Коронавирусът и капанът на егоизма, в който попадна Европа

Eвропа е изправена пред най-голямото си предизвикателство след Втората световна война, Италия е пламнала, на ред са Испания и Великобритания

Ключови думи: Епидеми, коронавирус, Европа, Германия, Италия

Когато един ден историците погледнат назад към началото на тази криза с коронавируса COVID-19, много вероятно е те да определят арогантността и егоизма като двата от основни недостатъка на Западния свят.

Това се отнася както за всеки отделен индивид, който отказва да се съобрази с предписанията за социална дистанция или да прояви солидарност с нуждаещите се от помощ, така и с пълна сила за международната политика в САЩ и в Европа след избухването на пандемията.

Съвсем наскоро американският президент Доналд Тръмп и бразилският му колега Жаир Болсонаро си стискаха ръцете, присмивайки се на опасността от заразата. По-малко от месец след това обаче те се видяха принудени да "запечатат" страните си без предупреждение за това, притиснати от ефекта на вируса върху населението в собствените им страни.

Междувременно европейските политици предпочетоха да игнорират посланието, че "Съединението прави силата" (което не е само национален девиз на България, но и доста добре позната сентенция в Европа) и вместо това решиха да затворят границите вътре в самия ЕС. И с това само влошиха нещата.

На първо място затварянето създаде тълпи хора, събрали се по междудържавните граници с надеждата да преминат, преди да се наложи тотална забрана за преминаване. По този начин се създадоха идеални условия за преминаването на вируса от човек на човек.

Освен това държавите трябваше да решават след това помежду си целия създал се хаос с огромните опашки от блокирани камиони, които няма как да се върнат в държавите си. За щастие поне този проблем беше решен преди да се превърне в още една криза за решаване. 

Така обаче биещото сърце на Обединена Европа - единният пазар на ЕС - сега страда от аритмия и то във време, когато вниманието и ресурсите трябва да се съсредоточат върху борбата с вируса на едно по-голямо ниво.

Веригите за снабдяване от една държава-членка в друга са предпоставка както за доставки на храни, така и за ускоряване на производството на медицинско оборудване и защитни пособия за медицинския персонал на терен.

Трудно е да се повярва, но икономически най-силният пазар в света не е в състояние да снабди своите лекари и клиники с нещата, от които те най-спешно се нуждаят - маски, защитни облекла, предпазни шлемове и т.н.

За сметка на това обаче масово правителствата в целия ЕС се вкопчват в илюзията, че сами могат успешно да спрат заплахата от вируса. Колко арогантно трябва да гледаш на нещата, за да повярваш в подобна наивна идея?

Междувременно Европейската комисия предлага някои мерки, които обаче звучат твърде неясно и хаотично, като липсва онази решителност, която действително да обедини Европа в една категорична стратегия за справяне с кризата.

Вирусът преминава от човек в човек. Тази верига трябва да бъде прекъсната чрез физическото разделяне на хората и доброволна самоизолация. И колкото по-навреме се предприеме тази мярка, толкова по-голям ще е ефектът. Същевременно обаче държавните лидери трябва да обединят ресурс и ноу-хау, за да се създадат реални политики, които да помогнат за побеждаване на вируса.

Докато едни разчитат на стаден имунитет, други на пълна изолация, а трети просто са изпаднали в такъв хаос, че дори да има някакви целенасочени политики, те са загубили облик и форма, шансът да се справим със заплахата от заразата остава нисък. Хаосът и липсата на ясно сътрудничество са два от факторите на тази криза.

Опустошението от двете световни войни и подривният устрем на Студената война трябваше вече да са научили политиците на Европа, че разделението и политическите дрязги никога не са добро решение, когато сме изправени пред проблем. И международните кризи не могат да бъдат решени едностранно.

Настоящата пандемия е доказателство за това. Китай се опита да прикрие мащаба на кризата с коронавируса още в самото й начало, разчитайки на безумната идея, че един вирус може да бъде държан под похлупака на собственото национално наблюдение.

