Президентът Тръмп нанесе силен удар върху либералната цензура

Ключови думи: доналд тръмп, технологични гиганти

През изминалата седмица американският президент Доналд Тръмп нанесе нови три тежки крошета на отиващия си световен ред на неолибералния глобализъм. Обяви, че Г-7 - този институционален символ на колективния Запад и самодоволното господство на неолибералните елити - е вече остарял формат, който не представлява реалностите в света. И поради това възнамерява да го трансформира в Г-10 или Г-11 с участието на Русия, Австралия, Индия и евентуално Южна Корея. Освен това Тръмп спря окончателно финансирането на една от емблемите на глобализма - Световната здравна организация. Но с най-широк отзвук, естествено, са решителните мерки срещу все по-бруталната либерална политическа цензура, налагана от социалните мрежи, които вече открито заемат идеологическа позиция и потискат плурализма на мнения и свободата на изразяване.

След радикалния идеологически обрат, настъпил в американската политика с избора на Тръмп, основните технологични гиганти, които имат всеобемащо значение за комуникациите и всекидневието на милиарди - търсачката Google и социалните платформи Facebook и Twitter, заеха все по-неприкрити политически позиции в полза на прогресивистката и ляво-либерална опозиция в САЩ. Започнаха систематично да потискат легитимни теми и говорители. Чрез алгоритми, дискриминационно индексиране или заличаване на публикации и потребители, те започнаха да управляват политическия дневен ред. Да подменят присъщия на свободното общество ценностен и политически плурализъм. Под прикритието на тълкувани, както им е удобно понятия като „език на омразата“ и „глорификация на насилието“, тези корпорации ефективно ограничиха демократичната дискусия. И ако много от темите, по които се налага подобна цензура, имат подчертано вътрешнополитическо значение за САЩ, то има и такива с универсално значение.

Най-видим у нас, например, е подходът им по теми, свързани с джендър-идеологията. Ако изразите мнение в защита на безспорната научна истина, че човешкият пол е генетично детерминиран, а не въпрос на личен избор, то най-вероятно в социалните мрежи ще бъдете санкциониран, а в Google публикацията ви ще бъде изтикана на заден план от алгоритмите на търсачката. Същото се отнася и до много други теми. Нещо повече, технологичните гиганти се включиха в политическата борба срещу президента Тръмп. Още след изборите през 2016 г. от корпоративната цитадела на Google изтече едночасов видеозапис на една от редовните седмични среща на Сергей Брин, Лари Пейдж и висшия персонал на корпорацията, известни на техния корпоративен жаргон като „Слава Богу, че е петък“ (Thank God It’s Friday). Видеото, в звук и картина, разкрива стряскаща реалност, която не може да бъде омаловажавана просто като „обмен на лични мнения“, както се опитаха да се измъкнат от Google. Става дума за корпоративно съвещание за оценка на политическата ситуация и за набелязване на мерки за противодействие на резултатите от току-що проведените демократични избори в САЩ. Освен обидните думи за новоизбрания президент и неговите избиратели, корпоративната глутница планира и как да се противопостави на нарастващата съпротива в света срещу неолибералния глобализъм. Това е ярко свидетелство за нелегитимна намеса на безконтролни и непрозрачни корпорации с гигантска комуникативна власт в политиката. За задкулисна подмяна на демокрацията и манипулиране на общественото мнение, скрити зад фалшива претенция за „политическа неутралност“.

Миналата седмица Twitter премина нова граница в потискането на свободата на изразяване. Обяви за лъжа опасението на президента Тръмп, че гласуването по пощата ще доведе до изборни измами и злоупотреби. Няма никакво значение какво мнение има по този въпрос един или друг - това е легитимна тема за политическа дискусия. Броени часове по-късно, пак Twitter ограничи разпространението на президентската позиция по повод метежите, в които прерасна справедливия гняв от полицейското убийство на афроамериканеца Джордж Флойд в Минеаполис. Тръмп написа, че тези, които палят коли и сгради, трошат витрини, крадат от магазините и упражняват насилие по улиците са „бандити“, поради което федералната власт е готова да изведе Националната гвардия в защита на населението. И че там, където започва мародерството, започва и стрелбата. Категорична държавническа позиция, предназначена да стресне вилнеещите банди по улиците.

Според Twitter тази позиция била „глорификация на насилието. Най-лесно може да се провери колко лицемерна и плитка е лъжата на корпоративните цензори в този случай, ако се види дали аршинът е еднакъв за всички. Отговорът е - категорично не. В Twitter никога не са били цензурирани, например, акаунтите на иранските ръководители, които често отправят войнствени атаки към САЩ и лично към Тръмп. Никога не са били цензурирани няколко десетки хиляди акаунта на говорения в Иран език фарси, в които има не просто призиви за джихад, а и за убийство на Тръмп. Никога не са били цензурирани изпълнените с омраза и насилствени призиви за разправа с мъжете, защото са „свине“, тиражирани от радикални феминистки, нито пък на трансджендърите, които зверски атакуват всеки, който не приема, че мъже, които си въобразяват, че са жени трябва да бъдат допускани в дамските тоалетни и да се състезават в женски спортове.

Всичко това за Twitter, а и за Facebook, не е „език на омразата“ или „глорификация на насилието“. Докато един скорошен призив, че мъжете трябва да бъдат мъжествени, беше цензуриран, защото бил „нетолерантен и внушавал насилие“, което било против „правилата на общността“. И прочие. Тръмп атакува фронтално тази заплаха за свободата. Издадената от него изпълнителна заповед е начало на дълга и стратегическа правна и политическа битка.

Каква е същността на проблема? От създаването си социалните мрежи в продължение на дълги години бяха „виртуални площади“, където всеки може свободно да изразява мнение. Социалната мрежа предоставя платформа и възможност за всеки да общува по този нов начин. Именно поради това, в американското законодателство беше предвидено, че социалните платформи не носят юридическа отговорност за публикациите и мненията, които изказват техните потребители. Това, че някой казва нещо на площада пред кметството, не води до юридическа отговорност за кмета. Така и за виртуалните площади. Съвсем друго обаче е при издателите. Те носят отговорност за съдържанието, което публикуват, защото могат да го редактират, променят или да отказват да го публикуват. Тъкмо тази фундаментална разлика между социална платформа и издател - възможността за влияние върху съдържанието - е действащия законодателен модел в САЩ. Същото се отнася и до търсачките в интернет.

Вече е видно и с просто око обаче, че Twiter, Facebook и Google, спряха да се държат като неутрални към публикациите интернет платформи. Те все по-агресивно се намесват в съдържанието, публикувано от техните потребители, т. е. вече попадат в категорията на издатели. Следователно, трябва да носят юридическа отговорност - когато ти изтрият постинг или акаунт, да имаш възможност да ги съдиш за обезщетение и за нарушаване на свободата на словото. Сега тези интернет платформи имат имунитет. В САЩ темата се дискутира активно в последно време и има подкрепа, както в средите на управляващата Републиканска партия, така и в опозиционната Демократическа партия.

Цялостна промяна е възможна със законова поправка, за каквато призовава Тръмп. Но и без нея, по силата на президентската заповед, регулаторните органи ще бъдат задължени да преразгледат своите критерии и политики и да се придържат към стриктно тълкуване на нормативната уредба за разликата между интернет платформа и издател. И това е важна крачка напред в защита на свободата на изразяване, която сега е заплашена от безконтролната власт на технологичните гиганти.

Източник: Tруд