Спомени от соца: 10 причини да не изпитвам носталгия по Народна република България

Възпитанието тогава беше подмазване и нагаждане към ръководните другари, за да станеш "техен човек"

Ключови думи: спомени от соца, 10 причини, носталгия, ретро

Образование

Децата на „активните борци“ се ползваха с предимство при приемането във вузовете и в елитните гимназии. Много от тях бяха прости, нахални и със самочувствие, така свикнаха да живеят и децата им до ден-днешен. При социализма всички бяха равни, но някои определено бяха по-равни от останалите.

Медицина

Медицината беше отново с връзки както повечето неща. Връзки за добрите доктори, връзки за правилните лекарства западен внос. Ако нямаш връзки, тежкò ти и горкò, обръщат ти минимално внимание с грубо отношение. Сега е подобно, но малко по-качествено.

И да не си помислите, че наистина е било безплатно. Въпреки че сметки по болниците не са се плащали, здравеопазването винаги е било и ще си остане една от главните тежести на държавната хазна. Сметките винаги се плащат от данъкоплатците.

Безработица

Повечето ходеха на работа, но много малко всъщност работеха. Имаше десетки хиляди работни места, които не бяха нужни никому и след 1990 г. се разбра, че тези предприятия са изключително нерентабилни, не могат да се съревновават на свободния пазар и фалираха.

Още по-страшно бе положението с държавната бюрокрация, която буквално задушаваше държавата с изключителната си неефективност във всеки отдел и от която страдаме и до ден-днешен.

Равенство

Равенство определено нямаше и нямаше как да има, защото всички се опитваха да намират връзки и привилегии за всичко. Пуснали са това или онова в магазините – с връзки, моля. Искаш по-бързо или с определен цвят кола от „Мототехника” – с връзки. Искаш почивна карта през август за някое по-хубаво място - пак с връзки.

Почивка

Почивка бе разрешена само на определени места и почивни станции, и то по определено време. Не е възможно всички да почиват през вторите две седмици на август където си поискат и заради това трябваше да познавате правилния човек, който да ви уреди с карта. „Журналист”, Албена, ММЦ, „Ален мак”, Резиденцията на БЗНС, че даже и за първа линия на някой от вървежните къмпинги винаги трябваше някой да даде едно рамо и след това да му бъдете много задължени. Иначе ще ходите през май, септември или някъде другаде извън големите курорти.

Армията

Армията, полицията и Държавна сигурност имаха една главна задача и това беше да се държи населението под контрол. Границата се охраняваше страхотно, но тъй нареченият „кльон“ бе с наклон към НРБ, тоест с цел да попречи, ако някой реши да бяга навън от страната. Имаше тъй наречената гранична зона, в която не се даваше достъп без пътен лист и разрешение. Например, ако искаш да отидеш на плаж където и да е след Синеморец, бе почти невъзможно.

Увереност в утрешния ден

Имаше смели млади хора, които се опитваха да бягат на Запад, но не всички успяваха. На тези, които успяваха, им казваха „невъзвращенци“ и техните приятели и роднини бяха подложени на нечуван тормоз от Държавна сигурност и Народната милиция, а те самите никога не можеха и да си помислят да се върнат в родината си.

Участта на тези, които бяха заловени на границата при опит за бягство, пък бе наистина неимоверно трагична. Късметлиите от тях биваха разстреляни на самата граница, докато се опитваха да ги заловят, а граничарите получаваха премии за всеки заловен беглец, без значение дали е жив или мъртъв. Най-лоша бе съдбата на тези, които ги залавяха живи и след няколко седмици денонощни разпити и изтезания от Държавна сигурност биваха пращани в лагерите на смъртта.

Възпитание

Общественото възпитание в народната република показваше на младите хора, че за да успееш, трябва да се подмазваш и да се нагаждаш на ръководните другари, от които ти зависеше бъдещето с надеждата да станеш „техен човек“.

Ако случайно имаш неблагоразумието да покажеш индивидуализъм или собствено мнение, минаваш в графата „неблагонадежден“.  Ако не беше „техен човек“, перспективите за развитието ти се свеждаха до „мани го тоя“.

Стоките в магазините

Стоките в почти всички магазини бяха резултат на плановата икономика и бяха с изключително ниско качество и нулево разнообразие. Ако случайно не ви харесва шпековият салам, другарката продавачка зад щанда може спокойно да ви наругае. Това бе положението с абсолютно всички стоки на плановата икономика, което караше черният стоков пазар да разцъфтява. Най-големите гъзари се фукаха с вносни дънки, купени на черно.

Имаше едни други магазини в НРБ – „Кореком”, които бяха пълни със западни стоки. Докато обикновеният човек в средата на 80-те намираше начин да се сдобие с някой и друг долар и да купи на детето си шоколадово яйце или тоблерон, някои от „по-равните” другари и другарки можеха да си купят автомобили без ред и качествена битова техника.

Сигурност

Криминална и битова престъпност имаше, и то немалко, но бе забранено много-много да бъде отразявана по радиото, телевизията или в печата. Всичката пропагандна информация, която се подаваше на народа, бе изключително строго контролирана.

Все пак хорската мълва носеше митове и легенди за Жоро Павето и разни други изнасилвачи и даже легендарни обири.

Просто народът не беше осведомен и си мислеше, че няма опасност за него.

Източник: socbg.com