34 години от трагедията в Чернобил
Радиоактивният облак от експлозията засяга и България, но Централният комитет на управляващата тогава Българска комунистическа партия решава да не информира населението за опасността
На днешния ден преди 34 години се взриви Чернобилската АЕЦ "Ленин", на територията на бившия Съветски съюз. По международната скала на ядрените събития аварията в Чернобил е оценена от седма степен - най-високата възможна. Това е една от най-големите технологични катастрофи в историята. Тя е призната и за най-голямата в историята на атомната енергетика.
При изпитания на една от системите за сигурност в Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г., в 01:23 ч. московско време, става експлозия в четвърти енергоблок. Централата се намира на 15 км от украинския град Чернобил в Киевска област.
Съветските власти мълчат за катастрофата. Първото съобщение за нея е излъчено едва на 28 април вечерта, след като в Европа са засечени анормално високи нива на радиоактивност.
Радиоактивният облак от експлозията засяга и България, но Централният комитет на управляващата тогава Българска комунистическа партия решава да не информира населението за опасността. През следващите години у нас се наблюдава скок в честотата на онкологичните заболявания и заболяванията на щитовидната жлеза.
26 април е обявен за Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа. Това става с резолюция на Генералната асамблея на ООН от 8 декември 2016 г.
В документа се отбелязва: "Три десетилетия по-късно заради сериозните дългосрочни последици от бедствието в Чернобил, както и продължаващите нужди на засегнатите общности и територии и предлагаме на всички държави-членки, съответните агенции на системата на ООН и други международни организации, както и гражданското общество да отбележат този ден".
Взривът в Чернобилската АЕЦ напълно разрушава активната зона и цялата горна част на реактора, силно поврежда и машинната зала. Унищожени са всички бариери и системи за безопасност. Взривът и възникналия пожар са съпроводени с разпространение на огромна радиоактивност.
Всеки ден в околната среда попадат милиони кюри и този процес продължава до 6 май 1989 г., след което емисиите рязко намаляват.
Според доклад на "Грийнпиис", 13 европейски държави са засегнати от последиците на аварията. Радиоактивността, която носят със себе си заразените облаци от Чернобил, е установена не само в северните и южните части на Европа, но и в Канада, Япония и САЩ.
Незаразено остава само южното полукълбо.
Пожарите около зоната на атомната централа този април породиха отново страхове, че радиацията ще достигне опасно високи нива - само седмици преди тъжната годишнина от трагедията и в момент, когато не само Украйна, но и светът са заплашени от друга обща опасност заради пандемията от коронавирус.
Припомняме, че пожарът избухна на 13 април. Овладяването му отне седмици и породи спекулации за радиация 16 пъти над нормата. След него самият президент Володимир Зеленски трябваше да успокои обществеността, че това не е вярно.
В тази връзка на 20 април се състоя извънреден брифинг, на който комисар Никола Николов, директора на НИМХ Христомир Брънзов и ръководителя на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски заявиха, че радиационния фон у нас е в норма.
Брифингът бе даден след появили се спекулации за повишаване на допустимите нива и у нас.
Няма как ветровете да донесат радиация от Чернобил сега, няма риск за населението на България и не се налага предприемане на радиационно-защитни мерки. Това каза климатологът проф. Георги Рачев.
Източник: news.bg
Жега в страната
Когато стана авраията в Чернобил, скриха от народа изобщо че има авария, а после излъгаха че няма радиация над България. А българите купуваха като луди сеознните зеленчуци, а почвата беше напоена от радиационните дъждове. В следващите 2 десетилетия българите умираха от коварни заболявания, оцелелите и до ден днешен пият по 2 шепи лекарства за добро утро. Това си беше геноцид на червената пасмина срещу българското население