КС: Престъпление на президента се разследва, но той не може дори да бъде проверяван

Решението на Конституционния съд дойде след запитване на главния прокурор Иван Гешев

Ключови думи: Румен Радев, Иван Гешев, президент, Конституционен съд

Излезе дългоочакваното решение на Конституционния съд по дело №1 за 2020 г. – след запитването на главния прокурор по отношение на президента. В медиите излязоха различния тълкувания на съдържанието му.

Самият президент също не даде категорично мнение по темата.

Ето какво пише по въпроса специализираният сайт lex.bg:

Oткриването на данни за престъпна дейност на президента не препятства прокуратурата да започне наказателно производство. Но спрямо държавния глава не могат да бъдат извършвани каквито и да е действия – процесуални и извънпроцесуални, които пряко засягат негови лични права, под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата.

Това заяви единодушно Конституционният съд (КС) в решението си, с което разтълкува чл. 103 от основния закон и отговори в тази връзка на шест въпроса, поставени от главния прокурор Иван Гешев.

Един от основните въпроси по делото е за това какво има предвид Конституцията, когато казва, че срещу президента „не може да бъде възбудено наказателно преследване“. Значи ли това, че престъпни деяния на държавния глава въобще не може да бъдат разследвани, или пък само му гарантира, че не може да му бъде повдигнато обвинение?

От прочита на диспозитива на решението на КС става ясно, че той дава тълкувание на основния закон, което застава между тези две крайни виждания.

Той първо разяснява какво е възбуждане на наказателно преследване. И заявява, че това е „дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление“. „Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи“, обяснява КС.

Но веднага след това заявява: „При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство“.

С това тълкуване КС на практика затвърждава, че всяко престъпление трябва да се разследва, включително и ако е извършено от държавния глава. Прокуратурата и полицията обаче могат да извършват всякакви действия по разследването само ако не засягат лични права на президента. Т.е. срещу него не могат да бъдат извършвани например подслушване, претърсване, разпознаване, обиск, вземане на ДНК проба, но пък няма пречка да се разследва престъпната дейност на съучастниците му, да се извърши оглед на местопрестъплението – стига то да не е в дома на президента или в кабинета му, да се разпитат свидетели.

КС прави и друго ключово тълкуване – ако не се води досъдебно производство, а проверка, важат същите ограничения, т.е. пак не могат да се извършват действия, които засягат лични права на президента и водят до осъществяване на наказателна отговорност. 

„Имунитетът на президента би се оказал лишен от съдържание, ако в рамките на такива извънпроцесуални действия с наказателноправен характер бъде допуснато да се наруши неговата неприкосновеност. Въпросът за наличие на обвинение спрямо него може да възникне не само в рамките на фигурата на обвиняем, но и преди това, ако правният му статус може да бъде съществено негативно засегнат от действията, предприети от овластени за това органи в резултат само на подозрение, че поведението на президента би могло да осъществява престъпление. В тези случаи извънпроцесуалните действия могат лесно да прераснат в процесуални. Следователно, наказателната неприкосновеност на президента изисква да бъде защитен от всички действия, свързани с възможно реализиране на наказателна отговорност – процесуални и извънпроцесуални, които биха могли да нарушат неговите лични права и свободи“, заявява КС.

В решението изрично е отговорено и на хипотезата, при която вече е образувано наказателно производство. КС отново заявява, че и тогава имунитетът на президента и вицепрезидента „изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи“.

В мотивите си КС сочи, че докато президентът е на поста си „спрямо него не може да бъде възбуждано наказателно преследване, т.е. не могат да бъдат извършвани действия по разследването, които официално формално или мълчаливо да съдържат твърдение за извършено престъпление от тях и да засягат личната им сфера“.

„Конституционно установената функция на прокуратурата по чл. 127, т. 1 и т.2 от Конституцията по извършване и ръководство на разследването, за да се разкрие едно престъпление, не може да бъде препятствана от закрилата, която имунитетът обезпечава на едно лице. По започнало досъдебно производство органите по разследването не са възпрепятствани да извършват всички действия по него, стига те да не засягат личната сфера на лицето, ползващо се от наказателнопроцесуалната закрила на имунитета си“, заявяват конституционните съдии.

