не бих искала да коментирам. Всеки човек има право на лечение, независимо как се е заразил и каква професия упражнява.

- С какъв мотив майката и бабата отведоха бебето?

- С мотива, че сме щели да го откраднем и да го продадем на норвежците. Даже не знам как да изрека това, то е под моето човешко и лекарско достойнство. Това е изключително болно, обидно и тежко за всички колеги, които работим тук. Всяка година в нашето отделение се изоставят по 30 деца. Ничии деца, захвърлени от майките, оставени на нас. Дори и в момента имате такова дете. Някои от тези бебета нямат имена. Кръщаваме ги ние. Някои са с увреждания, имат нужда от рехабилитация, от внимателна грижа. Вече няма „Дом майка и дете“, няма институция, където да ги изпратим, както беше преди години. Трябва да ги настаним в приемни семейства. А желаещи няма, въпреки насажданите в обществото твърдения, че приемните семейства са много, едва ли не се избиват да гледат чужди деца, че това е „бизнес“. Ами не е. Всеки родител знае колко тежко се гледа дете, а колко тежко се гледа новородено с увреждане? И тези деца започват живота си в болницата. Никой не ги иска. Стоят с дни, с месеци. Започват да се усмихват, да гукат, да протягат ръчички... През това време другите бебета са вкъщи, ходят по разходки с майките си, опознават света. А техния свят сме ние. Едно здраво бебе няма работа в болницата. То трябва да си бъде вкъщи, с хора, които го обичат и се грижат за него. С месеци търсим приемни семейства, това е много трудоемък процес. И норвежците не идват, макар че никак не ми е до шеги.

- Според Вас, как може проблемът да бъде решен? Не само с приемните семейства, а с липсата на родителски капацитет?

- Знам, че институциите полагат много усилия да убеждават хората да станат приемни родители. Но като общество не бяхме подготвени за процеса на затварянето на детските институции. Може би той трябваше да продължи по-дълго и домовете да не се затварят, докато има достатъчно подготвени приемни родители за толкова много деца. Относно родителския капацитет считам, че от най-ранна възраст децата трябва да бъдат възпитавани за отговорната роля на родителя, да има специални уроци в училищата, да има задължителни курсове за бъдещи родители от определени, нискообразовани слоеве на обществото. Да знаят какви са техните отговорности като родители, че не само имат права, а носят отговорност за един нов живот, който изцяло разчита на тях.

В нашето отделение полагаме много големи усилия да съхраним връзката майка-бебе. Създадохме семейна стая, работим активно за подкрепа на кърменето. Няма нищо по-важно за едно бебе майка му, от момента на раждането. Децата, родени в риск, със здравословни проблеми, прекарват тук много време. Ако сме заедно с родителите в тази битка, ако се подкрепяме взаимно, само тогава тя ще има успех. Има научни доказателства за това, че бебетата преодоляват по-бързо болестите и растат по-добре, ако майките им са до тях. Тук се грижим за деца, родени по 600 грама – две шепи живот. Това е изключително предизвикателство, медицинско, научно. Повечето от тези деца успяваме да спасим, те порастват, проговарят, растат като нормални хора. Родителите им са ни близки, ние сме като едно семейство. Те знаят какво е да дежуриш около този кувьоз с месеци. Благодаря на всички тези родители, които подкрепят усилията ни, които ни имат доверие. Само заради тях продължаваме и се стараем да не се влияем от грозни ситуации като тази.

- Да се върнем на случая. Какво ще се случи с бебето, ако то не се лекува?

- Двете заболявания, на които е носител, са много тежки. Едното води до имунна недостатъчност. Другото е лечимо, но ако не се лекува, може да доведе до загуба на тегло, отказ от хранене, пневмонии, увреждане на вътрешните органи, деформации на костите и зъбите, загуба на зрение или слух и други неврологични проблеми, както и фатален край. Подозирам, че съвсем скоро това дете ще изпадне в тежко състояние и ще се върне в болницата и тогава ще бъдем обвинени, че не правим всичко по силите си, за да го спасим. Призовавам майката и бабата да размислят и да възстановят лечението на бебето.

- Как се отразиха ограниченията във връзка с коронавируса на работата на отделението.

- Свижданията са забранени в цялата болница, включително и в нашето отделение. Това пречи на работата ни, но сме длъжни да се съобразяваме с разпоредбите. Ситуацията е много деликатна, защото има бебета, които трябва да останат тук няколко седмици. Стараем се родителите да имат възможност да ги виждат, макар и по-ограничено, отколкото бе преди епидемията. Правим свиждания чрез видеовръзки, даваме информация по телефона от 12.30 до 13 всеки ден. Макар да сме против ограничените свиждания, те са много по-безопасни за бебетата от епидемиологична гледна точка не само в сегашната ситуация, а изобщо. Никога не знаеш този човек, който идва за среща с бебето, дали е здрав, дали не е носител на някое заболяване. Новородените трябва да се пазят от срещи с много и различни хора, техният имунитет не е укрепнал, това не е новост и не е отсега.