Кървавата графиня-вампир Елизабет Батори e най-жестокият сериен убиец в света

Ключови думи: елизабет батори, вампир, психопатия, история

Унгарската графиня Елизабет (Ержебет) Батори (1560 - 1614 г.) е най-жестокият сериен убиец, който светът познава, и е получила заслужено прозвището „Кървавата графиня". Графиня Ержебет Батори си осигурява челно място в раздел “Най-кръвожадните серийни убийци” в Книгата на рекордите “Гинес”, измъчвайки и отнемайки живота на над 600 млади жени. На нейната забележителна “производителност” биха завидели дори такива видни изверги на нашето време като Тед Бънди, Андрей Чикатило и Джефри Дамър. И дори колумбийските главорези Даниел Барбоса и Педро Алонсо Лопес изглеждат като първокласници със своите съответно 150 и 300 убийства в сравнение с Кървавата Батори.

Нейният чичо Стефан Батори бил крал на Полша, а брат й Стефан – принц на Трансилвания.

Смята се, че Елизабет е убила в замъка си около 600 млади момичета. Няма доказателства за мотивите за убийствата, но се предполага, че е клиничен случай на садист, като едновременно е вярвала в местни поверия, че къпането в кръв запазва младостта. Усилията, които полагаме днес, за да заличим отпечатъците от времето по лицето си, са само аматьорски козметични напъни в сравнение с технологията за подмладяване, разработена от унгарската благородничка, живяла през втората половина на 16-и век.

Историята на нейната психопатия може да се проследи до времето на ранното й детство. Още като много малка тя става свидетел на мъченията, на които подлагат крепостните селяни в семейното имение в Карпатите. Една от лелите й я научава всичко, което една млада девойка трябва да знае за садомазохизма, а друга един роднина я посвещава в тъмните практики на сатанизма.

Едва 15-годишна Ержебет се омъжва за граф Ференц Надажди и заживява в изолирания в полите на Карпатите замък Шейде. Съпругът й бил изключително жесток, имал специална стая за мъчения в замъка, която с удоволствие използвал при всеки удобен случай.
 

В началото на кариерата си на сериен убиец Ержебета започва да експериментира с различни техники на мъчение. През зимните месеци нарежда на някоя от слугините да излезе навън в снега и заповядва да я заливат с кофи леденостудена вода, докато тялото й се вкочени. Друга предпочитана техника включва разсъбличане на слугинята, обилно намазване на тялото й с мед и връзването й за дърво – за радост на мравките, пчелите и другите жилещи и хапещи насекоми. Разбира се, Батори не се отказва и от класическия бой с камшик, който изглежда й доставя особено удоволствие – гледката и миризмата на прясна кръв й доставя умопомрачителна наслада. Често Батори изпраща две от прислужниците си да “ловуват” вместо нея за свежа плът извън границите на замъка. Жертвите в повечето случаи са 13-14-годишни момичета, късове от плътта на които графинята изрязва и се угощава, докато са все още живи.

Във времето, когато граф Надажди не се сражава храбро на бойното поле в битките за спиране на турската експанзия в северната част на страната, той е активен съучастник в садистичните занимания на жена си. Междувременно им се раждат четири деца. Надажди умира в начало на 17 век и тогава нещата излизат извън контрол. Ержбета е на 44 години и усеща, че хубостта й започва да вехне. Доколко е истина, историците не могат да кажат, но най-разпространената легенда твърди, че графинята започва да избива млади жени, за източва кръвта им и после да се къпе в нея, защото е убедена, че кръвта на девствени жени ще възвърне отново младежкия вид на кожата й. С течение на времето убийствата стават все по-дръзки и по-начесто, защото графинята изпитва все по-голяма нужда от нестандартните си козметични процедури. Предполага се, че за отвличанията и убийствата Батори е ползвала услугите на доверен слуга.

В един момент изчезването на момичета от близките села се превръща в същинска епидемия. Въпреки, че изглежда абсурдно толкова дълго време никой да не се усъмни в деянията на графинята, факт е, че едва през 1610 г., около 25 години след първите убийства, крал Матиас разпорежда на граф Грегори Турзо да проведе разследване, за да се разбере какво, по дяволите, се случва в замъка Шейде и околностите. На 30 декември Турзо и хората му се промъкват тайно в замъка, където намират труп на младо момиче, както и още едно, все още живо, но на предела на силите си.

Мъжете разбрали, че е късно да помогнат на момичето и навлезли още по-навътре в замъка. До обонянието им достигнала ужасната миризма на разлагаща се плът. Миризмата се носела от още един женски труп, вързан с вериги за една колона. По тялото имало следи от побой и изгаряния, и тя също била обезкървена.

Шокирани от находките, мъжете заслизали пипнешком по каменните стълби, водещи към тъмниците на замъка. Не след дълго чули шум от движение в мрака, последвано от жаловит плач. Тръгнали по посока на звука и се натъкнали на затворнически килии с жени и деца, повечето от които едва се движели от липсата на кръв. Смъртта им била неизбежна, но извадили късмет да бъдат намерени и спасени.

