Момичета от Бургас спасили една от пострадалите при ужасната катастрофа на магистрала „Тракия“

След преживения ужас на магистрала „Тракия“, Моника и Мария от Бургас са убедени, че изборът им да спасяват животи е правилен

Ключови думи: катастрофа, магистрала Тракия, Моника Димитрова, Мария Велкова, Бургас

Миризмата на кръв и дим от запаленият тир на магистрала „Тракия“, телата на шофьорите, изхвърчали от колите при тежката катастрофа с петима загинали, не може да бъдат забравени. Беше като филм на ужасите. Нямаше движени по аутбана, а само плачещи хора. Това казаха пред Нова телевизия Моника Димитрова и Мария Велкова от Бургас, които станали свидетели на адската катастрофа и веднага се втурнали да спасяват хора. 

Двете момичета пристигат минути след като тирът с турска регистрация къса мантинелата, навлиза в насрещното и помита куп коли. Те пътували към Бургас, прибирали се в родния си град. 

„Спряхме колата в аварийното платно. Сложихме си по една маска и тръгнахме натам. Видяхме колите и целия ужас. Втурнахме се веднага“, разказва Моника.

Тя е биолог, специализирала е научна онкология. Работи в едно от отделенията на Кралския медицински център в Нотингам и планира да учи за лекар.  

„Не съм виждала такова нещо. Едно е да виждаш ранени хора на работа, а съвсем друго – в момента, в който се е случило и е много по-страшно. Изплаших се. Не съм виждала такава гледка“, споделя пък Мария Велкова. Тя скоро е завършила медицина и възнамерява да специализира анестезиология и реанимация. От три години е сестра - реаниматор, а отскоро – лекар стажант. 

Касапницата на магистрала „Тракия“ се оказва полеви тест за двете момичета. 

„Ние минахме може би минута, след катастрофата. Още не бяха дошли линейки. Не мога да кажа, че медицински сме помогнали кой знае колко, защото единият млад мъж беше в много тежко състояние. След нас дойде лекар, който също е пътувал. Тогава отидохме при момичето, което бе в по-добро състояние. Решихме, че на нея повече можем да помогнем“, разказва Мария. 

„За жалост починалите бяха повече от оцелелите. Решихме да се фокусираме върху оцелялата жена, на която можехме да помогнем“, добавя Моника. 

„Камионът се запали докато бяхме до него. Изместихме тази жена от другата страна. Предадохме я на колегите от линейката с гръдна и с травма на главата“, уточнява Велкова. 

Въпреки ужасът Моника и Мария запазват самообладание. Съжаляват единствено за животите, които не са успели да спасят. 

„Имаше човек, затиснат под една от колите. Не можехме да му помогнем. Другият човек бе в един от автомобилите. При него отиде лекарят. Имаше човек под таксито. На следващият ден това бе потвърдено“, казва младата лекарка. 

Тя и приятелката й Моника са убедени, че човешкият живот няма цена. 

„Не мисля, че има как да се опише гледката, миризмата. Беше все едно, че е от страшен филм. На магистралата нямаше движение. Имаше хора, излезли от коли. Всички плачеха“, разказва Мария.

След преживения ужас, Моника и Мария са убедени, че изборът им да спасяват животи е правилен. 

След тази трагедия още повече искам да съм лекар, за да мога да помагам на хората, споделя Моника.