Може ли Общинският съвет на Бургас да определя цените на основните храни? Вижте какво казва историята

Излизащият всяка неделя в края на XIX в. „Вестник за обявления“, публикува на страниците си текущите цени на колониалните стоки, както и курсовете на различните валути

Ключови думи: бургас, вестник, общински съвет, определя цената на храни, георги дракалиев, новини

Темата за пределни цени на основните храни се повдигна напоследък и се чуха възмутени гласове, твърдящи че това е присъщо на комунизма. Историята обаче показва, че това съвсем не е вярно и че точно по време на тоталитарния строй е отменена тази дългогодишна практика у нас, пише общинският съветник от Бургас Георги Дракалиев, който е и историк.

След Освобождението на България, в правомощията на общините влиза регулирането на продажните цени на основните хранителни продукти – хляб, месо, млечни произведения и риба. Чл.174 от Органическия устав и чл.7 от притурката към него дават право на местните власти в Източна Румелия да определят таван на цените на хляба и месото, защото те са „от най-важните продоволствени продукти” и ако са високи, това ще затрудни „сиромасите”. След Съединението на България, тези правомощия остават в сила и през следващите десетилетия бургаският Градски съвет редовно променя цените на тези стоки, като политиката му към техния размер е гъвкава и в интерес и на купувачи, и на продавачи. 
Когато има подадени оплаквания от граждани, че хлябът или месото са поскъпнали, почти винаги кметът издава постановление за тяхното понижаване. В случай, че хлебопекарите се оплачат, че цената на зърното е висока и затова искат по-висока цена на хляба, тъй като работят на загуба, или дори заплашат със спиране производството и продажбата на хляб – кметът издава постановление за повишаване на цената му. През лятото, в разгара на жътвата, се определя по-ниска цена на хляба, но с наближаване на зимата цената му започва да се променя.

Идентично е положението и с цените на месото, които през лятото, след множество оплаквания на граждани, обикновено се намаляват. През зимата обаче, когато храната за животните е по-скъпа, касапите искат по-високи цени на месото – и ги получават. 

В случаите, когато предлагането на месо не може да задоволи търсенето, бургаската Община разрешава продажба на свободни цени, „само и само да се доставя месо в града”. Заповедите, определящи цените на месото излизат обикновено в началото на пролетта и в края на годината.

Градската управа издава и заповеди, определящи цените и на млякото и сиренето, които са относително по-стабилни, тъй като повечето жители на Бургас притежават домашни животни и имат собствено производство.

Едновременно с регулирането на цените, Общината наказва всеки, който не се съобразява с наредбите. Задача на полицейския комисар е да следи за изпълнението на заповедите, а бирникът събира наложените глоби. 

В документите се намират данни за недобросъвестни касапи, и то още от 1879 г. Кметът Нико Попов обявява цена от 5 златни гроша за ока, която трябва да се спазва от всички, но италианският касапин Франциско Посторино не се съобразява с нея и продава говеждо месо по 5,50, поради което след няколко предупреждения е глобен. А преди Коледата на 1880 г. са наказани касапите П. Димитров и Христо, слуга на Франциско, които, възползвайки се от наближаващия празник, продават свинското месо по цели 6 гроша. Предвидените глоби са между 5 и 15 франка, като същите се налагат и на онези, които продават „развалена и миризлива риба, вредна за здравето”.

Особено строго се следи продажбата на хляба, защото се оказва, че някои хлебари не само го продават на цена по-висока от определената, но и често си позволяват да го произвеждат „ексик” – т.е. с по-малък грамаж. За такова провинение З. Георгиев и В. Панайотов например, са наказани с унищожаване на продукцията им, като хлябът е нарязан на парчета и изхвърлен. Градските общински агенти явно си вършат добре работата, защото нарушителите в грамажа и в качеството на хляба веднага получават глоби. Сред тях има и такива, които продават кисел и неизпечен хляб или замесен с горчива „кладенчова вода”, а в такива случаи той се конфискува и се раздава на бедните граждани. Определените цени от кметството са разпространени до всички хлебари, затова при първо нарушение се прави само забележка, но при второ глобата вече е 2 сребърни рубли. 

За неточен грамаж и недобро качество са наказвани и млекари. Двама души са хванати да продават много разредено мляко – К. Николов с 40 %, а К. Атанасов с 60% вода в него. На 15 май 1888 г. млекарите К. Христов и Н. Георгиев са глобени с по 2 лв., заради разреждане на млякото с вода, като вторият е хванат случайно - градският надзирател си купува от него мляко и го занася в сградата на общината да го изпие. Същият млекар е глобен и с още 10 лв., защото използва 2 неточни мерки за теглене – едната с 50 г., а другата със 100 г. по-малко от обикновена ока.

През 1889 г. цената на хляба е променяна 6 пъти, а през октомври, заради многото злоупотреби на хлебопекарите с качеството, теглото и цената на хляба, бургаските съветници решават да опитат друг метод – разрешават им да продават хляб на „произволна” цена, но само при условие, че е приготвен от чиста бяла пшеница, изпечен е добре и отговаря на теглото, определено от Общинското управление. Като забележка в протокола на Съвета е отбелязано, че се разчита на конкуренцията и естественото намаляване на цената.

Производителите на хляб непрекъснато се оплакват от нещо и през 1892 г. те подават обща молба до Градския съвет, да се забрани продажбата на хляб по улиците, защото се появяват граждани, които препродават закупен от тях хляб из града. От Общината удовлетворяват молбата и разрешават да се разнася хляб на абонираните домове и гостилници, само от „фурнаджийските слуги”.
 Кметът издава и заповед, регламентираща продажбата на плодове и зеленчуци, която указва „зелени, гнили и въобще недобри овощия и зеленчуци, където се намерят да се изхвърлят”. С друга заповед е наложена глоба на санитарния пристав, затова че „занемарил служебните си обязаности, като допуснал в гостилниците, хотелите и хановете да се готвят и продават ястия от недоброкачествено месо, а агентът по чистотата Х. Георгиев избирателно позволявал продажбата на недоброкачествени зеленчуци и плодове.“

Агентите на Общината следят и за качеството на продаваната риба. Определени са само 2 места в града, където може да се продава тя – до водоскоците и до касапските дюкяни, които са били до днешната сграда на Общината. Указанието за останалата непродадена риба в рамките на деня е, че тя трябва да се изхвърля в морето. На 4 април 1894 г. бургаският вестник „Глас от изток“ съобщава, че кметът нарежда „да се изхвърлят и не се продават из града за ядене: миди, кариди и тарама хайвер, а също и прясна риба, идуща от вън“. Причината за това е, че някои хора носят от Турция вмирисани такива стоки, а в Цариград по това време има холера.

През 1895 г. хлебарите се оплакват от производителите на симид, които го продават заедно с хляб по улиците или в бараки по пазарите. Градският съвет веднага забранява това, но и същевременно взема решение, да се построи на пазара специален павилион за „хлебопродавците”.

За улеснение на бургазлии, излизащият всяка неделя в края на XIX в. „Вестник за обявления“, публикува на страниците си текущите цени на колониалните стоки, както и курсовете на различните валути.

Определянето на цените на основните храни от страна на българските общини продължава и през цялата първа половина на ХХ в., до вземането на властта от БКП. След това, новите управници забраняват частната търговия, одържавяват всички търговски обекти и превръщат икономиката в централизирана държавна политика.