Мъжете извели пленничките навън и продължили претърсването на по-горните етажи. Там, в една голяма, осветена с факли зала, открили следи от чудовищна садо-мазо оргия. Властите задържали всички отговорни за безнравствените деяния в замъка, отвели протестиращата графиня в една стая в нейния собствен замък, където я затворили, докато вземат решение за съдбата й.

Братът на Елизабет, Стефан, също бил известен с жестокостта си и не било безопасно около него да се навъртат жени и деца. Затова се предполага, че умствените разстройства при него и сестра му са генетично онаследени.

Лелята на Елизабет Батори, изтъкната дама от кралския двор, била известна като лезбийка и вещица. Вещерските учения придобила от чичо си-алхимик и поклонник на дявола.

За капак и дойката на Елизбает, Илона Джу – практикувала черна магия, ритуалите на която изисквали жертвоприношения с костите и кръвта на деца.

Елизабет започва да води полов живот доста рано и забременява на 14-годишна възраст от някакъв селянин, след което е изпратена в уединение, за да се избегне скандала.

На 15 години я омъжват за граф Ференц Надажди, велик воин, който често отсъствал от дома. Тя се премества в замъка Сарвар и се прочува с издевателствата си над прислугата. Въпреки че по онова време било нормално аристократите да бият до смърт слугите и графиня, Елизабет отбелязала своеобразен рекорд по измисляне на мъчения.

Докато Елизабет очаквала началото на процеса, в замъка й били открити кости и други човешки останки, както и дрехи и лични вещи, принадлежащи на изчезналите момичета. По време на обиска разследващите се се натъквали на мъртво момиче зад всеки ъгъл в замъка. Много от телата били с липсващи ръце или очи, а в камината намерили един почернял труп. В плитки гробове около замъка също били намерени тела.

Свидетелствата на оцелелите жертви и пълните признания от съучастниците обещавали тежка присъда за Елизабет Батори . Самата графиня не се явила на делото, останала в килията на замъка си и упорито твърдяла, че е невинна.

Заседанията на специалния трибунал от 21 съдии започват на 2 януари 1611 г., председателствани от съдия Теодосиус де Жуло от Кралския върховен съд. Те призовали много свидетели, понякога по 35 на ден, включително и семействата на изчезналите момичета и оцелелите жертви. Съучастниците на графинята били разпитвани кого точно са убили, кой е довел жертвите в замъка, разказвали с потресаващи подробности за участието на графинята в престъпленията. Разказите им поставят Елизабет Батори на първо място сред най-жестоките хора в историята.

Дойката на Елизабет признава за убийството на около 50 момичета. Използвала нагорещена до червено маша за мъчения, като я завирали в устата на някоя от жертвите. Самата господарка принуждавала отвлечените жени да участват в сексуални перверзии с нея. И при отказ, и при съгласие ги измъчвала до смърт: на едно момиче разчекнала устата, на други забивала игли по цялото тяло или разкъсвала плътта им с остри щипци. Понякога хапела момичетата до смърт и карала мъжете от прислугата да ядат от плътта им.

Илона Джу разказала още, че господарката й обичала да слага намаслена хартия между краката на момичетата и да я подпалва. Около леглото на графинята се леела такова количество кръв, че се наложило да посипват пода с пепел, за да се абсорбира.

Съдиите били ужасени от чутото, особено от разказите на оцелелите жертви. А с всеки изминал ден свидетелите добавяли нови и нови ужасяващи подробности за изтезания и трупове. Въз основа на откритите скелети и човешки останки, както и на показанията на очевидците, графиня Батори и нейните съучастници били осъдени за 80 убийства. Във втората част от процеса било представено новооткрито доказателство- списък, в който с почерка на Батори били записани имената на повече от 650 жени.

Съучастници на Батори получи адекватна съдебна присъда – били измъчвани и екзекутирани по също толкова ужасяващи начини, с каквито ти умъртвявали момичета. На някои от тях изтръгнали пръстите, други погребали живи, а трети обезглавили.

Крал Матиас настоявал за екзекуцията и на Елизабет Батори, но се изисквал специален указ, чрез който да бъде снет кралския й имунитет. Но нейният роднина, премиер-министърът Турзо, се изказал в нейна защита: не била състояние да разбере чудовищността на деянията си.

В крайна сметка графиня Батори била осъдена на доживотен затвор в нейния замък Чахтице, с право да обитава няколко стаи. Но прозорците и вратите били зазидани, оставили само малки процепи, през които да й дават храна.

След три и половина години, през лятото на 1614 (или 1613 г.), Елизабет умира на 54-годишна възраст. Пазачите забелязали, че тя не е докоснала вечерята си и когато погледнали през отворите я видели просната по очи на пода.

Източник: Chronikle Превод: Соня Георгиева, viapontika.com