Именно епидемиолозите от Китай с контакти по целия свят постепенно сложиха край на тази битова изолация, задействайки алармата за сериозен проблем със своите математически модели за разпространение. Така световната научна общност засили сътрудничеството си след избухването на епидемията в китайския град Ухан.

Сега повечето медицинските изследвания, които се публикуват, са плод на съвместната работа на учени от цял свят. На глобално ниво в научния свят съществува разбирателство за обмяна на процедури, лечения, данни за самия вирус и различни тестове. 

Тази кооперация може да даде истинско решение, което да работи - тотално обратно на политиката на егоизъм и държавна самоизолация. Точно противоположно на това, което много държавни лидери демонстрират. 

Крайната дестинация на този път за излизане от вируса е ясна - разработването на работеща ваксина. И учени, частни донори и политици вече вървят към тази цел.

По време на Световния икономически форум в Давос през 2017 г. от норвежкото и индийското правителство беше създадена международната фондация "Коалиция за иновации за подготвяне за епидемии" (CEPI), която получи и спонсорство от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Сред членовете ѝ днес попадат германския държавен институт "Пол Ерлих", както и частната секторна биотехнологична компания CureVac от университетския град Тюбинген.

Сега името на CureVac попада често в медиите като една от компаниите с най-ясен шанс да разработи ваксина. Дори се появиха мащабни слухове за това как американският президент Доналд Тръмп се е опитал да си подсигури изключителни права за САЩ, когато ваксината вече бъде разработена.

Сянката на опасната пандемия обаче не е от вчера. Опасността от Ебола, птичи грип, свински грип и т.н. съществува отдавна, но адекватни мерки за справянето с една глобална зараза в самото начало на кризата с коронавируса липсваха.

Още през 2017 г. в интервю за германския бизнес всекидневник Handelsblatt Бил Гейтс предупреди за заплахата от пандемия.

"Най-вероятно това ще бъде патоген, който никога досега не сме виждали. Най-големият ни страх е грипният вирус, който бързо мутира нови щамове, разпространява се бързо и може да бъде смъртоносен", коментира тогава той.

Гейтс говореше в контекста на кризата с Ебола, далеч по-смъртоносен вирус, който не се предава толкова лесно и за щастие до голяма степен успя да се задържи на африканския континент. Тогава международните усилия в изследването на вируси бяха засилени, но както се оказва сега - не достатъчно.

Година по-рано председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер публикува есе със страшно точна визия за днешната криза с COVID-19.

"Ако едно човешко същество е болно, всички ние сме под заплаха", пише германският дипломат. "Подобно на оръжията, епидемия също може да доведе до масово унищожение, но тогава няма да можем да обвиним друг враг, освен самите ние, че не сме били достатъчно подготвени."

Ишингер също така предупреди, че "съществуващите здравни системи в една страна могат да окажат голямо влияние върху глобалното здраве, както и върху международната сигурност и стабилност".

Именно тук се крие слабостта и арогантността, довели до днешната ситуация - макар редовно да чуваме подобни мрачни прогнози, те звучат като нещо от бъдещето, от някой мрачен научно-фантастичен филм, който обаче си остава просто филм. И никой не си дава за цел да създаде ясна програма за действие при избухването на пандемия.

Затова и сега всички се хвърлят в луда надпревара с времето и със заразата - за създаване на лекарства и на ваксини, за ограничаване на вируса, за предпазване на икономиките, за които всичко това е един голям стрес-тест.

Германският канцлер Ангела Меркел вече нарече настоящата ситуация "най-голямото предизвикателство за Европа след Втората световна война". И най-вероятно е права за това.

Това обаче означава, че и политическите и държавните лидери трябва да започнат да подхождат отговорно по въпроса и със съзнанието, че никой не може да се справи сам.

Това означава засилване на наднационалните решения, на повече финансиране за наука и за създаването на лекарства и ваксини. За изготвянето на цялостна стратегия, поне в ЕС, за справяне с идващата след това.

Едно е ясно, светът след коронавируса ще е различен. Надеждата е, че това означава и по-малко арогантен и егоистичен. Засега обаче това остава само надежда.