България изпълнява само два от четирите критерия за Еврозоната

Ключови думи: българия, еврозона, изискване

България изпълнява два от четирите технически критерия за присъединяване към еврозоната – ангажимент, който страната е поела при присъединяването си към Европейския съюз. Европейската комисия публикува днес доклада за конвергенцията от 2020 г., в който представя оценката си за напредъка, постигнат от държавите членки извън валутния съюз по отношение на приемането на еврото. Докладът обхваща България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция, които са правно задължени да въведат еврото.

Докладите за конвергенцията трябва да се изготвят на всеки две години, независимо от евентуални текущи процеси за присъединяване към еврозоната.

В него се посочва, че България покрива маастрихтските критерии за публичните финанси (60% дълг към БВП и до 3% дефицит), както и за дългосрочните лихвени проценти (базирани на доходността по бенчмарковите 10-годишни ДЦК).

Имаме обаче проблем с ценова стабилност, т.е с инфлацията, която през миналата година започна да расте и стои значително над средното референтно ниво, базиращо се на държави от еврозоната. Другият критерий, който не изпълняваме, е фактът, че не сме част от валутно-обменният механизъм (ERM-2). Правителството има план до юли месец да сме се присъединили, но това може да се случи, само ако Пътва инвестиционна банка (ПИБ) успее да увеличи капитала си успешно, покривайки установения от Европейската централна банка недостиг.

Всяка държава трябва да стои в „чакалнята“ на Еврозоната поне две години, преди да може да влезе във валутния съюз. Примери с други държави от Източна Европа показва, че чакането там може да продължи и десетилетие.

„Днешният доклад за конвергенцията показва окуражаващ напредък от страна на някои държави, въпреки че те все още трябва да преминат през няколко етапа, преди да могат да се присъединят към еврозоната. Както винаги, Комисията е готова да подкрепи тези държави членки. Важен етап по този път е присъединяването към валутния механизъм ERM II, за което Хърватия и България се подготвят в момента. Приветстваме усилията и на двете държави в тази посока“, коментира Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората.

Докладът се основава на критериите за конвергенция, наричани също „критериите от Маастрихт“, които са посочени в член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В доклада се разглежда също така съвместимостта на националното законодателство с правилата на икономическия и паричен съюз.

„През последните няколко месеца вниманието ни беше насочено към борбата с икономическите различия в еврозоната и на по-широкия единен пазар, свързани с различната дълбочина на рецесията, причинена от коронавируса. Днес правим преглед на конвергенцията по отношение на членството в еврозоната за седем държави членки. Този процес е основателно строг, тъй като разширената еврозона трябва да бъде и по-стабилна. Продължава да е важно държавите да работят и за гарантирането на истинско сближаване по посока на по-високи равнища на производителност и просперитет — не на последно място чрез насочените към бъдещето реформи и инвестиции, които бихме искали да подкрепим чрез Next Generation EU“, коментира Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката.

Този анализ установи, че държавите членки извън еврозоната като цяло са добре интегрирани икономически и финансово в IP/20/1011 ЕС. Въпреки това някои от тях показват макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална уредба. Въздействието на пандемията от коронавирус върху резултатите от доклада е ограничено, тъй като повечето от използваните в доклада данни за минали периоди се отнасят за периода преди избухването на кризата, както се изисква от строго определената в Договора методика. Комисията представи първоначална оценка на последиците от пандемията в икономическата прогноза от пролетта на 2020 г. и своето последващо предложение за специфични за всяка държава препоръки за всички държави членки, като и двете са в основата на бъдещите елементи на настоящия доклад.