И приемат, че няма пречка по досъдебно производство да се извършват всички действия по разследването, „стига те да не представляват по естеството си насочване на обвинение – изрично или мълчаливо – към президента или вицепрезидента чрез действия, които пряко засягат техните лични права и свободи“.

„По този начин органите по разследването не са лишени от възможността да събират и запазват доказателства, както и да привличат като обвиняеми лица, по отношение на които няма конституционна или законова забрана да бъде възбудено наказателно преследване“, се обяснява в решението.

КС на практика приема, че конституционната защита на държавния глава е на три нива. Първото е, че той не може да бъде привлечен като обвиняем. Второто е, че и преди да бъде привлечен, спрямо него не могат да се извършват никакви процесуални действия. А третото е, че тези действия са недопустими и когато се извършва само проверка.

Тази част на решението засяга всички престъпления, които може да извърши държавният глава и общата забрана за възбуждане на наказателно преследване срещу него, докато трае мандатът му. И ако започне разследване, в един момент то трябва да бъде спряно до отпадане на имунитета на президента.

От решението на КС обаче става ясно, че някои престъпления, извършени от него, може да задвижат процедурата по предсрочното му освобождаване от поста. Основният закон (чл. 103, ал. 1) определя две хипотези, в които президентът носи отговорност за действията си, извършени при изпълнение на функциите му – държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Главният прокурор попита дали под „държавна измяна“ се има предвид тази по Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс, т.е. престъпните състави от чл. 95 до чл. 97а от НК.

КС заяви, че държавната измяна по Конституция и измяната по НК не са тъждествени. А основният закон визира „и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции“. Т.е. това са съставите от чл. 95 до чл. 110 в НК, в които влизат и предателство, шпионство, диверсия, вредителство и др.

И специално подчертава две неща. Първото е, че „понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката“. Т.е. тук отговорността на президента е свързана с наказателното право, а не с политиката.

Второто е, че „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпления извън съставите на престъпленията против Републиката“ и няма как други деяния да бъдат квалифицирани като такава.

Какво обаче означава другата хипотеза, при която държавният глава носи отговорност – „нарушение на Конституцията“. КС отговаря по следния начин: „Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката“.

От това тълкуване следва, че именно тук може да „влязат“ други престъпления, извършени от държавния глава. Но не всички, а само тези, извършени при изпълнение на функциите му. Т.е. възможно е извършено от президента престъпление във връзка с функциите му (което не е по Глава първа от НК, защото тогава ще е налице държавна измяна) да задвижи сложната процедура по предсрочно прекратяване на мандата му, защото е нарушение на Конституцията.

Така, ако една четвърт от депутатите – 60 души, повдигнат обвинение на президента, а две трети от тях – 160, гласуват за него, случаят ще отиде в КС. И ако той установи, че държавният глава е нарушил Конституцията, мандатът му ще бъде прекратен предсрочно.

„Не би могло обаче да се даде едно обхватно дефиниране на подобно поведение като неизпълнение на конституционно възложени задължения на президента, тъй като самото понятие „задължение“ има много значения и не се ограничава единствено до правни такива – президентът има също така и морални и политически ангажименти към нацията и в тях се проектира свободата, която получава с инвеститурата на властническите пълномощия от избирателите. Такова дефиниране, в порядък на тълкуване на Конституцията, би било в несъответствие с водещия принцип на върховенството на правото, тъй като би позволило прекрачването на конституционната рамка, която препятства абсолютизма на представителното учреждение“, заявява КС.

И подчертава: „Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което  само̀  решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията“ .

В решението КС прави важен коментар за процедурата по импийчмънт: „Става дума за крайна мярка, прилагана по изключение срещу президента при заплаха от или в ситуация на, настъпваща дестабилизация на държавността като резултат от негово поведение“. Тази процедура е конструирана така, че да изпълни предназначението си да прекъсне връзката на титуляра с неговата конституционна функция, черпеща легитимността си от вота на избирателите. Именно актът на инвеститура на властнически пълномощия в държавния глава – прекият избор от народа – е този, който поставя изисквания към самата процедура и към основанията за същата. Тъй като тя води до обезсилване волята на избирателите, при демократичното управление под върховенството на правото се изисква такава специална процедура, която да не допуска спекулации с нея и абсолютна власт на парламента и да гарантира разделението на властите“.